"Не се яде туй, що го няма"
перифраза на очевидното
"Разрежи пицата на осем парчета вместо на четири, гладен съм"
анекдот, перифразиран от нобелиста по икономика Мъртън Милър
Има две неща, които може да са причина за смелия изблик на икономическите приказки в последно време. Едната е, че слънцето нагря жежко. Другата е, че се задава ремонт на кабинета и е тъкмо време да изокат всички, които копнеят да ги калесат за някоя млекодайна службица. И трещят измишльотини на поразия. Както подобава на кьорфишеци, те гърмят без мисъл и посока. Като онези, дето завчера четири часа умували 10% плосък данък за всички доходи (по-вдясно от това самият Лудвиг фон Мизес не би съумял да застане), но свършили с призиви за ляв завой и
застрашителното "повече държавност"
Защото у нас дълго време имахме максимум държавност в икономиката - дотам, че всичко бе държавно. И помним до какъв хал ни докара толкова много държавност. Надуването на балона за "силната държава" има немалка роля за раждането на масовите заблуди, че държавата изведнъж е забогатяла и стига да реши, може да развърже кесията и "да даде" повече доходи на губещите в икономиката на прехода. Задоволяването на всички "нуждаещи се" е невъзможно, разбира се. Защото всеки се нуждае от повече доход и не познавам нито един, който би отказал да му удвоят заплатата от утре. И без да се куми кого от всичките си храненици - от пенсионери през учители, лекари и всички свои служители - дали и с колко да облажи, кабинетът трябва ясно да заяви, че
държавата не може да е двигател
нито на доходите, нито на икономиката. Тя не може да произвежда. За да даде, първо трябва да вземе. Лошото е, че което вземе - изчезва, изяжда се и вече не може да се възпроизведе. Пределът на държавното вземане отдавна е достигнат. Със своите над 40% фискална тежест българската държава е достигнала възможните предели на разрастване. Делът на социалните плащания от бюджета гони европейски рекорд. Затова нямат никакъв шанс кроежите за нови, най-малкото пък "леви" стратегии. Единствено възможна си остава от години следваната стратегия за освобождаване на инициативата, приватизация на икономиката и ограничаване на "държавността". Трудно и скъпо постигнатата икономическа стабилност се дължи тъкмо на това, че държавата бе озаптена
да се простира според хазната си,
да плаща борчовете си и да заделя резерви. (Друг е въпросът, че фискалната лакомия на държавата и опасенията на вносните автори водят до свръхрезерви и трупане на бюджетни излишъци: тъкмо тези икономически ненужни резерви, от една страна, удрят спирачки на възможния растеж, а от друга страна - възбуждат апетита за увеличение на доходите.) Пределът на преразпределение чрез фиска е достигнат. За да плаща повече на хората, които издържа, държавата трябва да намали броя им. А това означава да се изтегли и да остави на пазара все повече от социално чувствителните области. Включително просветата и здравеопазването. Идеите за "запушване на дупки" за сметка на прословутите резерви са несъстоятелни. Натрупаното само изглежда много. Дори целият си фискален резерв да похарчи, той би стигнал да се увеличат доходите на всички издържани от бюджета средно с десетина лева, и то за броени месеци. А после? Дефицитно финансиране и поддържане на статуквото на доходите за сметка на инфлация? Това е, като да нарежеш същата пица на повече части, че и по-зле, защото инфлацията топи не само доходите, но и инвестициите. И разкрояваното парче се свива като шагреновата кожа. Недъгава е и другата пробутвана идея, че
сразяването на сивата икономика
може да допълни хазната. Грешно е самото обявяване на война на сивата икономика. Тя не е злото, за което я представят. Не е криминална, каквато я изкарват, а само продукт на неволята. Тя е необявено и неотчетено производство, с което домакинствата се спасяват от гладуване, а дребните производители - от фалит. Укриването на данъци не е сива икономика, то е престъпно, т.е. попада в черния, а не в сивия сектор. Допускам, че държавата може да изкорени сивата икономика, но никога няма да може да я издои, та да напълни хазната. Защото сиво остава производството, което е несъстоятелно на пазара. "Изкарано на светло" то просто се прекратява, защото не може да издържи на конкуренцията. На светло ще излязат сами онези неотчетени икономически дейности, които натрупат критична маса капитал и печалби, които позволяват съществуването им като нормални предприятия. Те могат да бъдат примамени на светло (например чрез намаляване на ДДС, пенсионния, медицинския и личния подоходен данък). И това е правилно, но пък не е никаква "нова стратегия", а постоянство и стабилност на избрания успешен курс. Т.е. единствената стратегия за управление на нормална държава.
държавата не може да е двигател нито на доходите, нито на икономиката. Тя не може да произвежда. За да даде, първо трябва да вземе.
Това е вярно само за идеалните условия на напълно свободна икономика с конкурентен пазар, каквато българската не е.
Българската икономическа среда не е пазарна и конкурентна, а мафиотско-корупционна.
*
В България от държавната политика, провеждана, чрез законови и подзаконови актове и корупционно мотивирани намеси на държавни органи в пазари, зависи дали едно нещо ще го има или не. Дали ще има доходи и какви. Кой ще има доходи и кой не.
*
Така например изваждането на пари от обращение, чрез бюджетния излишък цели да обслужи банките и осигури покритие в даваните от тях, чрез кредити пари без покритие.
*
Авторът би трябвало много добре да знае, че количеството на парични знаци в обръщение е въпрос на политическа визия и няма нищо общо с вече създадено стоково покритие. Би трябвало да знае че увеличаването на едни или други бюджетни заплати не минава непремено през допълнително преразпределение, чрез данъци. Би трябвало също да знае, че всяка социална (доходна) група има различна потребителска кошница и пределна склонност към спестяване и увеличаването на нейните доходи би имало различно отражение в икономиката. Например двойно увеличаване на пенсиите или учителските заплати с пари без първоначално покритие, в една свободна конкурентна икономика, в която производителите могат да реагират без забавящи административни пречки, ще доведе до почти толкова нарастване на производството на хранителни стоки от първа необходимост и ще си създаде покритие, при това без почти никаква инфлация и увеличаване на външнотърговския дефицит. В една несвободна мафиотска икономика, като днешната българската, обаче ще доведе единствено до нарастване на цените, увеличен внос и стагфлация.
*
Днес държавата в България, чрез политиката си определя производството и доходите почти пряко. Всъщност по точно казано - мафията, чрез държавата си ги определя.
!
