Призрак на страха броди из Палестина. Със завземането на цялата власт в Газа от ислямистите от "Хамас" умря т.нар. правителство на националното единство, което просъществува едва няколко месеца след 19 март. На практика територията на палестинската автономия се разпадна на две части - контролирания от "Фатах" Западен бряг, където се намира официалната резиденция на президента Махмуд Абас, и сектора Газа, където е разположена резиденцията на премиера от "Хамас" Исмаил Хания. Неговите сили завзеха ивицата за по-малко от шест дни боеве. Някои анализатори дори заговориха за създаването на две минидържави -



"Хамастан" и "Фатахленд"



Страхът от подобно опасно разделение съществуваше и по-рано, но сега вече е реалност. Географското разделение продължава от 1948 г., но то още повече се засилва от социално-икономическите и културни различия между населението на тези два района. Това разделяне между конкуриращи се племена съществуваше още преди създаването на държавата Израел. Докато на хълмистия Западен бряг се образуваха първите политически и икономически центрове и възникна буржоазна класа, тънката брегова Ивица Газа, която е обкръжена от изток и юг от пустини, бе населена главно с рибари и пастири. Затова и политическият център на палестинците се разположи на Западния бряг с неговите управляващи кланове като Хюсеин, Нашибиши или Масри. В Газа доминираха фамилиите Шавва и Шафи.

Войната против Израел още повече увеличи тези различия. Палестинските бежанци на Западния бряг са 27% от общия брой, докато в Газа са 67%. Ако през 1997 г. над 40% от жителите на Ивицата Газа живееха под прага на бедността с 2.2 долара на човек дневно, днес бедните са над 70%. На Западния бряг през 1997 г. този показател бе едва 11%, където палестниците живеят по принцип по-богато. Това показаха и бойците на "Фатах", които патрулираха из улиците на град Наблус в чисто нов мерцедес - лукс, за който в Газа само могат да мечтаят.

След първата арабско-израелска война през 1948 г. Газа попадна под контрола на Египет, а Западният бряг - на Йордания. До окупацията на тези райони от Израел през 1967 г. между тях не съществуваше връзка. В Газа в училищата се преподаваше по египетски учебници, а в другата част - по йордански. Докато населението в ивицата беше под влиянието на египетския президент Насър, а по-късно и на възникналото ислямистко движение в Египет "Мюсюлмански братя", Западният бряг все повече се сближаваше с хашемитската кралска династия в Йордания. И докато Кайро не отделяше никакво внимание на сектора Газа, покойният йордански крал Хюсеин инвестира в икономическата инфраструктура на Западния бряг, който евентуално да бъде присъединен към Йордания.

След окупацията от Израел през 1967 г. бяха въведени строги



ограничения за влизане между двата района



Докато палестинците от Западния бряг можеха само за половин час да стигнат до йорданската столица Аман и имаха контакт с останалата част от арабския свят, населението на Газа, която се намира на 450 км от столицата на Египет, на практика бе изолирано от света.

Слез изтеглянето на израелските войски и напускането на еврейските преселници от Газа през 2005 г. единственият изход от ивицата през КПП в Рафа фактически се контролираше от Израел. Много често той се затваря за седмици и жителите на Газа могат да попаднат на Западния бряг само като заобиколят Египет и Йордания, ако естествено ги пуснат в Израел. Само малък брой бизнесмени и политици имат подобни специални пропуски, които позволяват да се пътува между двете палестински територии.

Постоянно растящите различия между населението на Газа, което е около 1.4 млн. души, и 3-те млн. жители на Западния бряг още повече усилват взаимната вражда. Според проучване от 1994 г. на авторитетния Институт за политически изследвания начело с Халил Шикаки от Рамала се вижда, че са "възникнали психологически бариери и голямо недоверие между населението на двата района". Това се обяснява с различните пътища на развитие от половин век, както и обособеността на тези две части. Това до някаква степен пък обяснява политическия разкол, който наблюдаваме.

Международната общност се опита да реагира и генералният секретар на ООН Бан Ги-Мун предложи да се разположат миротворци в региона. Това обаче беше посрещнато на нож от организацията "Хамас", която обяви, че всяко чуждестранно военно присъствие ще се смята за нова окупация. Израел също се възпротиви и заяви, че засега няма да се меси пряко в конфликта между двете палестински територии. Лидерите в САЩ и Европа трескаво търсят дипломатически изход от палестинската криза, която ги застигна неподготвени.