В българските безмитни магазини се перат пари, придобити с престъпления, твърди доклад на американския държавен департамент, публикуван преди няколко дни. Според дипломатическото ведомство на САЩ от 2003 г. насам безмитните магазини по границите ни са набелязани като основни цели в борбата със сивата икономика. Причината е, че те са основно звено на контрабандата на цигари и алкохол, както и на някои луксозни стоки. Опитите на Министерството на финансите обаче да ги затвори били спъвани по политически път. Според държавния департамент с безмитните магазини били свързани редица други престъпления като контрабанда на гориво, насилствена проституция, наркотрафик и трафик на хора.

---

Проблемът за щетите, които безмитните магазини причиняват на националния бюджет, започва да се повдига още при правителството на Жан Виденов, но единственият успех на държавата срещу тях е затварянето в края на 90-те години на така наречените "дипломатически магазини". За другите се оказа, че това е невъзможно.

Очевидно е, че в този херметичен бизнес трудно може да влезе някой случаен. Нужни са специални политически контакти и достъп до ключови чиновници. Причината е, че безмитните магазини се отварят на граничните пунктове, които са територия със специален режим и със специални нива на сигурност.

Показателно е, че всеки път, когато някой реши да затваря безмитни магазини, по политическите върхове започват сътресения. Така е в края на управлението на Костов, така бе с финансовия министър на НДСВ Милен Велчев през лятото на 2003 г., така е и днес с подалия оставка зам. финансов министър Кадиев. Нека си припомним какво се случи през 2005 г. - едно от първите посещения на Румен Овчаров като член на новото правителство бе в Турция. В Анкара той каза, че ще закриваме безмитните бензиностанции, че губим по 100 млн. лв. годишно от тях и т.н. След това печатът се изпълни с иронични забележки на безмитните оператори, които обясниха с грешка в превода неразбирането, че турският му колега отвърнал, че те



не само няма да ги закриват, а и ще открият нови



Показателни за влиянието на безмитните лобита са два примера. Първият е, че въпреки ясно искане на Европейския съюз за затварянето на безмитните обекти се оказа, че е по-лесно да се затворят ядрени блокове, отколкото безмитни бензиностанции и безмитни магазини. Всъщност, ако изчислим щетите на бюджета само от продаденото безмитно гориво, може да се окаже, че на Капитан Андреево сме можели да си построим една ядрена електроцентрала. Втория пример е как бе приет новият закон за безмитните оператори. Нямаше нито една политическа партия - от ДПС до "Атака", която да каже дума срещу безмитните магазини и бензиностанции. Оказа се, че затворените безмитни обекти по гръцката и румънската граница (за тях вече нямаше как - все пак в ЕС няма граници) ще трябва да се компенсират с позволението за отваряне на нови по останалите неевропейски граници.

Аргументите, с които политиците се убеждават в безмитната кауза са наистина впечатляващи с липсата си на въображение. Първият - как страната щяла да загуби стотици милиони долари от износ. Не е ясно какво точно изнасяме, защото почти 100% от стоките са вносни, производство на големи мултинационални компании.

При това в държавата не остава нито акциз, нито дори ДДС от преминалите стоки през територията й. Вторият аргумент е как като затворим нашите магазини, съседните страни щели да спечелят. Той няма как да е верен, защото и Сърбия, и Македония



си затвориха безмитните магазини още през 2001 г.



като сметнаха, че безмитни стоки от България нанасят значително по-малки щети на техните икономики и премахват сериозен фактор за корумпирането на техните политически елити.

Оттогава се случиха много неща. Оказа се, че курсът към уеднаквяване на акцизите и данъците с ЕС - като се почне от горивата и се стигне до цигарите и алкохола, е златна мина за безмитните търговци.

Да вземем за пример дизела. Продажбите на дизелово гориво през безмитните бензиностанции започна много бързо да расте от 2001 г., като през 2005 г. продажбите са вече за над 500 млн. лв., а за 2006 г. се движат между 15-20% от най-големия пазар - този на горивата. На подобни обеми, реализирани само от 6 бензиностанции, завиждат и ШЕЛ, "Лукойл" и ОМВ, които с техните огромни дистрибуторски мрежи, изискващи огромни инвестиции, не могат да постигнат сумарно такъв ефект.

Въпреки че в ЕС няма такова понятие като "безмитни бензиностанции" те не само че не бяха закрити, но на българската общественост цинично бе обяснено, че като закрием на наша територия безмитните бензиностанции, оттатък в Турция ще продължат да работят станциите на същия собственик. Нека кажем, че България след 1.01.2007 г. вече не е толкова беззащитна страна. За пръв път в историята си България може да преговаря от позицията на силата. Тя вече може участва и формира политиката в Евросъюза (да припомним какво прави Полша по отношение на Русия чрез ЕС) и може да се очаква, че в рамките на няколко месеца Турция ще се съобрази с европейския интерес. Още повече, че това е и турски интерес.

Вероятно



най-впечатляващият пример е този с цигарите



Ако проследим историята на българския пазар от 2001 г. (преди това е не по-малко забавно), ще видим, че "Булгартабак", който преди вдигането на акцизите през 2002 г. контролираше към 95% от вътрешния пазар (като натура), има годишни продажби за около 24 000 - 25 000 тона. Продажбите на безмитните магазини през този период е средно около 1800 тона цигари. От този момент продажбите на "Булгартабак" падат до около 18 000 -19 000 тона годишно, а тези на безмитните стигат 2658 тона цигари през 2005 г. Разбира се, загубите на българския тютюнопроизводител през този период се дължат на много фактори - демографски, отказ или намаляване на употребата, контрабанда по различни от безмитните магазини канали. При новото вдигане на цигарения акциз обаче идва златното време на безмитните магазини и през 2006 г. те са продали над 10 600 тона. Това е четворно увеличение. За сравнение "Булгартабак" през същата година е продал между 14 000 и 15 000 тона (точните данни са дълбоко пазена тайна). Като се разглеждат тези данни трябва да се има предвид, че българският пазар на цигари не е разтегателен. Преди време един говорител на безмитните оператори определи продажбите на безмитните магазини на едва 290 милиона лева. Не е ясно какво точно е сметнато, но всеки, който иска, може да оцени щетите за бюджета само от цигарите - нека умножи 339 милиона кутии цигари по 2,60 лв., т.е. колкото е цената на средната кутия цигари в България - "Виктори", и ще получи 880 милиона лева. Нека припомним, че 70% държавата би трябвало да прибира като данъци и акцизи.

Разбира се, не всички цигари, минали през безмитните магазини, са влизали на нашия пазар. Част от тях излизат от страната. Включително и в Западна Европа. Има например такива схеми през Сърбия - за износ на цигари за Австрия и Италия, защото в самата Сърбия пазарът се сви от момента, в който големите мултинационални компании купиха техните цигарени фабрики.

Това, което е



най-бруталното през всичките тези години



обаче, е политическото участие в цялата тази схема. Може лесно да видим, че безмитните магазини имат мултиплициращ ефект върху много части на политическата ни реалност - от създаване на банки до американски подозрения в пране на пари. Вероятно най-интересната спекулация е, ако примерно БАТ бе купил "Булгартабак". Очевидно безмитните магазини щяха да са му голям проблем и тогава нямаше да се занимава с политиците - просто щеше да предприеме икономически мерки. В този план безмитните оператори са естествени съюзници на противниците на частен "Булгартабак" - политиците на хранилката и 9-те дистрибуторски компании на пазара.

Възниква въпросът какво е бъдещето на безмитните търговци. Вероятно - светло. Тяхната стратегия днес е да оставят колкото се може по-дълго отворен прозореца на безмитната търговия. И дори европейският натиск не можа да затвори този прозорец. Те доста добре се ориентираха, че европейският бюрократ е муден и няма да ги притисне достатъчно. Знаят, че имат няколко години. И знаят кога в държавата има политически кризи и как да прокарат през законодателната власт исканията си.