Макроикономистът Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Фондация "Институт за икономика и международни отношения" и ръководител на катедра "Финанси и контрол" в Югозападен университет "Неофит Рилски". Бе кандидат за евродепутат от листата на Коалиция на българските социалдемократи. Зам.-министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов, съветник към бюджетната комисия в 39-ото НС (2001-2005) и съветник на УС на Асоциацията на търговските банки през 1997-2001 г.


- Г-н Ганчев, да си представим, че премиерът Станишев ви кани за съветник по финансово-икономическите въпроси. Какви спешни действия ще му препоръчате?
- Първо, да форсира всички забавени инфраструктурни проекти. Второ, масирани инвестиции не само в пътища, ВиК мрежа, но и в образование и здравеопазване. Колосалната капитализация във всички тези сфери вече се превръща в сериозна спирачка на развитието, отблъсква чуждите инвеститори, чувства се недостиг на работна ръка.
Само еврофондовете и чуждите инвестиции не са достатъчни, България трябва да вземе кредити, за да ускори изграждането на магистрали, пречиствателни станции и т.н.

-	Чакайте малко. Големият проблем не е, че липсват пари, а че не се усвояват - вижте как залежават десетки безвъзмездни милиони евро по ИСПА, по ФАР...
-	Да, има източване на средства и умишлено бавене, има корупция, която ужасно вреди. У нас се осъществяват онези проекти, от които може да бъде откраднато нещо. Затова България бавно усвоява европарите. Но така или иначе са необходими огромни инвестиции. Да вземем София - парите не стигат дори за поддръжка, изобщо не говорим за ново строителство на улици, естакади, подлези, паркинги. Само за оправянето на София трябват стотици милиони, а за да стане модерен град - няколко милиарда евро. Износването на физическата инфраструктура на България е такова, че дори всички европейски фондове да бъдат впрегнати, няма да са достатъчни. Защото в продължение на 20 години почти нищо не е влагано и само сме кърпили положението. И сега дори да са налице средствата, ще трябва 15-20 години време, за да се оправи инфраструктурата. Премиерът Станишев обяви инфраструктурата за приоритет, но вече 2 години нищо съществено не е направено. Вижте концесията за автомагистрала "Тракия" - пускаме някакви съмнителни чужди фирми при много неизгодни условия, като е очевидно, че голям процент от техните печалби ще се върнат при българските политици. Ако не се преборим с корупцията, нямаме шанс да станем модерна страна. Така че освен огромен ресурс е необходима и пълна прозрачност.
-	Но как да стане това?
-	Не мога да дам рецепта. Нещата опират до интелекта и манталитета на цялата нация. Проблемът не може да бъде решен само с усилията на отделни политици, трябва да се включи и обществото. В последните скандали виждам проблясък - прояви се европейската тенденция, когато някой е омаскарен, да си подаде оставката. Видя се, че общественото мнение все пак е фактор.
-	Икономиката ни като че ли се развива с добри темпове в последните 10 години, а доходите драстично изостават и сме най-бедната от бившите соц. държави?
-	Да, темповете са добри, но са почти 2 пъти по-ниски от най-успешните страни като Естония. С "добри" темпове България няма да навакса изоставането. Някои казват, че трябва да заемем чуждия опит. Това не е много интелигентен подход, защото говорим за различен тип икономики. Например Естония и Латвия, бивши съветски републики, започнаха на чисто след отделянето си от Съветския съюз, без никакъв външен дълг. А ние имахме да се справяме с огромен дълг - 120% от БВП. Това означава, че вместо да инвестира, да се модернизира, България трябваше да погасява стари заеми.

Но сега положението е различно. Дългът е 20% от БВП и държавата вече не само може, но и трябва да търси дългосрочни инвестиционни заеми. За мен е необяснимо защо предишното правителство провали изграждането на магистралата София - Ниш със заем от Европейската инвестиционна банка. Участъкът София - Сливница е в ужасно състояние. Сърбия и Хърватска строят масирано, без да разчитат на никакви еврофондове. А като влезете в България, все едно не Сърбия, а ние сме преживели война. Това показва пълното нехайство на държавата. Другата важна магистрала, която също не е завършена, е към Гърция - Кулата. Нямаме нормални пътища и към Румъния. И се питам дали в правителството - и предишното, и сегашното, няма хора, на които да им е възложено да блокират реалното усвояване на европейските пари. Българският бизнес е транспортно откъснат от европейския пазар, а ние, ако изобщо строим нещо, то е насочено към Турция. Как да си обясним това, че не можем да реализираме изгодите от еврочленството поради простия факт, че нямаме пътища, по които да изнесем своите стоки към тези пазари. А не е особен риск да вземете кредит 2 млрд. евро , за да построите магистрали, които да ви свържат с ЕС. Той ще се изплати за 10 години, а ползите са неизмерими.
- Първата препоръка е "инвестиране", а №2?
- Намаляване на паразитните разходи. През последните 7-8 години администрацията се е разраснала почти двойно.
- Да, сдобихме се с министерство на държавните чиновници, на бедствията и авариите, макар че "Гражданска защита" си вършеше добре работата и без министерската опека на Емел Етем. Сега се говори за нова агенция - за горите...
- Което вероятно ще доведе до нови щатове, коли, секретарки, телефони. И сега има Национално управление по горите, подчинено на Нихат Кабил. Ако министърът не е добър стопанин на горите, премиерът трябва да смени министъра, а не статута на НУГ. Между другото аграрното ведомство и сега има огромни разходи за коли. Намирам за раздути и разходите на парламента, на президентството. Навсякъде е пълно с хора, които взимат добри заплати, а не е ясно точно какво правят. Необходими са не просто икономии, а драстични съкращения.
- А как оценявате политиката на доходите, обещанията и изненадите със заплати и пенсии?
- Политика няма, има хаотични действия под натиск. Който може да изнуди обществото, той получава пари. Едва ли точно автобусните шофьори и ватманите заслужават по-големи заплати от професори и лекари. В същото време заплатите в силовите ведомства са големи, а не смятам, че се справят добре със задачите си. Министерството на отбраната реализира някакви безсмислени проекти, измислят се някакви компенсационни схеми, никой не знае как се реализират. МО е една черна кутия. При предното правителство поне имаше някакви програми за превъоръжаване, качени в интернет, сега дори такава информация липсва.
Като гражданин съм крайно недоволен от полицията. Споделям и всички критики към съдебната система. Тези хора ни отказват елементарна защита, сигурност, правосъдие. И се питам дали трябва да им увеличаваме заплатите или напротив.
Смятам, че драстично трябва да се подобри спазването на правилата на играта - много е важна работата на правораздавателната и правоохранителната система, а има съществено влошаване.

-

Но Темида е независима, правителството не може да се меси?

-

Правителството не може да влияе върху конкретните решения на съда, но има законодателна инициатива. Идеята съдиите да бъдат избирани е много добра, нищо, че магистратите скочиха срещу нея. Защо са всички тези доживотни привилегии на магистратите, плащането на огромни обезщетения при напускане? Това е прахосване на пари. Съдебната система се превръща в каста, която е независима от другите власти, но е силно зависима от частни икономически интереси, от хората с пари, а у нас те като правило са на ръба или отвъд закона. Така системата се оказва подчинена на криминални интереси. Това е положението и то трябва да се промени.

Трябва да се намали бюрокрацията. Все чуваме как правителството ще намалява разрешителните режими и лицензите, но това са декларации. Спасението е в електронното управление, а то се прави с пари. Може да се вземе целеви заем от 1 млрд. долара и бързо да се изгради национална електронна мрежа, която да свърже информационните системи на НАП, митници, Търговския регистър, съдилища и т. н. , като всички тези системи трябва да бъдат съвместими помежду си. Затова трябва да има национален план - ясен график и финансиране.

-	Но нали има осигурени от години пари, а здравната каса още си няма мрежа и дори прехвалената система на НАП още се доизгражда...

- Това е въпрос на контрол. Ако имаше строг финансов контрол, няма да има пилеене, отклоняване и неусвояване на публични пари. Няма да има незаконно забогатели, на които никой не им търси данъците. Столичната топлофикация се превърна в сага с главни герои Бойко Борисов и Овчаров, а всъщност 99% от проблема е в липсата на контрол, който би трябвало да бъде упражнен - от държавната финансова инспекция, от Сметната палата. Те трябваше да хванат всички тези нарушения в зародиш, не е работа на кмет или на министър да проверяват фирмени сметки и договори. Забележете, разплитането на безобразията не тръгна от България, а след сигнал от чужбина за съмнителни банкови сметки. Австрийските служби работят, нашето финансово разузнаване и контрол очевидно не.
И сигналът за злоупотреби със САПАРД също дойде от чужбина. А източването на ДДС в милиарди? То пак е проблем на финансите. Тези схеми не могат да успеят, ако в тях не участва и човек от финансите.
- Каква оценка давате на финансовото министерство?
- Там цари инерция. Няма никакви нови идеи. Наскоро се появи едно изследване, което даваше лоши оценки на повечето отраслови министри и висока оценка на министрите Орешарски и Калфин. Това е алогично. Нали министърът на финансите разпределя парите - ако той не ги структурира добре, при другите работата не върви. А Ивайло Калфин е координаторът, той е вицепремиерът, който отговаря за икономиката. От тези двама министри най-вече зависи да бъдат оценени правилно истинските проблеми на страната и там да бъдат насочени усилията и ресурсите.