:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,065,491
Активни 97
Страници 11,601
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Българско-сръбската граница падна за ден

Край с. Салаш българи и сърби показаха, че освен да се веселят, могат да правят и европолитика
Най-вървяха велосипедите.
Още се помнят ония ежегодни събори по българско-югославската граница, които през 80-те години се пръснаха като пилци от квачка от Петрич до Брегово. В ония времена си бяха нещо като кореком - купувахме дънки, дето по тогавашната мода търкахме с тухли, та да изглеждат по-битнишки, жените се хвърляха на козметиката "Палмолив" и всякакви дрънкулки, мъжете - на тапицерии и гуми, та да си кичат ладите и жигулитата. За нас най се харчеха плочите и касетките на хардрок динозаври и кафанска музика. Сърбите пък срещу дойче марки купуваха флексове и бормашини. Времена, времена, времена.

След 1989 г. тия събори прекъснаха и днес са само два - един в Трънско и друг край село Салаш в тъй наречения Белоградчишки проход, който си е чер път между нашенското село и сръбското Ново корито. Правят го вече за 7-и път. И тая събота и неделя половин България и Сърбия се стекоха на границата. И както в ония времена, неизменни останаха сръбската скара, нашите кебапчета и кюфтета, и бирата. Даже и деловата част мина под този знак. Ние, в нашенската си част, дадохме коктейл в 11.00. Сърбите се отблагодариха с тежък салтанатлия обяд. Две чешми със студена вода, хваната от планината, се лееха в Българско, уредите и скарите подгряваше сръбски ток.



В миниевропейска интеграция се въртеше и търговията,



но не заради европечалба, а колкото парите от едни ръце да минат в други. Сърбите най-търсеха родните ни велосипеди. След тях свършиха и жакардовите килими. Пак те пък продаваха бира "Лъв" и папироси "Бонд". Вървяха си и сръбските лицензни цигари - по 2 лева, дините по 50 стотинки и захар, на която стояха надписите "Шекер", по 1.60. А градинските домати от княжевацките села според търговците бяха: "Екологични. По евро."

И светите хора не останаха по-назад. Попът от Белоградчик се разговори със своя княжевацки колега. Сръбският светиня разказа една покъртителна история как спасил жена от лютата по сръбски мъст на мъжа й, който извадил "ей такъв нож" (хвана се за лакътя), а за тия, които не повярваха, разтвори расото и показа фланелка на местния карате клуб. После попита за цената на житото. Нашият отсече: "15 кила за три евро!" Сделката стана факт, след като белоградчишкият поп определи: "Ти пък ще ми дадеш мед!"

На сцената се вихреше надсвирване и надпяване. Малко преди зяпачите да забравят за бирата и да почнат да бършат сълзливи очи от прочувствените песни, извадихме силен коз - танцовите си състави. А изкуството наистина си искаше жертви. В пустинния пек момчетата и момичетата танцуваха с вълнените си народни носии. Не дадохме жертви, но сърбите приеха по достойнство удара и изкараха един оркестър от тромпети, флигорни, валдхорни и туби, пред който и Горан-Бреговичовият би занемял. " О-о-о това е професионалният оркестър на Княжевац. Два пъти за две години е печелил фестивала на народната музика в Гужва", обясни един от сръбските гости, а е знайно, че те не страдат от скромност.



От двете страни на браздата димяха скари,



на които се печеше де що има мръвка. Най-голям оборот направи сръбската кебапчийница "Ренесанс." Не заради скарата, а заради печените прасенца чеверме, които са сръбска традиция за Св. Троица, Св. Илия, че и на Великден.

Възрастните търсеха повече раздумката. Цветко Петрович е поканил кумовете и родителите си. Той е белоградчишки зет и има автосервиз в града. След сватбата 4 години е живял с жена си Елка в Сърбия, после 6 години - в Гърция, докато разбрали, че у нас им е най-добре и се установили тук през 2000 г. Гости са кръстниците му Камен Миладинов и съпругата му Дружка, баща му Йован и майка му Зорка. Родителите му са пенсионери, работят си градинката и за да е всичко съвсем по български, се оплакват от ниските пенсии и от това, че за да дойдат при сина си, трябва да си вадят визи чак в Ниш.

"Не само да се веселят и събират българи и сърби е целта", внесе политически реализъм председателят на парламентарната група на БСП Михаил Миков, който си е депутат от Кула, а ей го де е градът. "Президентите Първанов и Тадич подписаха нещо, за което 7 години се бориха - ей тука ще има ГКПП. До месец и половина - два ще направим проекта, а догодина ще има и път", обеща той. Кметът на Княжевац Градимир Живкович пък рече, че догодина е разтегливо понятие и отсече: "Април!"

Това е логичното продължение на една миниевропейска интеграция, в която



никой не претендира да е по европеец



Миналата година общините Чупрене във Видинска област, Белоградчик, Берковица, Вършец, Георги Дамяново и Чипровци в Монтанска от наша страна и Димитровград, Пирот, Княжевац и Зайчар от сръбска създадоха новия граничен регион "Стара планина." Преди два месеца са изпратили молба до Асоциацията на европейските еврорегиони и имат уверението, че ще бъдат първият й пълноправен член.

И двата народа искат свободно движение в 30-километровата, а по-късно и в 50-километрова ивица по границата. Затова и никак утопично не звучи българи да работят в Сърбия и сърби - в България. А Градимир Живкович почти тайно доверява, че ако направим съвместни предприятия, то продуктът на двете страни ще отива на директен пласмент на огромния руски пазар, защото сръбските стоки за там нямат мита.

Сега нашите консулства в Белград, Скопие и Ниш са



затрупани от сръбски молби за български визи,



които са и безплатни. Причината е ясна - Шенген. И ние сме го преживели, и съвсем не ни беше радостно. Вече има нов европейски регламент за по-облекчен режим и може би първото споразумение ще го сключат България и Сърбия.

Така новата европейска логика побеждава дългогодишните недоразумения. И сега при Ново корито стои паметник на сърбите, загинали в Сръбско-българската война през 1885 г., а в Салаш - на българите, убити в същата тая война. И между тях българският зет Цвятко най-просто и ясно определи бъдещето: "Границите са помогнали на времето да се разделят хората, пак границите днес трябва да ги съберат."
 В нашенско.
 Иво от Видин: Няма събор и панаир из България, които да не съм обиколил.
 На тия и Горан Брегович ще завиди.
 Осветеният от дядо Дометиан паметник.
11
6989
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
24 Юли 2007 00:28
Евала бате!

Мед ми капе от сърцето като чета такива статии.
24 Юли 2007 01:41
И на мен, амин! Утре ще пия едно узо, да не се обиждат съседите от юг... (пък и тая вечер само съм го сложил в мразилника).
24 Юли 2007 08:16
Браво за статията! Дано имаме все такива хубави новини.
24 Юли 2007 08:37
Най-сетне нещо хубаво
Че приятните новини напоследък са дефицит
24 Юли 2007 09:42
Евала!

Ама защо не казахте по-рано, че и ние да се включим..
24 Юли 2007 10:22
Доколкото съм чувал от хора, които имат роднини в днешна Сърбия, по долината на сръбски Тимок, местното население говори на български диалект. Местните хора никога не се наричат помежду си “сърби” и не си говорят на сръбски. Сърби тука нема никакви!
24 Юли 2007 10:31
24 Юли 2007 10:40
сърби живеят западно от р. Морава; макар и да се пъчат, че до западния брег на Искъро вси са прави срби
24 Юли 2007 16:49
И аз все си мисля за два народа ли става дума, като както го представя статията или за един, с разсечена снага. Мене стилът на написаното ми е нещо сладникаво-чалгарски, въпреки хубавия повод. Описва се видимата страна - а нима вече забравихме трагедията. Знам, че в Трънско на събора са викали "Свиждането" и на първия разрешен такъв разделените роднини плачейки, са си показвали белези, за да се разпознаят. А сега всичко скара-бира ли е на Салаш-Ново корито? Мълчим, някого да не засегнем ли, мълчим от незнание ли, мълчим, докато българският етнос се свива като шагренова кожа. Аз знам, че там са торлаците, с благия си говор, сладкодумни като Радичков. И съжалявам, че не съм бил на събора
24 Юли 2007 17:02
Салаш - три години от предучилищното ми "граничарско" детство ... Бог да прости хората от онова време ...

25 Юли 2007 04:35
Българско-българската граница падна за един ден.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД