След безспирните заплахи за блокада на столицата фермерите успяха да принудят ведомството на Нихат Кабил да компенсира засушаването от май тази година с пари. Министерството нямаше и избор, защото в противен случай още по-ярко щеше да лъсне проблемът с разграбените канали и помпи, които не бяха възстановени въпреки отпусканите за тях държавни пари. И след липсата на вода още към края на юли се очаква да потекат държавни пари за напълно изгорелите ниви. Над 5500 фермери са подали молби до местните служби "Земеделие и гори", за да поканят експерти, които с очите си да видят дали е останало зърно по посевите им.

Така жаркото слънце, освен че пропука земята, показа и зейналата безотговорност и на държавните фирми към земеделското министерство, и на самите протестиращи.

Истината е, че



щетите от сушата щяха да бъдат минимални,





ако министерството бе възстановило разбитите съоръжения на "Напоителни системи" ЕАД. Това държавно предприятие е създадено преди десетилетия именно с цел да осигурява вода за нивите. А от няколко години насам каналите и помпите му се рушат заради безстопанственост. Но в крайна сметка, след като си засял продукция, от която очакваш да изкараш пари, не можеш да я оставяш на капризите на времето. Затова протести трябваше да има още преди години, но за възстановяването на поливното земеделие.

Стопаните започнаха да блокират пътищата с трактори и комбайни, Нихат Кабил подписа заповед за отпускането на еднократно безплатно поливане в средата на май. Тоест от джоба на данъкоплатците излязоха 1.5 млн. лв., за да може от над 10 млн. засети декара с жито да се полеят едва 60 000 декара. Което, естествено, не попречи до днес напълно изпепелени от слънцето да са вече близо 130 000 декара жито и 40 000 дка ечемик, а тепърва ще се установява колко милиона са частично засегнати.

За да оправдаят исканите компенсации за сушата, фермерите подчертаха, че нито една застрахователна компания не поема този риск. Застрахователите обаче твърдят, че никъде в Европа силното слънце не се приема за природно бедствие. Там за запазването на посевите се мисли предварително и се набляга на напояването.

Но дори и да имаше застраховка срещу сушата, едва ли земеделците щяха да проявят интерес към нея. Статистиката показва, че у нас се застраховат едва 12-15% от обработваемата земя. Покриват се рискове като наводнения, измръзвания, градушка и др. Има дори и случаи, когато стопаните са се отказвали от държавно подпомагане, за да спестят от разходите за застраховки. Например фонд "Земеделие" отпуска кредити за торове, но с условие посевите, които ще се наторяват, да бъдат застраховани. Фермерите обаче масово отказват кредитите, нищо че са почти без лихва - от парите за тези заеми миналата година са усвоени само 24%.

След блокади на пътищата из страната и редица срещи в аграрното министерство, на които фермерите настояваха да се обяви бедствено положение, те получиха обещания за компенсации. Тази година ще се дадат същите помощи, които компенсираха наводнените ниви от потопите през 2005 г.



Въпросът е обаче защо?





Сравнението между пороите, залели страната преди 2 години, и безотговорно допуснатото засушаване сега е абсурдно. Очевидно за пореден път властта ще демонстрира безсилието си и ще гледа да потуши недоволството с пари - иначе има опасност на бял свят да излезе собствената й безотговорност.

Нихат Кабил не се умори да твърди, че пари за частично намалените вследствие на сушата добиви ще дойдат от фондове на ЕС през 2008 г. Само че премълча най-същественото - в действителност парите ще дойдат от националния ни бюджет, а ЕС няма да даде дори и цент. Евронормата само указва начините, по които ще се раздават държавните пари.

Но пък от друга страна, самите протестиращи се вкарват в капан, защото правилата на този еврорегламент са толкова строги, че компенсациите на практика няма да огреят онези, които са работили на сиво и не могат документално да докажат добивите си за три години назад. За да се приложи евронормата, стопанинът трябва да има с повече от 30% по-ниски добиви в сравнение с усреднения добив за 3 години назад.

Уви, земята не може да бъде полята с клетви, недомлъвки, откровени лъжи и безхаберие.