Петър Димитров е роден на 27 януари 1949 г. в Клисура. Повече от десет години е депутат от БСП. Преподавател е в Икономическия университет - Варна. Председател на комисията по бюджет и финанси в сегашното Народно събрание.



- Г-н Димитров, на пленума в петък Висшият съвет обсъжда два варианта за промяна на данъците, като единият беше въвеждането на плосък данък. Откъде дойде тази идея и защо в крайна сметка се отказахте да я предложите за дебат на конгреса?

- Не беше подложена на дебат, защото до голяма степен пленумът мина под знака на тази идея. Не бихме могли да си позволим да сведем конгреса до данъчна конференция, абсурдно е. От тази гледна точка решихме, че е по-разумно да не занимаваме конгреса с този въпрос. Не че той е маловажен и че трябва да го реши някой друг. По-скоро решението беше, че трябва да се направи широко публично обсъждане и на тази база да се предлагат варианти за намиране на решения. А идеята ни я поднася практиката. Почти всички наши съседи отиват към този вариант. В Прибалтика практически всички са към този вариант, Русия отиде към 13% данък, Македония се готви да въведе 8% данък догодина. На един достатъчно интегриран и отворен пазар не може да не се съобразим с конкуренцията.

- Колко вероятно е тази идея да бъде възприета?

- Ако вървим в рамките на идеологическите щампи, не би трябвало да се приема. Ако отидем в сферата на прагматизма, и то социалния прагматизъм, мисля, че трябва да се приеме по една проста причина. Намалихме корпоративния данък и го направихме най-малкия в Европа, данък печалба, вместо да падне с 33%, както очаквахме, е по-голям спрямо същия период на миналата година с над 44%. Т.е. при падането на ставките изсветлява сивата икономика, става безсмислено да лъжеш държавата си и приходите в бюджета растат. Това не е популистки ход, това си е чисто прагматичен ход. Има и втори много силен аргумент. При този вариант приходите в републиканския бюджет не само няма да паднат, а се очаква формално, без изсветляване, ръст от около 39 млн. лв. А при другия вариант със значително намаляване на ставките се очаква загуба от около 558 млн. лв. Ако искаш да имаш повече пари за социални програми, вероятно е по-разумно да отидеш към такъв вариант. Но няма решение и аз не бих желал да се превръщам в магарето знаменосец на плоския данък, което обезателно следва нещо. Обаче си мисля, че сегашното структуриране на подоходния данък не е справедливо. С високи ставки се облагат значително по-високите доходи, за да има преразпределение. Логиката на прогресивното облагане е по-заможните хора, които са си надвили масрафа, да заделят по-голяма част от парите си за социалните програми и за по-бедните. Вместо това ние сме направили една скала между 200 и 250 лв. - ставката е 20%, след това става 22% и над 600 лв. слагаме най-високата ставка от 24%. Каква е логиката? Не мисля, че тези с над 600 лв., които наказваме, са особено богати и затова трябва да им сложим такава ставка. Ако се отива към прогресивна ставка, стъпката трябва да бъде значително по-голяма.

- В какъв смисъл по-голяма?

- Смятате ли, че заплата от 600 лв. в момента е най-големият доход, който трябва да бъде гледан осъдително? Аз не смятам.

- Споменахте за въвеждане на данък богатство. Над какъв размер на дохода би трябвало да се въведе?

- Това също е по-скоро вариант на социална чувствителност, отколкото на някакви сложни изчисления. За Западна Европа много високите данъци вероятно са за доходи от 1-2 млн. евро. За България много висок доход е 100 000 лв. Не говоря хората с над 1400 лв. да ги обявим за богаташите и да им сложим данък богатство. Това не е сериозно. Но е факт, че в България в момента има дразнещо богати хора, които не се притесняват да го демонстрират и да го навират в очите на хората.

- За кога отложихте дебата по данъчната политика?

- Дебатът трябва да се проведе до есента, за да има варианти на закони.

- Как виждате този обществен дебат, под каква форма?

- И сега се предвижда, преди повечето закони да влязат в парламента, изпълнителната власт е задължена да ги консултира със засегнатите страни. В случая засегнатата страна на практика са всички българи. И от тази гледна точка има представители на обществените организации. Има десетки форми. Като започнете от интернет диалога и свършите със срещи с хората, своеобразни допитвания, които някои от телевизиите правят всеки ден. Да видим какво е мнението на българина. Разбира се, най-демократичният начин е референдум, но аз съм реалист и разбирам, че няма време да се организира. Но това е съдбовно решение, тъй като, ако веднъж се направи тази стъпка, обратното връщане е безкрайно трудно. То предполага унгарския вариант - с хора по улиците, недоволство и огромно напрежение. Това не бива да се прави с лека ръка и аз го осъзнавам и не съм сляп ентусиаст на тази идея. Просто трябва да преценим и ако в резултат на такава мярка приходите в бюджета, в НОИ, в здравеопазването ще скочат с много, аз съм категорично "за" нея. Ако няма такъв ефект, няма защо да го правим.

- Доколко имате подкрепата на ръководни фактори в БСП за тази идея?

- Фактът, че беше внесен на заседанията на пленума, говори, че това не е индивидуален ход.

- В управленските приоритети, които одобри конгресът, не се предвижда увеличение на здравната вноска, което беше предвидено в актуализираната програма, одобрена от Висшия съвет през април. Отказвате ли се от вдигането й?

- Абстрактно погледнато, увеличаването на здравната вноска означава повече пари за здравеопазването. Реално погледнато - не означава нищо. Разходите си имат структура. В тези разходи е казано - примерно за отбрана ще са 2.6% от БВП, за образование - 4.3%. Ако остане това самоограничение - че разходите не могат да бъдат повече от 40% - за да дадеш повече пари на здравеопазването, трябва да преструктурираш другите разходи и да отрежеш нещо. Повече пари и сега могат да се дадат на здравеопазването, но трябва да се свият други системи. Ето пак повод за обществен дебат - кое да се свие? Другият вариант е да вдигнем разходите на 42% от БВП. Третата страна на този въпрос е, че това пак е част от осигурителната тежест, която в момента е 36.5%, много голяма и трябва да стане 38.5%. Какъв е смисълът да сваляш с 3 пункта осигурителната тежест и в същото време да я вдигаш с други 2 пункта? Ефектът ще бъде никакъв.

- Лансирахте идея окръжните и университетските болници да не са вече търговски дружества, да станат държавни и в тях да се лекува по цени на здравната каса. За това също ще трябват пари.

- Те трябват на обществото и дори да са губещи, обществото ще ги поддържа, понеже искаме хората да са живи и здрави. Ако ресурсът на държавата се насочи към 33 болници, можем да ги направим златни и да караме болните в тях с хеликоптери. Вместо да даваме пари на 300 болници. Другите болници да са общински или частни - на физически лица, както се прави в цял свят. Разрешаваш им свободно ценообразуване, така че да се борят за себе си. Те могат да лекуват по цени на здравната каса, тя ще плаща. Но ако искат по-високи цени, това си е тяхна отговорност и те трябва да си ги съберат. Не може това да бъде отговорност на данъкоплатците. Това, че някой не функционира ефективно и не може да лекува по цени на здравната каса, не може да бъде проблем на обществото. Идеята е тези държавни болници да ви приемат за лечение гарантирано, да не могат да ви върнат или да ви слагат в едни безкрайни опашки. И второто нещо - да ви лекуват по цени на здравната каса.

- Предвижда се да се ограничи възможността лекарите, които работят в държавните болници, да работят и в частни. За това обаче трябва да им се вдигнат заплатите.

- Това не може да стане нито от днес за утре, нито може да се реши еднозначно. Спускането на декрети "От утре няма да работите в частни болници", не е сериозно. Но има конфликт на интереси. Най-важната съставка е, че се работи в държавната болница, за да си намират клиенти за частната. Това е непоносимо. От тази гледна точка се изразява воля да се търси решение на този проблем.

- Откога може да влезе в сила?

- Формите трябва да се търсят. Може да бъде стъпково ограничението, през определена част от времето да може да се работи, по-строга регламентация.

- Смятате ли, че бюджетът може да поеме мерките, които смятате да предприемете?

- Няма нереални неща.

- Възможно ли е актуализацията на пенсиите да стане от 1 октомври?

- Ако беше невъзможно, нямаше да го предлагаме. Не е лицемерен ход с надеждата, че коалиционните партньори ще го отхвърлят. Обратното, това е изчислен вариант с подкрепата на НОИ и социалното министерство. Всички разчети са минали през изпълнителната власт.

- Консултирани ли са с коалиционните партньори?

- Тези стъпки не могат да бъдат предварително консултирани. Висш орган на БСП е конгресът. Той заседава в събота. Дори на пленума станаха промени в документите. Да отидем да питаме коалиционните партньори какво може да реши конгреса на БСП? Ние записахме, че това е мандатът, който конгресът дава на партийното си ръководство за преговори с коалиционните партньори. Не го правим под масата, скрито, злонамерено. Те имат своите предложения, ние нашите, политиката е компромис.