Има и добри новини около НДСВ. Тази партия най-сетне започна да прилича на.... партия. Все още не е такава, но е на път да стане. Колкото и странно да звучи в момента на фона на махленските крамоли сред царистите, такъв е животът на нормалните формации - хората в тях се карат, противопоставят се, сърдят се, а после си прощават.... Тези организации са много по-трайни и жизнени от лидерските, стига да имат инстинкта да не превръщат семейните разправии в развод. Няма ли лобита или "звена" (както тактично се наричат взаимно спорещите царски лагери), има само лидер. Щом има лобита, значи има и хора, които са заинтересовани да запазят партията и след лидера.

Разбира се, НДСВ, макар и с променено име, все още е



царството на Симеон Сакскобургготски



А пък бунтът на "недоволните" е толкова бунт, колкото се бунтуваха и българските дисиденти през соца - нещо мърморят, гъделичкат се, ама каквото и да правят, го правят в името на светлото социалистическо (царско) бъдеще. Ето един цитат от "кървавото писмо" на варненската организация до Симеон, и тя като много други организации унизена от манипулациите на Милен Велчев на конгреса: "Последвалото гласуване на ръководните органи на НДСВ и програмата на партията силно ни огорчи, защото не отговаряше на високия демократичен стандарт, изработен под Вашето ръководство в нашата партия." Без коментар.

Въобще цялата тази работа е като планината, дето се напънала и родила мишка. Да, царят се поразтрепера, попресипна, потропа с пръст, вероятно някой царедворец сега ще стане върл републиканец. Но не му е за първи път. В много по-важни ситуации, когато управляваше през първия мандат, НДСВ преживя няколко вълни на роене - почна се с разните независими депутати, мина се през НИЕ и се стигна до "Новото време".



Така че няма "нова ера" в НДСВ



Има много недоволни, които, ако се отделят от партията, ще стигнат там, където сега са НИЕ и "Новото време". Вътре в партията някой може да се разсърди завинаги. И какво от това? Атанас Щерев отдавна е разсърден. А пък ако недоволството продължава да ескалира, Симеон може и оставки да поиска - навремето прежали уж непрежалимата Лидия Шулева.

Каквито и драми да се случат занапред, те ще си останат вътрешнопартийни. Може да има нов конгрес, може и да няма, може комисията, която царят назначи да разследва форума, да излезе с още по-шокиращи разкрития за уреждане на мача. А пък може Симеон да привика членовете й един по един и да се окаже, че въобще не е имало мач. Както се оказа, че не е имало подписка за изключване на Милен Велчев.

Но каквото и да става, тройната коалиция ще оцелее. Гарант за нея не е само Симеон Сакскобургготски, който винаги ще намери десетина депутати, които да крепят кабинета. Гарант са и "бунтарите" Пламен Панайотов, Борислав Ралчев, Даниел Вълчев... Хайде да не бъркаме жанровете. Да сте чули някой от тях да настоява за излизане от коалицията? Вълчев ли ще излезе, или Николай Василев?

Това, което пречи на протестиращите да произведат нещо полезно за партията си, е разнопосочният им ропот.



Има не просто недоволство, има хаос от недоволство



Паси реве от коалицията, Антония Първанова не от нея, а от лошата комуникация в партията. "Панайотките" се тревожат процедурно. Но във всеки гняв има проза. Както се случва във всяка революция, най-радикални са "гладните" - тези, които по време на втория мандат бяха отрязани от позиции и влияние и отдавна нямат какво да губят.

Как няма да протестира Антония Първанова, на която дори дързък флирт с Васил Божков не помогна да поведе листата за евровота? Как няма да развее байрака Паси, на когото една Гергана Грънчарова му остана в кабинета. Тях царят няма защо да укротява, те не носят ресурс след себе си. "Панайотките" са си по-страшнички, защото имат власт в структурите и се борят да не я загубят. Но как ли ще завърши революцията им, ако Пламен Панайотов стане министър на правосъдието? Или пък Огнян Герджиков? Колко ли от тях ще вдигат ръце след призивите на Паси? Лесни задачи пред царя.

"Аз, който винаги виждам няколко крачки напред...", редеше Симеон пред конгреса, Това, което вижда, е, че



трябва да помага на коалицията,



която узакони имотите му, да изкара мандата. После ще се оттегли с усещане за изпълнена мисия. НДСВ няма да му трябва. Може да го има, може и да го няма. Няма голямо значение - ГЕРБ ще го смени и толкоз. Какво тук значат някаква си партия, люспи и мравки в изпълнение на царската мисия?

Да му мислят такива като Паси, Велчев, Вълчев и Панайотов, за които политиката стана професия. Те и затова се вълнуват толкова. Ако се еманципират от царя, както някои от тях правят сега, може и да губят временно позиции, но ще запазят партията си жива. Една малка либерална и гъвкава формация винаги може да се съхрани около 5-те процента и да бъде неизбежният партньор във всяка управленска конфигурация.