Черният понеделник на 5 март тази година в Симитли остави пет деца без бащи и превърна живота на други двама миньори в ад. Шокът в градчето отмина и трагедията избеля като некролозите. За нещастието бързо забравиха и отговорни институции, които в разгара на драмата сипеха щедри обещания.

Кирил Йосифов, който имаше 50% изгаряния по тялото си след метановия взрив, живее на метри от рудник "Ораново". От известно време насам всяка сутрин вместо обичайния завой надясно, към входа на предприятието, прави завой наляво и тръгва към близкото кафе. С него е и дъщеря му Виолета. Тя е "възрастният", а той - "детето". Вместо да учи уроците си и да се готви за препитването след четвърти клас, Вили предпочита преди и след училище да се грижи за баща си. Детето помага на пострадалия миньор да си сложи якето, да се обуе, за всичко. В близкото кафе Кирил ще се срещне с приятеля си Илия Айков, чието тяло също наполовина обгоря. Откакто ги изписаха от болницата преди месец, те всяка сутрин се срещат тук. Поръчват си сок и понеже вече много добре познават раните си, разговорът им започва с тях - коя заздравява, коя с какво я мажат. Не са озлобени. Приличат на кукли - целите омотани в бинтове и леко поприведени, защото изгорялата кожа дърпа жестоко. И двамата носят шапки - слънцето сега е техен враг. Не винят никого за нищо. Гордостта им е тиха и примирена.



"Чак на 36-ия ден започнах да говоря в болницата",



казва Кирил. Оттогава са и по-ясните му спомени. Той пръв започнал да ходи и когато с количка стигнал до долния етаж на клиниката по изгаряния в "Пирогов", за да види приятеля си Илия, оказало се, че не знаят какво да си кажат. Оглеждали раните си и мълчали. За инцидента не отронили и дума. И сега не говорят за него. Казват, че когато хората в Симитли ги срещнат, им се радват, но не смеят да питат за ада. Изгорелите пръсти на ръцете и петната по главите им издава всичко.

"Имаше гръм с огън, оприличавам го като танк, който гърми срещу теб и се вдига голяма вълна", обяснява ми Кирил. С Илия били на два метра разстояние на същия подетаж, на който са работили и останалите от смяната. Вълната ги помела. "За една минута животът ни стана друг", обобщават двамата миньори. Не е ясно дали трябва да ги определяме като бивши. Кирил, който има 23 години стаж в рудник "Ораново", казва: "Защо да не се върна пак там?". Илия е категоричен, че би работил, но само като надземен работник. Той още няма семейство. Поне година двамата ще бъдат в болнични, а за да се възстановят, им е нужна 1.5 г. Нямат идея как ще оцелеят през това време. Кирил има две дъщери, а съпругата му е шивачка с 280 лв. заплата. Докато е в болничен, той ще взима част от заплатата, върху която е бил осигуряван, но тя не е голяма. По думите на управителя на рудника Валери Манов осигуровките са правени върху 350 лв. В момента Кирил разчита на родителите си пенсионери и на семейството на брат си. Баща му също е бил миньор.

"За мен по-важно е да мога да се обличам сам. Ако са решили нещо да ни дадат, ще го дадат. Не искам просене и кавги", казва Кирил. Илия е съгласен с него. И двамата обаче признават, че лекарствата са скъпи, а парите не им достигат. Един бинт струва 75 стотинки, а за превръзката всеки ден отиват четири бинта.

Кметът на Симитли Апостол Апостолов обаче не спестява истината. "Лекуват се със стари изпитани бабини лекарства в момента", казва той. И допълва, че ползват свинска мас, за да облекчават страданията си. Защото е без пари. "Кирил не е



човек, който ще тръгне да съди мината за пари,



макар че има право за това", казва кметът. Той беше един от най-активните от първите минути на инцидента до последно. Той се обади на главния секретар на МЗ да пратят спешно линейките, той поведе хората от Симитли да даряват кръв, когато се правеха критичните операции, той прати колата си да докара изписаните двама миньори. Всички са много доволни от него. Но редица чиновници в институциите му били обидени, че ги е прескочил в йерархията в онзи черен понеделник. "Това е нещото, което най-много ме потресе", казва той.

Веднага след трагедията в Симитли беше разкрита банкова сметка за подпомагане на пострадалите миньори, но в нея не постъпва и лев и тя вече е закрита. Дарени са само около 1200 лв. от общинските съветници в града, които са отстъпили възнагражденията си за две сесии.

"В скоро време ще дадем авансово някакви пари на двамата миньори и те няма да са по-малко от 5000 лв.", казва управителят на рудника Валери Манов, който ни приема след дълги колебания. Оказва се, че



пострадалите миньори не са имали застраховки



В момента рудникът е направил застраховки, но премията е не повече от 40 000 лв. при нещастен случай. Ръководството на рудник "Ораново" даде специална пресконференция, за да обяви, че ще даде по 100 000 лв. на семействата на двамата загинали миньори. Тези пари обаче още не са дадени. Според кмета Апостолов никой не би трябвало да си прави такава гавра със съдбата на двете семейства. От рудника се оправдават със семейните войни, които пламнали във фамилиите на загиналите при същия инцидент миньори Росен и Живко. Всеки от родата искал да вземе част от парите. А те не можели да преценят на кого се полагат.

Жената на Росен и трите му деца живеят в циганската махала. Там има много богати и големи къщи, но вдовицата Евдокия намираме в стара и изтърбушена къща, в която живеят над 20 души. Истината е, че тя няма брак с Росен. Най-малкото й дете е на две години и е болно. "Ако две седмици е добре, на третата е болно. Антибиотикът му сега е 60 лв.", обяснява ни младата жена. Преди това предупреждава по-голямото момче да внимава да не го пребие керемидата, която опасно виси от покрива и си търси жертва. Евдокия имала идея да си купи къща и да я обзаведе с парите, които обещали от рудника. И ни показва къщата, която е малко по-нагоре. Оказва се обаче, че майката на загиналия миньор също има претенции към обезщетението. Мащехата - и тя. Евдокия ни разказва как свекър й се подписал под молба до социални грижи за отпускане на 275 лв. за децата веднага след смъртта на Росен. После мащехата дълго я тормозила защо Евдокия взела парите, а не бащата на Росен, след като той подписал документа.

Съпругата на другия загинал миньор Живко категорично отрича да има някакъв семеен проблем, заради който



не могат да получат обещаните 100 000 лв. от рудника



"Явно искат да създават проблеми, постоянно лъжат, не им вярвам", казва Красимира. И допълва, че парите не могат да върнат човешкия живот. Синът на Живко наесен ще е първокласник, а дъщеря му - в трети клас.

"Очаквам в най-скоро време частично плащане, може би около 30 000 лв.", обяснява оптимистично управителят Валери Манов. И допълва, че след инцидента в рудника монтирали скъпи и модерни уреди за измерване на газ метан. Казва още, че миньори напуснали след аварията, но новопостъпилите били много повече.

В Симитли няма безработица, но до 2-3 години ще се разкрият още работни места в две индустриални зони и тогава младите ще могат да избират как да се препитават, обяснява кметът. Симитли и Разград са включени в пилотен проект по програма ФАР, който ще осигури поне 500 работни места. В сферата на туризма също предстои разработване на мащабен проект.