Естествената стръв за жителя на пазарната икономика е личният му доход. Факт: колкото повече получаваш, толкова по-пълноценно живееш в свят, където благините се плащат. И в същото време трудно ще се намери по-голяма лъжа от фалшивата тревога на властите за нивото на доходите. Лъжата е толкова по-болезнена, колкото по-бедна е нацията. Кроежите да се застави бизнесът да вдигне заплатите са вредно лицемерие. Защото всъщност



доходът няма значение,



важно е единствено потреблението. Дали получавам 300 или 3000 евро на месец ще си остане безсъдържателна абстракция, докато пазарът не установи мярката, наричана "евро", "лев" или както й е името. Понеже тази мярка не е еднаква в различните страни (даже между града и съседното село икономическото й тегло се мени), нищо, че името й остава същото. С 3000 евро месечно у нас се прекарва охолно. Със същата сума в Лондон и да не умрете от глад, ще мизерувате. Това е част от паричната илюзия. За всеки от нас доходът е не само трамплин към потреблението, но и социален статут, количеството точки, събрани в надцакването с ближния в играта на живот. Затова личната надпревара за доходи е жизнена цел с абсолютна стойност (колко повече хляба мога да купя с нарасналия ми доход), но и с относителен, съизмерващ компонент (колко повече получавам от средния сивушко). Като се намеси в естествения икономически процес на конкуренция между икономическите индивиди



правителството лъже и пречи



Да допуснем, че поредният замисъл "да се притисне" бизнесът да плаща по-големи заплати, наистина се увенчае с успех. Да речем, че днешният кабинет се окаже особено ловък и изнуди фирмите да удвоят заплатите (както пишат насериозно няколко учени субретки). Мислите ли, че това ще удвои потреблението? Не, поради няколко причини. За да плати двойно на заетите, всяка фирма ще преразгледа цените, на които продава. Едни ще вдигнат цените, други трябва да затворят, защото при новата цена на труда стават неефективни. Трети пазарът ще застави да ограничат дейността, а следователно да намали заетите. Трудът у нас бездруго вече е твърде скъп. Ако в едно градче 1000 души са получавали по 400 лева заплата, след удвояването на доходите сигурно 700 ще получат 800 лева. Двойният доход е увеличил общия покупателен фонд само с 40%. Но сега и цените са се увеличили, не само поради по-голямото номинално търсене, а и заради увеличения разход. Блъфът с удвоения доход е изгонил 300 от 1000 души от работните им места. Сега работят само 700, но и уволнените 300 продължават да ядат. Ако преди "несимволичното увеличение на дохода" един работещ е хранил четирима души и половина (себе си, 2.5 неработещи и 1 държавен храненик), сега петима са му на гърба. Удвояването на заплатите е удвоило и осигурителния данък. А



данъците винаги изпреварват



заплатите, защото с увеличаването на заплатите все повече хора прекрачват прага на необлагаемия минимум, всички се изместват от ниските към високите ставки на облагане. ДДС се събира върху поскъпналото крайно потребление. Може да се окаже, че насилственото налагане на неизкарани по-високи доходи вместо да увеличи, в крайна сметка ще свие потреблението. Завърти ли се въртележката на доходите, веднага се изместват практически всички финансови пропорции. С декрети никои правителство не може да ни направи по-богати за сметка на изземване на доход от бизнеса в полза на потребителя. Не е работа на властта да се грижи за доходите на хората. Тя трябва да се грижи за бизнеса, който единствено генерира доходите на всички, включително на самата държава. Има



очевидни мерки,



които са изцяло във властта на кабинета, които наистина ще доведат до осезаемо замогване на нацията. За тях трябва да си говорим: Първо, намаляване на осигурителния данък. Има разумни изчисления, че още днес може да се намали с поне 3% отчайващата осигурителна тежест (36.7% от всички заплати). Това няма да е достатъчно, но ще се види, че с намаляване на осигурителната тежест постъпленията от осигурителния данък ще нараснат. При неизменни разходи за труд фирмите ще могат да увеличат заплатите, а колкото по-ниско е осигурителното облагане на труда, толкова по-малко възнаграждения ще се укриват. На второ място - и това е силният ход! - социално ангажираните властници трябва да намалят данъка върху добавената стойност. Той е част от цената на всяка потребявана стока. Колкото по-ниска е ставката по ДДС, толкова повече потребяваме при неизменен доход. Това са начините властта да покаже ангажимент към нацията, която я храни. Лъжовни са всички социални идеи, докато държавата трупа и помпа зад граница милиардни излишъци (1.3 млрд лева само от началото на годината). В сравнение с миналата година държавата е събрала от поданиците си 17.6% повече приходи в хазната. Досега. Държавата не създава доход, но колкото по-малко отнема, толкова повече се замогва нацията.