Патриот е, душа дава...
Патриотичен битак - това е, в което се стараят да превърнат България днес. Избрахме се трикольорно, препогребахме цар Калоян (цар Калоян?) с държавни почести и с държавен глава, отвсякъде се носи "Горд съм, че съм българин!" и "Аз съм българче, обичам..." Кой където свари разпъва собствената си патриотична сергия и тръгва да крещи с цяло гърло: "Насам, народе, ей я най-прясната патриотична стока, трупай се, вземай си и се кичи, халал да ти е!" Ще рече човек, че сме Италия - преливащи от история със световно значение. Не е така, знаем, че не е така, ала не ни пречи да си го внушаваме и да се бием в гърдите - българин да се наричам, първа радост е за мене...
Тая радост придобива понякога и гротескни размери. В софийския квартал "Редута" видях веднъж един джип - мазен, черен, лъскав, скъп. На джипа - резервна гума, резервната гума - обвита с калъфка. Калъфката брезентова, здрава, яка, всичко издържа. Но освен това - изрисувана като за изложба. Познайте с какво? С портрета на Левски, разбира се. Така както изглежда на най-известната си фотография - коса сресана назад, поглед устремен напред, строг и непоколебим, замислен.
Мазен джип - светъл образ.
Ако се поровите в интернет, ще откриете, че последен хит са фланелки с щампи на Апостола, а сред най-новите тенденции в tattoo-модата е също неговият лик, избоцкан я на рамото, я на гърба, а може и на някои по-меки телесни части. Прочее, това няма да е лошо - да изградим от Васил Иванов Кунчев индустрия - гипсови отливки, ключодържатели и др. пособия на кича, както в Гърция са направили индустрия от Партенона и Акропола, в Италия - от Колизеума и Микеланджело, а в близка Хърватия - ъглестата глаголица от Башчанската плоча. Само че тук вместо индустрия имаме първобитна горделивост, от която полза няма никаква, само смях събираме по света. Като не можем да си спретнем национален исторически туризъм, който - освен дребните сувенирчета изисква и здрави пътища, спретваме националистически високомерия. Българите - първите европейци!!!??? Дори да е така, макар че доста е съмнително дали поданиците на Борис I от Кутмичевица са се смятали точно за българи, мен специално ме грее не този възглас, а доколко тук и сега мога да бъда припознат като европеец като начин и ниво на живот. Същото за детето ми, децата ни, близките ни, съвременниците ни. Не европейското да ни е минало, настояще да ни е.
Но тъкмо в настоящето то липсва. И струва ми се, че именно тази липса е причина на преден план тъй силно и настоятелно да се изтъква българската ми/ни принадлежност. Когато не можем да се гордеем с друго, гордеем се, че сме българи. Неслучайно в лексиката на медиите и предпочитаните от тях "историци" все по-често се вмъква заклеймяващата дума "отродител" и "безродник". Ала извинете, ако от моя толкова прехвален днес български род са такива фигури като Митьо Очите и Слави Бинев, не е ли по-добре да съм именно безродник? Защо да се хваля с Левски и с хан Аспарух - велики личности, но останали далеч в миналото, пък да не се срамувам от Митьо и Слави, които баш са мои съвременни съплеменници, сиреч имат много повече общо с мен отколкото един впечатляващ човек, но живял чак през ХIХ век или друг, живял още по-отдавна - края на VII, началото на VIII? И на това основание защо да не мога да заявя: "Срам ме е, че съм българин" или
"Българин да се наричам, първа жалост е за мене"?
Никой не може да ме извади от това ми убеждение: тези, които най-много се гордеят, че са българи, са същите, които най-далече си хвърлят найлоновите торбички с боклука през терасите. Да се възхваляваш за това, че си българин е все едно да се възхваляваш за това, че имаш топки (в моя случай, разбира се). Защото, ако се взрем в историята, много велики мъже ще открием - от Омир до Айзенхауер. Обаче дава ли ми това оправданието да се репча: "Горд съм, че съм мъж!" Мисля, че ме оправдава дотолкова, доколкото една жена би я оправдало заявлението: "Горда съм, че съм жена,
защото ги има Клеопатра и Мария Кюри!"
Всъщност човек може да се гордее единствено със себе си, с никой друг и с нищо друго. А патриотизмът, който ни пробутват на кило, е само замазка и заблуда за глупаци: "Гордейте се със своето минало, вместо да се срамувате от своето настояще!" Но ако не се срамуваме от настоящето (си), как ще го направим по-добро?












Митковото ,


и как да различиш добрите, помага интуицията, спомените на душата