"Няма на света човек в по-опасно положение от владетеля"

Су Шъ



В Годината на Жизнерадостното спокойствие, което ще рече 1069-а, китайският учен, философ и поет Су Шъ написал писмо до Шънджун, шести император от династията Сун, в което казва: "Когато се вижда, че целта на реформите е трупане на богатства, доверието на хората трудно може да бъде спечелено с думи."

Нито настоящата година е жизнерадостна, нито епохата е спокойна, нито философите, хеле пък поетите, си губят времето да пишат писма на властващите. И ако първите два пункта са изцяло зависими от слънчево-лунния календар, то последният със сигурност стои в основата на това, хиляда години след епистоларната случка в Поднебесната и доста по на запад от нея, целта на реформите да е все така единствено за лично обогатяване. "Нищо ново под Слънцето" - бихме могли да възкликнем, но няма да сме прави, защото в онази далечна 1069 година един държавен чиновник е дръзнал да се изправи лице в лице с неприкосновения и е заявил: "Започва да се говори, че всемогъщият властелин, който уж бил Син на небето, управлява предимно хазната." А днес (2006 година) няма кой поне да прошепне, че онези, които уж са народни избраници, всъщност са само "демо"-версия на демократи. Сигурно могат да се намерят стройни като манекенки обяснения защо заплатите ни не само не можаха да надскочат тоталитарния си таван,



а направо се свлякоха на пода му,



докато цените успешно покриха всички олимпийски нормативи. Сигурно ще ми се изсмеят от парламента и министерствата в хор (без през ум да им мине за Хор или поне за хоризонта), ако попитам защо довчерашни неграмотници се превърнаха във финансови акули. (Глупав въпрос - кой очаква акулата да се подписва другояче, освен с муцуна?) Сигурно смехът ще стане неконтролируем, ако взема да питам как така след всяка политическа рокада хората стават все по-бедни ? Смешен плач, страшна Грамада от въпроси, испанско писмо ("Фернандес не пише днес"). Смятате, че е пресилено? А умиращите без лекарства и подходящо лечение деца на фона на пищни сбирки, посещавани от солариумни красавици и фитнес джентълмени? А осемдесетгодишните старци, превити над картофените си нивици край магистралите, по които профучават BMW-та с мятащи се като толстолоби на задните седалки особи? А разфасованите като свински бут и продадени на дребно (за кайма или съмнителни колбаси) предприятия и изхвърлените на претъпканите бунища хора, нокътят от малкия пръст на които струва повече от Сульо Пулев, взет заедно с централностоличните му имоти? Пресилено ли е да кажа, че напоследък (оставям за свободно тълкуване времевия отрязък) държавата ни се управлява така, както крадци берат чужда череша - режат клоните, защото са убедени, че това, на което седят, е банковата им сметка, а не божие творение. Не искам да пришпорвам тяхното образование, но милозливото ми сърце не ми дава да скрия от тях истината и да не им кажа, че са жертва на велика илюзия, в чийто плътен многоцветен дим Дейвид Копърфийлд потъва като копче от стихотворение на Борис Христов. "Вече няма човек,



който да не е настроен против правителството" -



пише Су Шъ. И не споменава здравната каса и министерството на екологията, нито договорките под масата, които след Ялта са така обиграни, че изглеждат като обикновено взаимно разтриване на изтерзаните от подаграта крака на изгубили императорското величие властелини.

"Ама тя бълнува за равноправие" - ще подскочи нечий клиширан мозък. Не за равноправие, говоря за обикновена разумност, за банална логика - не можеш да очакваш увеличаване на млеконадоя като теглиш ножа на кравата и направиш от говедаря клошар. Не богатството (дори натрупано в противоречие със закона) на отделния индивид е проблемът, а безсмислието. Появиха се някакви същества, които нямат идея какво да правят с имането си - и не става дума за изразходването му на полза роду, а за личното им удовлетворение. Искам да знам кой от тях се втурна да осъществява детските си мечти - да проучва Амазонията например, или Марс, ако иска? Кой от тях финансира мисия на някой нов Алберт Швайцер? Да бяха започнали ако не да рисуват и да посещават лекции в Сорбоната, поне да бродират или да съберат отдавна некалайдисваната посуда в родните си къщи не от колекционерска, а заради едната страст да си жив с цялата си памет, а не криво-ляво да се крепиш в новия костюм на "Версаче". Материалното има смисъл само ако можеш да стъпиш на него като на стълба и да се пресегнеш към нещо друго; нещо, което указва, че си повече от хитроумно измислена машина за печалби.