|
| Премиерът Сергей Станишев убедено заяви, че ЕС няма да ни наложи предпазна клауза и дори ще ни похвали за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред. |
Ако това се окаже вярно и наистина ни похвалят, то значи в Европейския съюз май е същото като в Съветския. Само дето, вместо да отчитаме успехи на всеки 5 години, ще го правим на всеки 6 месеца, без междувременно да се променя нищо съществено.
За последните 6 месеца от България се очакваха няколко неща: да приеме поправки в конституцията, като премахне всяка неяснота относно независимостта и отчетността на съдебната система; да осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, като приеме и приложи нов закон за съдебната система и нов гражданскопроцесуален кодекс; да продължи реформата в съдебната и правозащитната система, за да засили професионализма, отчетността и ефикасността; да предприеме допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, в частност по границите и в местното управление; да приложи стратегия за борба с организираната престъпност. Като изключим промените в конституцията всичко друго при нас
все още е на етап бъдещи творчески планове
А доколко промените в конституцията осигуриха независимост и отчетност на съдебната система пък, е съвсем отделен въпрос. Тъй че е трудно да се разбере за какво конкретно ще ни похвалят.
Ако погледнем по-общо на въпроса, да получаваме похвали в областта на вътрешния ред, гранични с политическа перверзия. Човек, който твърди, че в нашата държава има вътрешен ред, е или сляп, или пред него са лобирали много качествено в наша полза. ЕС ще се изложи много, ако ни похвали при всичките скандали, които разтресоха държавата и обществото напоследък. Защото що за вътрешен ред има в държава, в която обвиняват министър, че прикрива бизнесмен и заплашва живота на шефа на следствието? Що за ред е това, при който за шефа на следствието се твърди, че рекетира министър, а за негови подчинени - че изнасят информация и бавят разследване? Оставките на двамата може да са добро начало, но определено не са достатъчен повод за хвалби. У нас вътрешен ред има само когато е налице заплаха за живота на някоя видна личност със съмнителна репутация и тя благоволи да се яви пред съда, за да даде показания.
Не един и двама наши политици, при това от управляващите, заявиха, че държавата е в разпад, че управлението е заложник на съмнителни групировки и още един куп "ласкателства" спрямо страната, която те, собствено, представляват. Ще бъде смешно, ако ЕС ни хвали, при положение че ние самите си посипваме главите с пепел. Освен че ще бъдат смешни,
евентуални похвали ще бъдат много лош сигнал
към нашето общество. И нищо чудно да катализират повече евроскептицизъм, отколкото дори евентуално налагане на предпазна клауза. Едва ли има разумен български гражданин, който е очаквал, че след влизането ни в ЕС у нас ще потекат реки от мед и масло. Мнозина обаче се надяваха, че ако станем част от европейската общност, нашите управници - щат не щат - ще станат поне малко като своите европейски събратя. Идеални управници няма, но в ЕС те все пак се съобразяват с правила и норми, чрез които се стараят да запазят усещането за държавност у хората, които управляват.
От ЕС се очаква да подпомага гражданското общество, а не да замита под черджето нечистотиите на т. нар. ни елит. Надяваме се също така, че губим част от суверенитета си не само за да ни принуждава Европа да си затваряме атомните реактори, а и за да въздейства облагородяващо върху цялото ни общество и особено върху онези, които го ръководят. Да не им спестява неприятните истини, още по-малко пък да ги хвали, когато хората ги ругаят.
Може да приемем неналагането на предпазна клауза като доброжелателно отношение към нас, новите членове на съюза. Макар че може би няма да е чак толкова лошо да ни я наложат, току-виж се оказало за добро. Но ако почнат да ни хвалят, нещата определено стават притеснителни.
