Македония, изглежда, е решена да направи компромис с името на страната. Откакто съществува като независима република, спорът между нея и Атина как да се нарича наподобява изключително рядък образец на антична трагедия. В основата на сюжета се преплитат митове и реалности.

Амбицирана да стане час по-скоро член на НАТО и ЕС, младата държава дава знак, че е склонна да бъде приета и с унизителното си име, лепнато й от ООН заради Гърция - Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Така се разбра в началото на месеца от интервю на президента Бранко Цървенковски за гръцкия вестник "Катимерини", цитиран от македонските медии.

"Бихме желали страната ни да бъде приета в НАТО с конституционното си име Република Македония. Но ако това дори за миг би забавило присъединяването ни към пакта, имаме готовност да приемем и варианта БЮРМ, с който сме представени в ООН. Естествено, само като временно решение на спора", заяви македонският държавен глава.

Македонската позиция, която изразява от най-високо място желанието за "временни" отстъпки по спорния с Атина проблем, несъмнено е изстрадан ход. Чрез него се цели да бъде смекчена твърдата гръцка позиция и заплахите, че като член на НАТО и ЕС Атина ще налага вето до момента, в който Скопие не се откаже официално от името на гръцката провинция Македония.

Заради посещението на Джордж Буш на 10 юни в Тирана, където той пожела да види и премиерите на Македония и Хърватия, които заедно с Албания образуват адриатическата тройка кандидатки за НАТО, Скопие внезапно се разбърза. За да получи одобрително кимване от Буш, Македония трябва да му даде аргумент за натиск над Гърция, която в противен случай би могла да наложи вето, когато догодина се обсъждат кандидатурите за НАТО.



Потомците на древните елини погледнаха скептично на сигнала от Македония,



че кандисва на името БЮРМ. Въпреки публичната декларация на президента Бранко Цървенковски гръцката външна министърка Дора Бакояни окачестви като лишена от перспектива стратегия изявлението на македонския държавен глава. Недоверие изрази и гръцкият премиер Костас Караманлис. Кабинетът в Атина очертава три предпоставки за пълно нормализиране на двустранните отношения със Скопие. Приоритетни са добросъседството, отказът от действия и политика, проповядваща народоосвободителна идеология, както и проявяване на сговорчивост и умереност в преговорите за постигане на взаимноприемливо решение по въпроса с името. "Време е Скопие да изостави пропагандните практики, ако иска да влезе в ЕС", призова чрез гръцките медии министър-председателят Караманлис. Лидерът на гръцката опозиция Георгиос Папандреу също препоръча кабинетът в Атина да не се подлъгва.

"Възможността Македония да се присъедини към алианса и други международни организации с абревиатурата БЮРМ е предвидено от временното споразумение между двете държави. И докато целта на този документ е да се постигне взаимноприемливо решение по спора с името, в Скопие остават непреклонни и по същество не спазват споразумението", констатира и говорителят на външното ведомство в Атина Георгиос Кумуцакос.

Мотивите на гръцката страна, с която се подкрепят тези твърдения, са, че още от провъзгласяването на независимостта си като бивш член от разпадналата се югофедерация на 8 септември 1991 г., Собранието (парламентът) в Скопие гласува нов основен закон. С него конституционното име на държавата се преобразува от Социалистическа република Македония (СРМ) в Република Македония. Тя приема за национален флаг "Звездата на Виргина", променен по-късно под силен натиск от Атина.

Преговорите, които досега се водят за името на Македония под егидата на САЩ, предвиждат редица компромисни варианти, които обаче не решават проблема като цяло.

Несъмнено



за Македония е изключително важно да бъде в НАТО,



а след това и в ЕС. Правителството в Скопие възлага големи надежди на мощната подкрепа от Вашингтон, който би трябвало да активизира и Брюксел. В името на висшата цел от Скопие видимо не желаят да се задълбочава конфронтацията с Атина. Защото управляващите в Македония много добре съзнават какви проблеми могат да им създадат гърците.

Въпреки всичко обаче, за да докажат, че в края на краищата пак тяхното магаре ще излезе мъжко, македонците с присъщия си инат пускат вече в обращение новите си документи за самоличност. На тях, включително и върху задграничните паспорти, съдържащи биометрични данни, с които се надяват да бъдат приети като равноправни членове в ЕС, по стара народна традиция е изписано "Република Македониjа". На кирилица и латиница.