Европейската комисия не е доволна от списъка защитени територии, одобрен от българското правителство за европейската екомрежа "Натура 2000", обяви вчера неин представител пред БНР. Според държавната медия до няколко дни българските власти ще получат писмо със забележките на ЕК, които касаят главно отсъствието на определени зони от списъка. Екоорганизациите, работили по проучването на мрежата, до вчера нямаха по-конкретна информация. Представители на екоминистерството не бяха открити за коментар.

В края на февруари, с 2 месеца закъснение, кабинетът внесе в ЕК проектосписъка с места за "Натура", съдържащ 109 зони за птиците и 196 за местообитанията на обща площ около 1/4 от територията на страната. Решението за 37 от тях, главно по Черноморието, където инвестиционният апетит е най-остър, изненадващо бе отложено до октомври. Формалното обяснение на министрите бе, че границите им трябва да се прецизират допълнително. Те дадоха и картбланш на общините да променят свободно устройствените си планове до октомври. Екоминистерството се зарече дотогава да назначи повторна инвентаризация на 37-те, но такава не се прави. Екипите на БАН, които направиха първата и които са най-компетентни за подобни проучвания, заявиха, че идеята е нефелна и няма какво да добавят по работата си.

От обясненията на министрите след решението се разбра, че зоните се отлагат поради икономически причини. Това обаче е в разрез с изискванията на 2-те евродирективи за "Натура", които дават предимство на екологичните аргументи. В настоящия си вид българският списък оставя далеч под изисквания минимум обхвата на някои от най-застрашените животни. Мечките, балканските диви кози, кръстатите орли, някои лешояди и др. са сред т.нар. приоритетни видове. Всяка еврочленка трябва да защити минимум 60% от обитанията им в пределите си.



РАЗСЕЯНОСТ

Екоминистерството не спази и друг свой ангажимент. В края на 2006 г., когато в МОСВ се гласуваха зоните по евродирективата за местообитанията, по искане на Националното управление по горите към земеделското министерство 29 големи горски зони от 225-те предложени от учените бяха отложени пак "за прецизиране на границите". Тогава екоминистърът Джевдет Чакъров увери, че решение за тях ще бъде взето не по-късно от май. Такова обаче все още няма и съдбата на 29-те, на площ около 2 млн. ха, сред които целите Западни Родопи и територии около 3-те национални парка, остава неясна. По слухове НУГ не е работила по "прецизирането" и те може би също ще останат за есента.