:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,864,864
Активни 179
Страници 1,744
За един ден 1,302,066
РАЗНОГЛЕДИЩА

Образователни протези

За средното образование винаги е било ясно, че водеща негова цел е дисциплинирането на децата, усилията около това те да не бъдат "изпуснати" - неслучайно с този родителски жаргон на възпитанието се означава на практика всичко, от което децата трябва да бъдат опазени до 18-годишната си възраст. Училището е основен механизъм, който "хваща", въдворява децата, само че за да не чувства обществото принудителността на това хващане, е въведена претенцията, че училището на първо място учи. В тази връзка са измислени и всевъзможните разновидности на средното образование, които само омекотяват основната му цел. Като се има предвид, че, от една страна, "животът учи", а, от друга, "животът така ни е хванал...", образователната претенция на образованието все пак може и да се приеме за валидна, но само във фигуративен смисъл.



Възпитани в тази фатмашка среда,



която толкова упорито се старае да разпростре валидността на реторическите си усилия от въдворяването към "живота", децата естествено тръгват към висшето образование като към битпазар на протези. На този пазар слоганът "Образованието е инвестиция" звучи гротескно, все едно от устата на махленски застраховател, който изисква вноска за тротоарно право от просещото циганче. Образованието е инвестиция не защото получавайки една диплома, за която си вложил време или пари (или и двете), имаш право да упражняваш съответната работа - в този осакатен случай лозунгът би трябвало да гласи например "образованието е заем" или пък "образованието е харизан кон". А образованието е инвестиция, защото дава неизчерпаеми възможности, само че разбирани не като гарантирани заплати, постове или лостове. Подемната сила на образованието (по принцип) е в това, че възпитава човека да разполага с отсъстващото така както с наличното. Или, с други думи, идеята на образованието е не да ни направи тесни специалисти на справянето, а да ни кара



да мислим в теснините на професионалните абстракции.



Затова спорът "за" или "против" прагматизма в образованието няма как да засегне същностни проблеми. Такъв спор може само да затвърди тесногръдата представа, че богатите страни могат да си позволят да отглеждат вечни студенти - хора, които работят над себе си, докато бедните трябва да се питат винаги "и к'во ще работиш после" и изобщо да преминат през образованието си с този въпрос. Така кризата в образователната система не се състои в девалвацията на образователния ценз или в така обикнатото от даскалите "падане на нивото". Кризата в образованието е в неговото инструментализиране.

Един чудовищен израз, който привидно се обявява срещу това инструментализиране, а на практика само подпечатва неговата валидност, гласи, че образованието трябва да дава "обща култура". В хуманитарния профил това означава лудо препускане от Омир до Макс Фриш (за литераторите), от шумерите до разширяването на ЕС на изток (за историците), от пещерните рисунки до опакования Райхстаг (за изкуствоведите). С крилете на тази респектираща широта завършилият висшист - човекът с богата обща култура - става идеален решавач на кръстословици. Това, че обществеността у нас възложи някакви надежди на тестовете като система за оценяване, говори също в полза на



модела за кръстословичния висшист



Иначе за "изпити или тестове" си струва да се спори единствено ако всеобщият рефлекс на зубрачеството е отпаднал - нещо, което при днешните нагласи няма как да стане.

В този план и магистърските програми - наложени у нас по-скоро от номенклатурен ред, а не като необходимост, най-често не вървят. Студентите гледат на магистратурите като на продължение на редовното време, в което те трябва да вкарат своя златен гол - да си намерят доходна работа или изгодна партия. Само в много редки случаи и по изключение присъства идеята, че в изобилието от семинарни занятия и свободата при поставяне на проблемите съществува макар неукрепнала още възможност за излизане извън квадратчетата на решаваната кръстословица на живота.

Всеизвестно е, че все още голямата част преподаватели във ВУЗ-овете се набавят чрез традиционната връзкарска и особено сексуална зависимост - затова неслучайно се казва, че науката е силно феминизирана, а истината е, че редица катедри приличат на истински курници с идилично пърхащи около петела предани кокошки. Това е лошо, защото тази наследена от социализма практика допълнително възпитава младите хора. Възпитава ги не в тривиалния цинизъм, че всичко е въпрос на покупко-продажба (на това животът вече ги е научил), а в мисленето, че образованието е лост. И то особено сладък лост.
14
2201
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
11 Юни 2007 01:30
Та за какво става дума, освен да се напълни определен обем с нищонезначещи изречения ?
11 Юни 2007 07:17
образованието вече не произвежда войници, било е, път за чужбина е на човек без богат татко паричко и далече от робията на феодалите, естествено е да дава културни познания и да изгради естетични критерии, креациото е интердисциплинарно, тесен специалист е ограничено мислене и можене, млади бизнесмени в америка работят креативно три дни, другото им време е за култура
11 Юни 2007 08:42

ole-le, статията разкрива душевния катарзис на човек, който явно дълго време се е лутал между това да бъде или да не бъде (общата култура). Все пак, се вижда, че човекът е на прав път и ще го БЪДЕ.

11 Юни 2007 08:49
Прочетох само началото.
11 Юни 2007 09:29
Всъщност няма смисъл... Мисленето и глупостта очевидно са в съотношение едно към много. След всеки глупак, на когото съумееш да обясниш какво не му е ясно и къде бърка, изскача следващия...

Редактирано от - Zomby на 11/6/2007 г/ 11:54:30

11 Юни 2007 10:10
По времето на социализма образованието беше добро, като се изключи т.нар. Комсомол, комсомолски секретар и др.
11 Юни 2007 10:23
Горещо препоръчвам на автора преди да пише, да се запознае подробно с проблема! В противен случай се получават статии далеч от истината и реалното състояние на нещата. Но нали хонорарът е взет!
11 Юни 2007 11:08
Статията далеч не е толкова лоша, колкото я изкарвате. Вярно, че има някои изхвърляния по отношение на "общата култура", но общата култура е тема, която е изключително обемна и двусмислена. Останалото е от лукавого.
11 Юни 2007 11:25
Чалга има не само в живота, но и в образованието.
11 Юни 2007 15:24
Боже, колко думи, думи, думи, ... а мисъл няма...
11 Юни 2007 18:02
Статията си е много добра, най-малкото защото се опитва да търси истинските причини за образователната криза. От МОН се фиксират върху следствията и затова действията им са хаотични. Превръщането на образованието в инструмент за: дисциплиниране на децата (интересно в какво, след като няма единен просвещенски модел вече?!!); за справяне с наличното, а не с проблемното; за "трупане на "обща култура", разбирай - многознайство (което никого не е научило на ум и това е известно от Античността!). Това са сериозни източници на противоречия и мътилка, в която плуват хищни пирани.
Аз имам съмнения само по отношение на "протезите". Според мен става дума за образователни патерици. Но може би съм крайна в оценката си.
11 Юни 2007 18:35
Даниел Вълчев отказва да изпълни съдебно Решение
=========================================

Чрез Министър на Образованието
До Върховен Административен Съд

Копие до Главен Прокурор на Р България

Копие до Европейска Комисия в Р България
Копие до посолство на Кралство Белгия в Р България

На основание ЕКЗПЧОС


От: Петко Кръстев Фенерски, експерт-педагог, софтуерен инженер,
<............................> т.0888-388-876
Срещу: Неизпълнение от страна на Министъра на Образованието и Науката на съдебно Решение 201/08.01.2006 г на ВАС, V отделение

Уважаеми Върховни Административни Съдии,
С настоящето възразявам срещу цялостния текст на получено от мен копие на заповед РД09-675/28.05.2007 г. на Министъра, с манипулирана част за подпис на министъра при издаването, само част от подпис се вижда и преподписано като вярно от лице, различно от Министъра. Вместо критичност и внимателен прочит на материалите в делото отново се наблюдава същото неадекватно поведение, характерно за ученици или студенти – зубрачи и стремеж за отказ на всяка цена.
Моля в съответствие с Вашата компетентност в открито заседание, въз основа на следващите по-долу в изложението ми мотиви:
1. Да наложите предвидената в закона санкция за отказ на Даниел Вълчев да изпълни Съдебното решение в неговата цялост.
2. Да отмените заповедта, защото тя противоречи, предвид материалите до сега в 4 съдебни заседания освен на здравия разум, но и на закона
3. Да задължите Министъра да представи цялата поисканата от мен информация и това да стане по начина по който съм поискал. Той имаше достатъчно време да докаже, че не е обществена, но не е могъл. Той очевидно не умее да работи с терминологията на ЗДОИ. Не мога да го чакам повече да се образова.

<диаграма: 5% кадърни, 95% некадърни, според министъра>

Фигура 1. Министър на Правосъдието твърди пред централните медии през юни 2007 г, че само 10-15 души от 292 са квалифицирани.
(Хипотеза: Не сте го прочели? Защо?
Интересувате ли се активно от обществения живот? Ако Вие не се интересувате, това прави ли факта не обществена информация?)

“Играта” с подписите е и опит за подвеждане: води в определени ситуации до трето дело, защото съдът може да отмени Заповед и само на базата на проблем с подпис, и така за трети път се създава възможност за ново дело.
Освен това, при тази форма на манипулация в полученото от мен писмо аз съм лишен от възможността да обжалвам на базата на достоверността на подписа и на реална възможност за обективна информация на всички обстоятелства. Това само по себе си е доказателство на моята теза, че има проблем с администрирането на преписките и че се препятства достъпа до обществена информация.
Така елементарен въпрос, резултат на лоша организация в МОН и неумение на министъра да осигури отговор чрез събиране на текуща информация за движение на две преписки на МОН вече се изроди в административно безумие.
Следват мотивите с които искам да спрете административния произвол на г-н Даниел Вълчев.
Мотив 1. Неизпълнение на Решенеи на Съда. Във влязлото в сила Решение на ВАС пише: „Търсената информация относно процедурата по администриране на преписките може да се квалифицира като служебна и предоставянето й би позволило на заинтересованото лице да си състави мнение за работата на администрацията на министерството. ” Това включва и определението (дефиницията) за обществена информация по ЗДОИ. Съдът казва още: „От данните по административната преписка не може се направи извод за наличие на законови ограничения за достъп до исканата информация на жалбоподателя. ”.
Добавил ли е Министъра нещо ново, спрямо това което е твърдяно от негово име в залата, и съдът не е приел? Отговорът е очевиден от текста: „не е добавил”. Министърът механично е повторил малка част от говореното от него до сега, неприето от съда, оставяйки си поле за повторения в заседания във ВАС още 1 – 2 години. Ефективният текст, претендиращ да е „отговор” на листа е около 30% от 1 страница формат А4. Съдът е анализирал молбата ми и е преценил, че: „жалбоподателят е поискал да бъде информиран за движението на преписките, образувани по подадените от него молби до министъра на образованието и науката”. В тълкуването си Съдът е използвал и точно описанието от дефиницията на понятието «обществена информация» в ЗДОИ.
Мотив 2. Обществен характер на исканата информация. Входящите номера, посочени от гражданина са на МОН. Материалите са събрани в МОН по надлежния ред, във връзка с факта, че Министъра е работодател на изброени експерти, а също и на Директора на националното училище. Правилно ли са „събрани” и “съхранени” (надявам се) в МОН, а не в друго Министерство.
Очевидно е, че при подпис на помощник директор, поставил въпроса за среща предвид проблеми в работата на служителите на МОН, то става дума за обществен живот, а не за личен проблем на подател на молба.( Забележка: Ако някой има личен проблем “птичи грип”, или молителя е министър с личен умствен проблем, то личния проблем е и ОБЩЕСТВЕНА КАТАСТРОФА.)
Очевидно е, че при подпис на експерт при родителски съвет, подкрепен от двама родители, описващи проблеми в контактуването с администрацията на МОН, то става дума за обществен живот.
Министърът „трябва да”, но би могъл и да „не се интересува” от обществен живот, вкл. когато не показват самия Министър по телевизията. Това превръща ли обществения живот в не обществен. Той може да е загубил разсъдък временно или постоянно, да има проблеми в НДСВ с г-н Милен Велчев, във връзка с имоти, хотели, вътрешно партийни избори, и да няма време за среща с някого, това не значи, че не съществува и друга проява на обществен живот, в който той може да е пропуснал да участва, но е свързана с неговата работа или задължения.
Помощник Директорът на Националното училище не се е обърнал по личен въпрос (например легализация на личната диплома и т.н.), където би могло да стане дума за административно обслужване. Министърът се уведомява, че се иска разговор по проблеми в работата на подчинени на Министъра в тяхната работа като държавни и/ или бюджетни служители.
• Държавно ли е Национално СОУ “София”?
• Държавен ли е Национален Училищен Комплекс по Културата (НУКК), кв. Горна Баня (второто “национално” училище)?
• Чии служители са Катя Никова, Мария Болашъкова, Цветанка Звездова? Могли ли са те да разберат и без да питат, че става дума за НУКК? Учи ли там дете на Президента на Републиката, на Главния Прокурор (Н.Филчев). Има ли връзка с това автора на декларацията за бременност на учителки?
• Обществена ли е втората преписка по Молба за среща с Министъра подписана от експерт, на базата на чиито експертизи вкл. и като вещо лице в Съда от Съда, а не от страна по дело са осъждани училища, и е доказана многократно(!) ниска компетентност служители на РИО на МОН София-град, МОН и ред други? Читателят може и да не знае, но Министъра е длъжен да проучи този въпрос, преди да откаже.
Поискана е обществена информация, защото е свързана пряко с обществения живот. Освен това, това е и важна такава, защото касае за централната администрация, а Национално училище е осъдено след 2 експертизи, изготвени от П.Фенерски. Ако Министърът не се интересува от обществения живот, това не може да е основание за лишаване от права на други граждани.
Мотив 4. Знаят ли действително ЮРК на МОН какво е това “резолюция”. Те непрекъснато повтарят думата, но от съдебно дело 201/2006 не е очевидно, те какво всъщност имат предвид. Те не цитират дати, автори на резолюции, съдържание т.е. те може и да не знаят какво е това, и да имат предвид нещо различно от това, за което си мислят Съдиите и молителя? Шокиращ въпрос е, но според Министър Петканов в МП има обществен проблем – масова некадърност. Защо автоматично да изключваме подобен проблем в МОН? Какво изключва некадърните в МОН да лъжат министъра в МОН?
Мотив 3. ЗДОИ дава възможност на гражданина за дискретност(т.е. почтеност, спазване на Конституцията), бързо информиране(!), достоверност на информацията.
ЗДОИ дава достъп до ОНФОРМАЦИЯ, която е обществена. Но ако се следва науката ИНФОРМАТИКА (приложил съм към писмените бележки до 5-чл. Състав разпечатка на откъси от учебник), то със забавянето Министърът не просто е забавил даване на обществена информация.
Министърът е РАЗРУШИЛ част от качествата на информацията като такава. Защото една от характеристиките, изброена в учебника за XI клас е своевременност. И понеже не става дума за село Х., а за работодателя на одобряващи учебници по информатика, то това вече е престъпна злоупотреба със служебно положение. Това е Министърът, които трябва да осигури обучението на нацията по въпросите на Информацията (и обществената и не обществената), а той още не може да се ориентира в свойствата на информацията по принцип. Ако за някого е показано, че не разбира нищо от никакви ябълки, трудно ще се покаже, че разбира от “зелени” ябълки, нали? И ако той не може да проконтролира юристите, а е доктор по право, то как би контролирал експертите си по химия или информатика?
Дискретност тук означава спазване на Конституцията за неразпространение на определена информация, без ограничение в достъпа до нея. Непротиворечието между логическата основа на ЗДОИ и логическата основа на Конституцията се състои в:
• кванторът “всяка” в дефиницията в ЗДОИ
• изискването за отговор до 14 дни
• липсата на изискване да обяснявате защо искате информацията. Това е моето и Вашето право да седнете на един стол и да си четете без да ви дава съвети които и да било за това, какво и как да си мислите.
• правото да сгрешите в представата си и да развивате представата си. Дори Съдът няма право да преценява собствената Ви представа.
• получаване на представа в бъдеще, след като получите поисканото, с неконтролирана в същия казус от Съда или МОН възможност за съпоставяне с други документи, които имате и не сте длъжни да обявявате на Съда или да Министъра.
Това е основна причина за липсата на изискване за доказване на правен интерес в ЗДОИ, защото, не можете да докажете полза или вреда от нещо което още нямате (самата информация, представата и т.н.). Това обяснява, защо в почти всички държави с такъв закон не е редно по принцип и най-често не се изисква доказване на правен интерес, а в държавите - изключения това на практика не е идентичен на този ЗДОИ.
Логика се учи отдавна в средните училища. Гражданинът не може да бъде лишаван от права, защото някой в МОН е назначен без да е проверен за практически добро средно образование (не е зубрач и т.н.). Недопустимо е представители на Министъра да се опитват да изопачават общата научна основа на ЗДОИ и да я подменят с измислени формулировки и безкрайно повтаряния на едни и същи фрази, нямащи нищо общо с правото и никоя друга дисциплина.
Друг пример: От 7.6.2007 в. «Сега» има електронната публикация «В софийските РПУ-та проявявали дебилност», където отговорен комисар от МВР говори за дебилизъм в поведението на длъжностни лица - полицаи, които въпреки обучението, не са се получили знания за основни свои задължения. Независима проверка е показала, че случаите не са инцидентни.
Уважаеми Върховни Административни Съдии,
В заключение: ВАС е задължил на Министъра да направи със Заповед две еднакво важни неща едновременно:
• да напише отговор;
• в този отговор да се съобрази с мотивите на тричленния състав на Съда;
Петчленния състав не би могъл да се произнесе за целите преписки и детайли в описите им, защото Министърът не ги е предсатвил на Съда.
Министърът не е изпълнил второто указание в разпореденото от Съда. Съдът е написал за представените до момента доказателства от МОН: “От данните по административната преписка не може се направи извод за наличие на законови ограничения за достъп до исканата информация на жалбоподателя. “. Министърът не е дал никакви доказателства за ограничения в достъпа, нито е доказал не обществения характер.
Недопустимо е с едни и същи формулировки, които съдът не е приел като достатъчни за доказателство, че поисканата информация не е обществена, да се използват втори път. Това е неуважение към Съда. Министърът е имал възможност да опише нови (т.е. други) доказателства, но не е намерил такива и при опита си да твърди, че изпълнява решението на Съда. По тази причина той дължи това което съм поискал изцяло, и без възражения.
Представяне на Доказателства.
Моля да прегледате и приемете всички писмени доказателства (писма на родители, текстовете на самите молби и всички останали материали и мои изложения и аргументи), които съм представил до сега във всички съдебни заседания относно мълчаливия отказ на Министъра, по всички фази от 201/2006 до сега по архива на ВАС.

София 11.6.2007 г.
С уважение:.......................
/Петко Фенерски/
Изпратено с преп. писмо в МОН 11.6.2007 14:48, предстои да се прати в прок. и т.н. на 12.6
11 Юни 2007 18:45
Образованието вече няма нужда от търсене на причини за слабостите си, а от прагматични, работещи решения. При това засягащи не само работещите вътре в сферата, а цялото общество, особена категория от което трябва да бъде и родителската общност. Но как да стане това, когато авторът на статията е нарекъл учителите с пренебрежителното "даскали". А точно те са тази част от интелигенцията в България, които могат да се нарекат "вечните студенти" - бленувания модел на автора, който работи в богатите страни(според приведения пример в статията).
11 Юни 2007 23:27
И аз смятам „че е казано достатъчно ясно
естествено за образованите
тази система никога не е била за образоването, а за възпигтание на верните реплики срещу правилните въпроси
сега какво се възмущава така обучената публика тук
апорт бе апорт
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД