Парадоксално, но факт - и протестиращият "Пирогов", и министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски всъщност искат едно и също нещо. Едно от основните искания на медиците, наред с високите заплати и модерната апаратура, е промяната в статута на лечебното заведение. Т.е това, за което Гайдарски настоява вече една година. Той не успя да прокара промяната през Министерския съвет и парламента, но барикадите в центъра на София могат да му помогнат.

Едва ли обаче медиците от "Пирогов" си дават сметка, че ако постигнат това, за което стачкуват, може да се стигне до нови протести.



Става дума за генерална промяна



От "Пирогов" настояват да станат национален спешен център и да получат статут, подобен на Правителствена, МВР и Военна болница. За тях това е равнозначно на повече пари, тъй като тези болници са единствените, които получават държавна субсидия.

Гайдарски иска същото - "Пирогов" заедно с останалите университетски болници и областните клиники да получат статут на публични държавни болници. Такъв обаче има не само богатата Правителствена болница, но и психиатриите, и "Бърза помощ", където заплатата трудно надвишава 500 лв. Основната разлика между тези клиники и "Пирогов" е, че спешният институт е дружество, регистрирано по Търговския закон, а Правителствена - не.

Разликата на пръв поглед е малка, но всъщност е съществена. До 2000 г. всички болници у нас бяха публични здравни заведения, финансирани със субсидии от държавата. Те получаваха пари по т.нар. исторически принцип - субсидия според това колко легла и персонал има в болницата. Никой не се интересуваше колко пациенти реално са минали през лечебницата. Благодарение на което и в самите болници никой не се вълнуваше колко болни са лекувани.

Правителството на Иван Костов обаче реши, че всички лечебни заведения - болници, поликлиники и лекари, трябва да станат еднолични търговци или търговски дружества с регистрация по Търговския закон. Университетските и специализираните болници станаха УМБАЛ и СБАЛ с регистрация като ЕАД, а областните - МБАЛ и АД. Привилегията да останат извън списъка и грозните абревиатури запазиха само ведомствените болници.

7 години по-късно МЗ смята, че здравната ни система само губи от това. Болницата ЕАД е собственост на МЗ, но се управлява от борд и изпълнителен директор. Те определят политиката на здравното заведение. Макар и принципал и с човек в борда, за МЗ е много по-трудно да упражнява контрол, а



директорът постепенно се превръща във феодал



Най-неуправляеми са областните болници - АД, които са 51% собственост на държавата и 49% - на общините, за чиято територия отговаря лечебницата. За да има каквато и да е промяна в това търговско дружество, трябва да се свика общото събрание, в което да участват всички собственици. Така, макар и с мажоритарен дял, държавата не може да наложи почти никакво решение.

Търговското дружество освен това е априори създадено с цел печалба. Което обаче не важи за държавните болници - ЕАД - те нямат право да формират такава, тъй като здравеопазването е социална дейност и от нея не може да се печели. За сметка на това обаче те могат да фалират или да бъдат обявени в несъстоятелност от кредитор като всяко търговско дружество. Известно е какви дългове трупат болниците. Фактът, че нито една не е фалирала досега, е само въпрос на добра воля от страна на кредиторите - основно търговци на лекарства. Известно е и колко пъти дистрибуторите са заплашвали държавата с искане на несъстоятелност на нейните клиники - ЕАД.

Търговското дружество или част от него може да бъде приватизирано от частна фирма. Това беше и една от основните причини публичните здравни заведения да се преобразуват в дружества по Търговския закон.

Директорът на болницата - ЕАД или АД, е овластен да взема всякакви решения - колко и какъв да е персоналът, как да се разпределят парите за заплати, какви лекарства и консумативи да се купуват, каква да е комисионата при тези сделки. Той решава и каква да е дейността на болницата. Държавата има наредби, които следва да регулират тези взаимоотношения, но няма непосредствения контрол по спазването им. Корупцията в болниците продължава да се шири, а бордовете си гласуват огромни премии.



Какво носи промяната в статута?



Според здравното министерство тепърва болниците трябва да станат отново публични здравни заведения, ръководени от държавата. Това става с промяна в Закона за лечебните заведения. Този статут следва да придобият университетските болници, националните центрове и част от областните болници - т.нар. гръбнак на здравеопазването. За тях трябва изрично да се запише, че се създават и управляват от държавата и са нон-профит - не работят за печалба. Така тези болници ще изгубят бордовете си, ще имат директор, финансов директор и настоятелства, назначени от МЗ. Заплатите и дейността на болниците също ще се определят от министъра на здравеопазването, подобно на сегашните психиатрии и "Бърза помощ". Така ще стоят и нещата с броя на леглата и персонала. Сега МЗ смята, че в "Пирогов" има възможност за съкращения, но те трябва да се направят от директора. При промяна в статута министърът може сам да преструктурира болницата. Сега от "Пирогов" искат МЗ да им купи ангиограф, но ако имаха достатъчно пари, можеха да си го доставят сами. Тепърва министърът ще решава нужен ли е или не такъв апарат на болница, която не се занимава приоритетно със сърдечносъдови болести.

Финансирането обаче ще се запази, както е в момента - основно от здравната каса по клинични пътеки за извършена дейност. МЗ ще може да субсидира отделно лечебниците, но само ако реши, че има нужда, и ако министерството на финансите отпусне пари. Тоест - промяната в статута не е автоматично равнозначна на повече пари. С такъв статут болниците ще са защитени от фалити и приватизация.



Идеята обаче има доста пробойни



Като начало процесът на преобразуване не е лесен. Според Търговския закон за целта е необходимо сегашните болници ЕАД да минат през ликвидация. Дори и това да се избегне с поправка в закона, смяната няма да мине без трусове, най-малкото предизвикани от директорите и бордовете, които ще се окажат встрани от апетитния бизнес. Самият персонал на болниците пък може да не е особено съгласен с това да се управлява лично от здравния министър и да получава фиксирани от него заплати.

Най-важното обаче е, че няма никаква гаранция, че далаверата няма просто да се прехвърли и централизира - вместо ръководствата на болниците от управлението на държавната собственост да печелят чиновници и администратори в МЗ.

Досега кабинетът стопираше идеята на проф. Гайдарски за промяна. Причината е старата - болниците не са преструктурирани. От години министерството на финансите повтаря, че не би отпуснало допълнително пари за раздута и нереформирана структура. В този случай обаче има и друг мотив - ако болниците се превърнат в държавни публични заведения, отговорността за съкращенията ще се носи единствено и само от МЗ и кабинета, а не от ръководствата на болниците.

Не се знае дали уличният натиск ще помогне на кабинета и парламента да променят статута на болниците. Едно обаче е ясно - подобна промяна трябва да се обмисли добре. В противен случай печалбата, която осигуряват лечебните заведения, просто ще се преразпредели под масата.