Според обявения веднага след присъединяването ни към Евросъюза график на правителството България трябваше да влезе още този месец в чистилището за страни с предстоящо включване в Еврозоната, известно като ЕРМ II. ЕРМ е съкращение на английски от "валутно курсов механизъм". Той бе въведен през 1979 г. като начин за намаляване колебанията на валутите на страните от Европейската общност една спрямо друга чрез дирижирано плаване в договорени граници около двустранните курсове (т. нар. паритетна решетка) на валутите, преизчислени в синтетичната валута екю. Когато през 1999 г. се роди еврото, оригиналният ЕРМ бе заменен с ЕРМ II, базиран вече върху общата валута на европейските страни. Тъй като през следващите поне 2, а по-вероятно 4-5 години



"ЕРМ II" ще е новата свещена мантра,



която ще ни повтарят за обяснение на всички икономически злополучия, редно ще е да изясним какво е това. Става дума за сравнително ясна (доколкото една норма на ЕС изобщо може да е ясна) система от правила, установена с решение на Европейския съвет (97/C 236/03 от 16 юни 1997 г.). Тя предвижда: Централните курсове на валутите на участващите страни да се определят по взаимна договореност, с участието на министрите на финансите, централните банки и Европейската комисия. Страните се задължават да крепят курсовете на валутите си в интервал от +/- 15% около така договорения централен курс (но могат да изберат и по-тесни рамки на флуктуация). Европейската централна банка (ЕЦБ) може (но не е длъжна) да интервенира в подкрепа на централните банки на страните за поддържане курса на валутите в зададения интервал. В същото време и ЕЦБ, и националните централни банки могат да се откажат от интервенциите, ако поддържането на стабилен курс им се стори непосилно. Тогава както страната, така и ЕЦБ могат да поискат централният курс на валутата към еврото да се предоговори. Това е. Видимо



за България ЕРМ II е безсъдържателен,



докато се запазва валутният борд. Защото, докато го има бордът, няма никаква потребност да се договаря централен курс, никакви +/- 15% плаване не може да има, когато левът е фиксиран към еврото, а щом няма плаване, то и за интервенции, поддържащи курса, няма мегдан. За страна с действащ валутен борд ЕРМ II се превежда само като 2 години минимално изчакване преди включване в Еврозоната. Засега единствено важно е откога текат двете години.



Откога участваме в механизма?



Решението на съвета гласи, че "членството в ЕРМ е доброволно за страните - членки извън Еврозоната". Значи България има право да се включи в ЕРМ II откогато реши. В същото време от приказките на чиновниците от Брюксел и от София отсяваме фрази, че България трябвало "да подаде заявление" и че се чакало "решение на комисията". Подала ли е "България" такова заявление? Какво и кога е решила комисията? И какво изобщо има да решава тя по въпрос, който е предоставен на дискрецията на страните-членки? Струва ми се, че правителството ни дължи тези отговори. Макар участието ни в ЕРМ II да е чисто формален акт, то е едно от изискванията на Маастрихт за присъединяване, а



участието в Еврозоната е важно



за националното стопанство и за всеки гражданин и фирма. По няколко причини, които многократно са изтъквани: замяната на лева с евро поевтинява издръжката на обращението, елиминира валутния риск на левовите вложения и така поевтинява кредита. И най-важното - с включването в Еврозоната правим нова важна крачка към интегрирането на страната в европейската икономика. Засега перспективите за прекрачване на този пореден праг на асоцииране в ЕС са неясни. Видимо е само, че



старите европейци не бързат



с разширяването на Еврозоната. Известно е, че България засега не отговаря на 2 от тях. Единият - поне 2-годишно членство в ЕРМ II, е въпрос само на време. Вторият е нивото на инфлация. За да бъде допусната в Еврозоната, страната трябва да има инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени) най-много 1.5% по-висока от тази в страните от Еврозоната с най-стабилни цени. При база 2006 г. това означава максимум 3.06% годишна инфлация. Сам по себе си този критерий е абсолютно измислен, но не е невъзможно да се постигне в България. През 1999-а и 2003 г. имахме по-нисък ръст на цените. Ако държавата спре да помпа изкуствено цените и приеме програма за постепенно снижение на ДДС за сметка на натрупвания бюджетен излишък, още през 2009 г. можем да достигнем маастрихтски норми на инфлация. Още повече че инфлацията в Еврозоната ще расте - най-малкото защото лихвите на еврото се удвоиха за последните 2 г. Но изпълнението на критериите от Маастрихт е по-скоро формална причина за нежеланието нови страни да бъдат допуснати в Еврозоната. По-важно е нежеланието на големите в Европа да допуснат мъниците до паричната политика в Еврозоната. Но вече са в ход консултации за промени в статута на ЕЦБ (както и на Европейската комисия впрочем), които ще бетонират правата на големите и ще орежат гласовете на дребните. Щом това се случи, до година валутата ни ще се казва "евро" - с изпълнен Маастрихт или без. Дотогава чакаме в чистилището ЕРМ II.