Има едно страхотно народно сравнение за хората, които в опита си да се оправдаят или да прехвърлят отговорност върху други, затъват все повече и повече в пясъците на полуистините. И то е да се оплетеш като пиле в кълчища.

Правосъдните и полицейски шефове се държаха по подобен начин пред парламентарната вътрешна комисия и подкомисията за контрол на работата на службите за сигурност и обществен ред, за да обяснят



небивалата полицейщина заради един Маджо



Сякаш за да покажат за пореден път, че популярните трибуквени картели не само не са изчезнали, не само че все още не са успели да се изтребят помежду си докрай, но и са още повече тук.

Висши ръководители на правосъдното министерство, МВР, съдебната охрана, националната и столичната полиция така се оплетоха в обясненията си за това кой, как, защо и поради какви причини е ескортирал и пазил един най-обикновен свидетел, но бивш лидер на групировката СИК, дали е затварял улици, правел трасета за безпрепятствено придвижване, спирал движението и какво ли още не.

Един вестник няма да стигне, за да бъдат обяснени разминаванията и прехвърлянето на отговорност между въпросните високоотговорни лица и институции. И за това как въпреки всички усилия на парламентарна комисия да се открие истината, то и до момента нищо не е ясно. Напротив. Още по-замазано стана.

И как да е ясно, когато според правосъдното министерство и съдебната охрана Маджо не само бил ескортиран от МВР до Съдебната палата, не само бил охраняван от полицаи, ами и бил буквално на пълно обслужване във въпросния часови пояс, в който се яви да свидетелства по делото за убийството на Бай Миле. Според вътрешното министерство обаче нямало нищо подобно. Единственото нещо, което направили полицаите, било да осигурят забранен ляв завой. Нищо друго. На кого да вярваме сега? И дали не е време прокуратурата да се заеме с обясненията и на двете страни в парламента. Защото сега и пред депутатите те могат да си говорят каквото си поискат, да си измислят каквито и да е версии без страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Разбира се, тази полицейско-мутренска постановка бе забъркана заради някакъв анонимен сигнал със заплахи.

Според депутати в него се казвало, че служител с униформа на съдебна полиция ще вкара оръжие в Съдебна палата, а след това "дрогирано" лице ще извърши покушението срещу свидетеля. Зам. правосъдният министър Димитър Бонгалов не изключи сигналът да е писан дори от полицай. Такъв бил стилът. Така внушенията станаха със сигурност повече от доказателствата. Ако Бонгалов е прав, това е много страшно. Т.е. става дума за оперативна комбинация, впряга се цяла държавна машина, за да лъже и маже, да провокира опасност, за да достави в най-общи линии удоволствие на Маджо. Затова намесата на прокуратурата е повече от задължителна за изясняване на истината.

Всичко случило се, гарнирано с първоначален отказ на професионалните полицейски шефове да се явят пред комисията за изслушване, и то с изричната забрана на вътрешния министър (те все пак се явиха на следващия ден), с искрите, прехвърчали между МВР шефа и депутатката и шеф на подкомисията Татяна Дончева ( подмятания от рода на " какво ражда тишината на спалнята", "олигархия", "СИК" и други подобни),



очерта мрачна картина на случващото се в държавата



Един Маджо е в състояние да скара институции, чиито пък шефове - поне на едната, лъжат. Безцеремонно и нагло.

А тихата война между вътрешния министър и депутатка е в състояние да разклати цялата държава.

Всичко е толкова сбъркано, че самите правоохранителни институции смятат за редно да се допускат подобни безобразия в храма на правосъдието - Съдебната палата. Смятат, че е оправдано заради един обикновен свидетел да затварят улици, да правят трасета, да хвърлят хиляди левове за охрана. И никой не може да даде убедително обяснение защо.

В тази история обществото е отвратено, но кой го пита. Тя се използва сега за вътрешнопартийни интриги. Да видим щом депутатите са толкова наежени сега какви точно ще ги свършат. Какви мерки ще вземат? И доколко дебатът ще е по същество?

И тъй като скандалните прояви на погазване на всякакви закони и на дори най-обикновеното приличие вече станаха норма, не е проблем един от рисковия контингент да представи частна колекция в Брюксел, докато Наказателният кодекс забранява това, друг държавата да го пази като Буш, трети и четвърти се забавляват с правосъдието, като боледуват постоянно, пети купува сектор след сектор, шести си прави каквото иска с общината и т.н.

Така или иначе не е ясно дали гущерът си скъса опашката, но е сигурно, че ламята се оказа с много повече глави, отколкото юнакът предполагаше. Всъщност то и юнак няма.