:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,399,574
Активни 68
Страници 14,977
За един ден 1,302,066

Правителството и обществото като във виц за глухи

Хилавият и хаотичен социален диалог е най-слабото място в дейността на кабинета
снимка: Велислав Николов
Борис Попиванов
По време на прехода беше лесно. Надигащите се протести и стачки бързо губеха чисто професионалните и синдикалните си измерения, за да станат фактор в политическата борба. Моделът е ясен. Динамиката на промените натрупва сериозен ресурс за обществено недоволство. Той отваря поле за политическа инициатива на опозиционните партии (най-често - в единствено число). Резултатът неведнъж се оказва смяна на правителството или дори предсрочни избори. Колкото до популистката среда, тя също е партийно генерирана. Неин основен израз са раздутите обещания и нереалистичните програми на партиите.

Сега е по-различно. Партиите пак правят обещания, но все повече изтънява групата на онези, които са готови да ги слушат и да им вярват. Но обещанията далеч не са девалвирали, те просто сменят източниците си. Безотговорно обещават синдикати, работодатели, учреждения, предприятия, фирми, холдинги, началници от по-голям или по-малък калибър. Желаните блага обикновено не зависят от тях и те могат да си позволят да ги раздават на думи, за да обвинят после държавата, че пречи и не върши работа. Ако партиите държат да участват в новия популизъм, трябва да се замаскират или като антипартии, или като (добра) алтернатива на всички останали (лоши) партии. Политическите послания, лъжливи или премерени, отстъпват на заден план пред икономическите. Магията на политическите миражи се разсейва, заместена от



сиянието на нови икономически илюзии



На мнозина им омръзна по повод и без повод да се споменава настъпилото влизане в Европейския съюз. Въпросът "Е, какво толкова се промени?" звучи от най-различни посоки. Ако не друго, промяната в обществената атмосфера е осезаема. Отложеното бъдеще вече е неприемливо. Затягането на коланите в името на голямата цел не среща разбиране, когато тя благополучно е постигната. Колективната евроутопия не се състоя. Както показаха изборите за Европейски парламент, интеграцията не налива вода в политически мелници, а надува платната на ескалиращи социални искания. Не расте доверието към политическите сили. Расте самочувствието на социалните и икономическите субекти.

Българското общество се отървава от старата си административна шапка, макар че продължава по навик да й вменява вина за повечето от неразрешените проблеми. Все по-многобройни и разнообразни фактори участват във формирането и насърчаването на общи нагласи. Отпадат или се преобразуват йерархиите, които преди ограничаваха провокирането към неизпълними искания. Държавата излиза от патриархално-социалистическия стереотип да се намесва във всяка сфера на човешкия живот. Тенденцията е положителна, но е придружена и от процес на дезинтересиране. Държавните институции не полагат усилия да си изработят ясно виждане за протичащите обществени промени, за динамиката на социалното групиране и разслояване, за зараждането и разпадането на професионални общности, за локалните особености на масовите нагласи. Закони и постановления често се приемат, без да се разсъждава върху потенциалния им обществен ефект.

От своя страна гражданите чувстват своя интерес слабо представен в нормативното творчество на властта. Липсват достатъчно механизми за



насочване на гражданските искания към терена на политиката



Създава се (и бива умело подклаждано) впечатлението, че политическо отношение се изразява само посредством избори. А в периодите между изборите сякаш са предложени само два варианта - или се самоизолираш от институциите и ги оставяш да правят каквото си искат, или излизаш на улицата и упражняваш натиск оттам. Ако смяташ, че имаш нужда от нещо, го търсиш или извън системата, или в борба с нея. Таксиметровите шофьори трябваше да обградят Народното събрание, за да получат желаното. Столичният масов транспорт трябваше да заплаши с парализа на града, за да постигне по-високи заплати. Лекарите и сестрите от "Пирогов" не намериха друг начин да говорят с министъра си освен чрез стачка. На миньорите от "Марица-изток" се наложи да блокират международен път, за да ги забележат - и в суматохата набият. Отстрани изглежда, че само който разполага с някакъв ресурс за изнудване, може да седне да преговаря с държавата. Пенсионерите вероятно не разполагат с такъв, защото могат да си протестират всеки четвъртък без сериозен отзвук.

Ако обобщя казаното досега, изпадаме в ситуация, в която се къса социалният диалог. Никъде правителството не е толкова нерешително и колебливо, както в социалния диалог. Стане ли въпрос за външна политика, макроикономическа стабилност, данъчни стратегии, то следва и отстоява някаква линия. Но в отношението си с обществото изпълнява искания на парче, и то в реда, в който натискът върху него е най-силен. А обществото засилва исканията си, защото вижда, че реализацията им е правопропорционална на упражнявания натиск. И проблемът не е, че има натиск върху властта. Така и трябва да бъде. Проблемът е, че този натиск не минава през установени процедури и институции, а се излива хаотично и безконтролно през улицата.



Ултиматуми заменят преговорите



Двете страни сякаш не се чуват. Почти като във вица за двамата глухи, които пътуват във влака. Единият: "Прощавайте, вие от Котел ли сте?". Другият: "Не, не, от Котел съм". "А, извинявайте, аз пък си помислих, че сте от Котел". "Не, не, моля ви се, от Котел съм". Новата версия сигурно ще звучи така. Обществото: "Смятате ли да ни повишите заплатите?". Правителството: "Не, не, в никакъв случай, смятаме да ви повишим заплатите". "О, така ли, ние пък решихме, че ще ни повишите заплатите". "Нямаме подобно намерение, мислим да ви ги повишим".

БСП предлага своите социални и икономически приоритети, но ги предлага като че ли на НДСВ и ДПС, а не на българските граждани. НДСВ излиза със свои проектомерки в социалната област, но ги насочва не към хората, а към БСП и ДПС. Комуникацията с неизбежните пикове и падове тече в рамките на властта, а не между политиците и обществото. Бизнесът се възползва от ситуацията и се представя за съюзник на гражданите в общата борба с неотстъпчивата политическа класа. Игра на добри и лоши: бизнесът и хората са добрите, а държавата и политическите сили - лошите. Разбира се, тази постановка не идва случайно. При такава съдебна система, при нерегламентиран лобизъм, при неадекватни решения на проблема с финансирането на партиите се наслагват достатъчно предпоставки за всеобхватно недоверие към политическите механизми. Всяко политическо послание се обявява за популистко. Това замъглява реално назряващия проблем с новия тип бизнес популизъм.

Съществен и основен приоритет на властта трябва да бъдат



инвестициите в социалния диалог



Въпреки несъмнената полза от тях календарите на успехите са форма на монолог. Необходими са повече усилия. Да се поддържат постоянно форуми за дискусия и партньорство с обществените и професионалните организации. Да се обясняват системно възможностите на държавата и нейните отговорности. Да се планира стратегически колко може да се даде, кога, на кого и с какъв очакван резултат. Социалният диалог не е декорация на политическото действие, а част от същността му. Не е въпрос на идеологическа идентификация или партийно противоборство, а на елементарно усещане за социална чувствителност и отговорност пред гражданите. Не е ляво или дясно понятие, а държавнически императив. Липсата му не означава една грижа по-малко на властта, а тревожен сигнал в навечерието на есента. Сега протестите са частични и разпръснати. Но би ли се наел някой да прогнозира какви могат да бъдат след 4 месеца? Да не забравяме, че правителството и обществото се возят в един и същи влак не само във вица. Има обаче постоянни пасажери и такива, които понякога трябва да слизат на забравени и запуснати гари.
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Създава се (и бива умело подклаждано) впечатлението, че политическо отношение се изразява само посредством избори. А в периодите между изборите сякаш са предложени само два варианта - или се самоизолираш от институциите и ги оставяш да правят каквото си искат, или излизаш на улицата и упражняваш натиск оттам.
10
2459
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
24 Юли 2007 01:35
Нещо мътно е казано, но верно
Каква е промяната
Тя е проста
Глухите могат да си говорят без да чуват и са доволних - никой и на никого не противоречи

По този начин БСП е в същата ситуация - говорят се помежду си без да чуват
Дисциплината досега го изглаждаше
Ами сега

Успелите държат успеха им да остане непоклатим
Неуспелите държат нещата да бъдат върнати за нов старт иначе не е справедливо

Кой и за кого ще гласува в случая, а
24 Юли 2007 02:23

Игра на добри и лоши: бизнесът и хората са добрите, а държавата и политическите сили - лошите.

Една добавка - и в БСП си играят на добро - ЛЯВО ченге, пардон - КРИЛО и лошо (неизвестно какво). И трябва да се признае че са много добри актьори - поне мен доста време ме държаха в недоумение. Т'ва Илия Божинов, т'ва Костадин Паскалев от БСП ли са... не са ли... Но рано или късно всичко си идва по местата. Не може вечно да лъжеш всички.

24 Юли 2007 03:05
Браво за статията на Б.Попиванов .
Проблемът, който очертава е същностен и в него се крие една от причините за кризата на партийната система в България.А именно липсата на социален диалог , в което се корени неспособността на партийните субекти да осъществяват адекватна и смислено детерминирана комуникация със своите избиратели.Това е проблем на политическата система от 10-12 г. Израз на тази криза са не само липсата на политически послания и визия за конкретните политики (нещо, което е азбучно правило за всяка предизборна кампания).Наблюдава се неспсобност на партиите да ангажират общественото внимание дори по време на кампаниите (все пак това е периода на най-голяма интензивност на политическата комуникация с избирателите и цел на всяка кампания ).А какво остава в периода между изборите.
Например -промените в кабинета.На никой не стана ясно защо се смениха само двама министри, от които единия подаде оставка сам, а другият с малко натиск разбира се.Никой не разбра защо точно в този момент няколко зам.-министри "подават" оставки, как така изведнъж...та дори и двама в един ден.Липсва ясна аргументация за това от страна на министър-председателя като глава на този кабинет.В обществото остава впечатлението, че всичко се прави на тъмно отново, че "те там политиците се разбраха...".И защо винаги политиците се "разбират" помеждуси, а хората все някакси не ги разбират?
24 Юли 2007 08:00
Момчето нищо не е разбрало, просто сме попаднали в ситуация, в която се къса социалният диалог.
24 Юли 2007 08:52
понеже стана дума за виц и ништо не разбрах от статиата и коментарите/е, тъпанар съм/ се сетих за един виц който четох онзи ден ф един весник:
оплакал се един глухонем на свой приятел - знаеш ли колко трудно живееме.
?колко
не можеме дори презервативи да си поръчаме
?що
реших да правим безопасен сех и да си купим ПРЕЗЕРВАТИВ
отивам в аптеката и обесневам с прости думи /телодвижения/ и все оставам неразбран: жените се исчервяват и си закриват очите а некои започват да въртат телифона да търсат полициата за изнасилство
а мъжети аптекунгери се ебават с мене - подават ми я чадър, я хапчета за виагра.
- проблема ти е че не знаиш как да питаш - рекъл слепоглухия зевзек - отиди и покажи със ЯСЕН знак какво искаш извади ГО и сложи парите на масата...........
след два дена идва питаштия и се оплаква: баткооо, не ставаааа и не ставааа. отидох в аптеката, аптекаря беше мъш. извадих ГО и слет това извадих парите и ги сложих на масата. а пича си ГО извади неговия и рече: моя е по-голем, и ми прибра париците, презерватив не видех..........
§§§§§§§§§§§§
еееее батенце немал си късмет
има и по-зле случаи: мене ме фана летния грип- кашлям кихам и в жегата слагам ушанка и вълнени чорапи. отидох при най-добрия си приятел /зевзек като мене/ да поискам помош. той ми препоръча "рициново масло". пре.бах се че му се вързах, ама немах време да се образовам - туй било най доброто разхлабително... ЕЕ затуй слет това осрах положенийето.
отидох в кабинета да му се рассърдим и му викам: ти кво ми даде бе?
а човека ме попита кротко: а ти сега смееш ли да кашляш???...........
24 Юли 2007 09:01
Бля-Бля социален диалог. Самата думичка показва участие на две страни. Ако и двете нямат какво да кажат се получава съвременната революционна ситуация определяна като опит за секс между импотентен мъж и фригидна жена, тоест тези отгоре не могат, на тези отдолу им е безразлично.
24 Юли 2007 09:38
Пътят на гражданските искания към Властта , преминава през концентрираната Политика , ще рече, през "омразната" Държава ... Като пренебрегваме нея и ролята й в "социалния диалог", рушим сцеплението на обществото ... Подобното , вече ни се случва...

24 Юли 2007 10:11
В колонизирана страна с колониална администрация над населението не е възможен, не се допуска социален диалог. Властта е формално принадлежна към населението и произлизаща от волята на избирателите. Затова тя не е отговорна в никаква степен пред тях. Населението не вярва на тази власт, мрази я. Тя пък презира потиснатото с нейни усилия население, страхува се от изблиците на неговия гняв, страстно търси увеличаване на репресиите и съответно репресивния апарат. Как от такава администрация да се провежда социален диалог, когато тя е дължна пунктуално да изпълнява чужда имперска воля, априори вредна за управляваните? Колониалната администрация няма право да обяснява, че изпълнява чужди нареждания, условние за нейното управляние е да изобразява демократичен вид и да се прави на слугиня на народа. Ако само за малко допусне участие в социален диалог, ще трябва да отговаря на въпроси, на които й е забранено да дава отговори. Затова върховете на колониалните администрации постепенно се насищат с чужди на съответната нация елементи, главно йодеи, иноверци, еничерстващи туземци. Ние сме във времето между Карлович и Дмитриевич, подкрепени от циганотатарчета, утре ще ни се друснат някои пасита, пръмовки или други "богоизбранци". За тях сме гои, мекерета, те са убедени от най-ранна възраст, че ние сме за да ни яздят. какъв диалог с такива?
24 Юли 2007 17:12
абе да ама не. продложените форми на диалог заменящи календара на успеха също са си жив монолог. требе си и редовен feedback от NGOta и т.н. А колко слуша милото упражление: 0
24 Юли 2007 22:20
Бартоломейка ,
Не сме чужди към новото ... Да беше обяснил "твоето" , новобранче... Под строй ти водя сичките си "ударения" ...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД