"Нашата партия, така както в момента се бори с корупцията, иска реформи в съдебната система. Искаме, тъй като явно, че политическата класа не може да изпрати правилни съдии и прокурори, наравно с кметските избори - когато има избор населеното място за кмет, да се промени законът и да избираме прокурор окръжен и съдия окръжен. Тогава народът ще може да дава оценка и на съдебната система със своя вот. Това е много важно".

Въпросните послания бяха направени веднага след изборите за българските представители в европейския парламент от неформалния лидер на партия ГЕРБ и формален столичен кмет Бойко Борисов. Нещо повече. Тези думи в общи линии бяха едни от първите, казани от него във вид на нещо като коментар на въпросния вот.

Като оставим настрана обстоятелството, че е някак странно да говориш и лансираш точно тези идеи при избори за евродепутати, то няма как да не отбележим, че от чисто политическа гледна точка това е направо смешно. А пък погледнато реално и в очите - направо абсурдно.

Всъщност тази идея - за пряк избор на съдии и прокурори, изобщо не е нова. В общи линии от време на време тя припламваше чрез СДС, а последно я лансира преди време ДСБ - при едни от поредицата конституционни промени, свързани със съдебната власт.

От чиито среди и уста да идва идеята обаче, то определено тя си остава



чисто популистка



Защото всеки, който не може да се справи с даден проблем в налична ситуация и с налични механизми, веднага вади от джоба извинение с някоя от другите власти и започва здраво да предлага как точно да се промени тя.

На пръв поглед идеята за прекия избор на магистратите хваща око. И как иначе - хората избират депутатите, избират кметовете, общинските съветници. Защо да не избират и съдиите, и прокурорите? Нали така е в Щатите? А там нали правосъдната система работи с дни и часове дори, а не протака делата с години? Освен това повече от очевидно в голямата си част съдебната система в момента е в пълна анонимност и напълно неизвестни хора, някои от тях и с по година-две стаж, отсъждат в тежки семейни, имуществени и търговски спорове или пък произнасят присъди по наказателни дела. Освен това семейщината и влизането на "наши хора" в системата са всеизвестни. Проблемно и критикувано е и цялостното кадруване в системата. Затова и няма как идеята да не хване плодотворна почва.

Веднага след това обаче идват многото аргументи "против", които ясно показват, че само популисти може да лансират тази идея. Основният сред тях е, че България няма никаква практика в това отношение. Особено през последния почти век. Единственото изключение е преди 1989 г., когато имаше псевдодемократичност и съдиите се избираха от Народното събрани, но анблок. Така беше по действащия по онова време закон за устройство на съдилищата. Според него председателите, зам.-председателите и съдиите от районните, окръжните и военните съдилища



се избираха от парламента,



а между сесиите - от Държавния съвет за срок от пет години. Същото важеше и за съдиите от Върховния съд, които обаче можеха да се избират единствено от парламента. Последният пък избираше и младшите съдии за една година, а с още една година този срок можеше да се продължава от парламента. И толкова.

За какви избори става дума обаче се видя преди приемането на конституцията през 1991 г., когато все още действаше законът и тогавашното Велико народно събрание избираше съдиите. Те си минаваха безпроблемно и само ако някой се обадеше, че някоя съдийка живеела без брак с някой, бързо я махаха от списъка. Последното е действителен случай. Никой обаче не може да каже с ръка на сърцето, че това е било система, в която съдиите са били независими, че депутатите са могли да им търсят отговорност или нещо друго по-успокояващо.

Всъщност с малко изключение



в цяла Европа системата на избор



на съдии е сходен с българския. Само в Щатите избират, и то на ниско ниво, пряко съдиите, а в Швейцария избират за такива дори неюристи. Навсякъде обаче или президентът, или парламентът, или пък нарочен орган - какъвто е Висшият съдебен съвет в България, избират и назначават съдиите, които трябва да отговарят на определени условия - юридическо образование, стаж, качества, минаване през конкурс и т.н. А държавните глави и народните събрания избират магистратите по предложения на органи като ВСС. Дори в Щатите президентът с помощта на Сената избира 9-те съдии от Върховния съд, който в общи линии е с неограничени правомощия. Не ги избира пряко народът.

Затова е и някак абсурдно да се лансира подобна идея сега и тук. Тя определено е само за измиване на ръцете, за да се говори за нещо "по така", с ясното съзнание, че не може да се осъществи и поради още една причина. За целта трябва да се променят не само куп закони, но и основно конституцията в частта й за съдебната власт. Кога точно ще стане това? Или приказка да става.

Но да приемем, че съдиите, че и прокурорите ще се избират пряко от народа. Ами не е ли достатъчно да погледнем народните представители, кметовете и общинските съветници, които се избират по този начин, за да се убедим, че това не е никакво спасение, а дори напротив. Остава бизнес и силовите групировки, купуваните гласове, популистките платформи, компроматите - да започнат да избират и магистратите. Тогава ще настъпи наистина края. Поне сега има няколко сита - конкурс, ВСС, години, сменяемост...

Разбира се, никой няма право да казва, че сегашната система е съвършена или най-удачна. За съжаление през годините Висшият съдебен съвет доказа, че в не малко случаи просто не ставаше за кадровик в системата. Имаше и множество скандални назначения, но обществото все пак бдеше. Но това е все пак друга тема. Темата за това какъв да бъде Висшият съдебен съвет, кой да посочва неговите членове, как да функционира той. Много по-добре е обаче гилдията да намери своите критерии, за да вкарва само достойни хора и да маха недостойните, промъкнали се в нея. Защото иначе



ще стигнем до идеята да избираме и лекарите



Защо хората да не преценяват и кой да е лекар, още повече че най-ценното - неговия и на близките му живот и здраве, зависи от доктора? Или да се избират и полицаите и особено техните шефове. Но никой не предлага това. Защо например Борисов не предложи това? Ами много просто - защото е по-удобно да лансираш по-ефектни неща.

Освен това в съдебната система - за разлика от лекарите и полицаите, все пак има някакъв подобен предвиден механизъм. И това са съдебните заседатели. Има дела, по които те не само участват, но са и мнозинство. Тоест съдията може да има едно мнение, но те като мнозинство могат да наложат своето. Не е ли това пряко участие на хората в правораздаването?

А преди 1989 г.



тези съдебни заседатели бяха дори избирани пряко



за срок от пет години (съдебните заседатели във Върховния съд се избираха от парламента за същия срок - б.а.), а сега ги назначават от общите събрания на съдиите от съответните окръжни или апелативни съдилища по предложение на общинските съвети. Така или иначе и тук пробойните са много.

Именно съдебните заседатели правят възможен и избора на съдии в Щатите. Просто защото те имат решаващата дума - невинен или виновен, да плати или не обезщетение от няколко милиона и т.н. Съдията просто води заседанията - нищо повече. А 12-те съдебни заседатели решават. Накрая, след като те са казали дали някой е виновен или не, съдията може да определи колко време да лежи в затвора. Но решението е на заседателите. Известни са много случаи, писани са много книги, снимани са филми за начина на обработване на заседатели. И те ясно показват, че съвършени системи просто няма.

Никакъв спор няма, че съдебната ни система е в криза - включително и кадрова. И че здраво се е окопала в своя консерватизъм, че се е овъргаляла в семейщина и в роднинство. Но с преки избори на съдии, а още по-малко на прокурори ще стане още по-страшно.

Затова и трябва час по-скоро самата съдебна власт да покаже авторитет. А това става с бързо гледане на дела, справедливи присъди, с търсене на уважението на обществото. А не с постоянно претакане, с влачещи се с години дела за имуществени или търговски спорове, със спорове между съд и прокуратура, с бандити на свобода, с пускането срещу смешни гаранции на тежко обвинени лица. Защото това само налива вода в мелницата на такива популистки идеи. И няма да е далеч времето, когато ще се лансира тезата, че правосъдието трябва да се изпълнява по стадионите и с бухалки от пряко избрани от народа биячи.