:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,327,256
Активни 85
Страници 6,403
За един ден 1,302,066
КАРИЕРА

Eрдоган - триумфът на един мутиращ ислямист

Популярният турски премиер се нагажда към всяка обстановка, но не понася критика
РОЙТЕРС СНИМКИ
Ердоган (вдясно) приемаше в неделя вечерта овации в Анкара заедно със своя политически брат Абдула Гюл.
Преди пет години, в нощта на своя първи голям изборен триумф, лидерът на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Ердоган провъзгласи ясно и силно: "Европейският съюз е главният приоритет на Турция". Като безспорен водач на тази мутираща политическа сила, произлязла от ислямистко движение, той не можеше да бъде кандидат в изборите, защото бе осъден на четири месеца затвор за "подбуждане на религиозна омраза". Няколко месеца по-късно бе избран и стана министър-председател на мястото на Абдула Гюл, неговата дясна ръка, неговият "брат", който заемаше поста временно.

Тази година по време на кампанията си Ердоган практически не направи никаква връзка с Европа, дори не изтъкна като свой актив започването на преговори за присъединяване към ЕС, изтръгнати през октомври 2005 г. "Той знае, че на този терен няма какво да спечели", каза Сенгиз Актар, специалист по европейските въпроси. Реформите са почти замрели от две години и евроскептицизмът на турците расте в същата пропорция като "туркоскептицизма" на европейците.

Сега може и да каже няколко думи за Европа, но пред чужди медии. "Той разбра чудесно, че перспективата за европейска интеграция и реформите, които тя налага, са най-добрата гаранция срещу най-твърдото ядро в светския лагер и в армията", смята Мехмед Метинер, един от близките му съветници навремето в кметството на Истанбул.



Двойна страст



Роден в бедно семейство, израсъл в истанбулското предградие Казимпаша и активист на ислямистите, от юношеството си Реджеп Тайип Ердоган (53 г.) е преди всичко прагматик. "Той е еквилибрист, който умее да говори като демократ в кюрдския район, да проповядва религия в джамиите, кемализъм в Анкара, европеизъм в Брюксел и въпроси на сигурността във Вашингтон", шегува се бивш турски дипломат.

Само преди едно десетилетие човекът, когото приятелите от детинство наричаха "имам Бекенбауер" заради двойната му страст към религията и футбола, осъждаше Европейския съюз като "християнски клуб" и призоваваше за велик съюз на мюсюлманите. В качеството си на радикален ислямист, когато беше само кмет на "Великия Истанбул", той повтаряше с охота, че "демокрацията е средство, но не и цел". По това време той беше вече твърде зает човек, чиято прекалено видима амбиция дразнеше старата гвардия около неговия ментор Неджметин Ербакан, историческия шеф на турския политически ислямизъм и неуморим борец срещу "заговорите на Запада и евреите".

През декември 1995 г. неговата партия Рефах се утвърди като първа политическа сила в страната с 21% от гласовете и той стана министър-председател на коалиционно правителство. Но през февруари 1997 г. трябваше да подаде оставка под натиска на военните, пазителите на наследството на Мустафа Кемал и на светските устои на държавата. Малко след това партията бе забранена.

"Ердоган разбра, че е невъзможно да атакува фронтално държавата и че трябва да направи нова сила, смесвайки традиционните ценности и отварянето към света", казва Рузен Чакър, специалист по турския политически ислям.



Преход



През 2001 г. започва голямата авантюра на ПСР, странен мутант, който се определя като "мюсюлман-демократичен" по подобие на "християн-демокрацията" на Запад. Либералите от десния център влизат в новата партия, но нейните кадри - особено ръководната група - са почти всички бивши ислямисти. Като самия Ердоган. Неговата съпруга Емин носи забрадка, както и двете му дъщери, които учат в САЩ. Защото в турските факултети щяха да са длъжни да ги смъкнат от главите си. Той не посмя да отправи предизвикателство към армията и светския лагер чрез правото за носене на забрадки. "Това е лидер, който решава всичко, но който умее да бъде гъвкав", обяснява Рузен Чакър, който добавя, че "ПСР е все още смесена партия: едновременно глобалистка и чувствителна към националистическите емоции, консервативна и модернистка, ориентирана надясно, но запълваща празнината, оставена от левицата".

Ердоган се радва на изключителна популярност. Държи партията си с желязна ръка. "Над сто депутати от стария парламент, най-често ислямисти, бяха изключени от новите избирателни списъци, за да отстъпят място на нови лица. Фактически той си разчисти сметките с онези, които през март 2003 г. се противопоставиха успешно на турското нахлуване в Ирак, с което той желаеше да подкрепи американците", обяснява познавач на потайностите в ПСР.

Ердоган не обича критиката. Много пъти турски журналисти, които са разкривали скандали или са осъждали забавянето на реформите, са наричани публично "продажници на ЕС". Той не се колебае лично да изправя на съд десетки карикатуристи, които го осмиват. Стигна се дотам, че съдия му напомни: "министър-председателят, който е познал затвора заради идеите си, би трябвало да се държи по-толерантно".
13
2357
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
24 Юли 2007 00:29
Този ще накара ЕС да моли комшийте за членството- икономически растеж, широка
подкрепа и последователна защита на националния интерес.
24 Юли 2007 01:59
Една поправка, тескерето от март 2003г.което не беше прието от парламента, не беше за влизане на турски войски в ирак, а беше за настаняване на американски военен контингент в турция....

24 Юли 2007 07:53
Ами че как няма да печечели Ердоган бей ефенди, след като богатите ислямски държави го къпят с пари, за да изгради ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ в най-гражданската мусюлманска държава и като такава да направи Турция по- приемлива за ЕС.
24 Юли 2007 09:05
неинтелигентен избор, така каза по тивито dw млада и красива турска жена
24 Юли 2007 09:26
Сега надеждата е в турската армия. Дано се повтори 1980г. ама с много кръв! Ще бъде толкова вълнуващо...
24 Юли 2007 09:42
А бре хора - как може да мислите въобще върху термин от рода на ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ ! Това си е класически пример за оксиморон. Парадоксът му беше потвърден с по-леки средства от другия неосъществим напън СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ в Чехия през 68ма. Просто тоталитаризмът не търпи човешко лице.
24 Юли 2007 10:01
интересни са лозунгите на плаката зад тях на снимката- единият гласи:
"Durmak yok yola devam"-спиране няма, продължаваме по пътя, а другия
"Hersey Turkie icin" - "Всичко което правим е за Турция", по точен превод не мога да направя, но се опитах по-смисъл. извинявам се неточностите в изписването им, но нямам турска клавиатура , моля да се чете "s"= ш , "c"=ч и "u"=ю
24 Юли 2007 10:13
още нещо докато някои си пишат, Ердоган въпреки съпротивата на САЩ успя да сключи договор за доставка на газ с Иран 30 млн куб.м, като 20 млн ще добива Турция чрез концесия от полето "Южен парс" в Иран.така се прави диверсификация на доставките и сезащитават национални интереси , а не "йес сър", отделно с този договор е почит възмона газопровода "набуко" да заработи, тъй като проблема пред него до сега беше че няма газ който да запълни , а САЩ недават от Иран въпреки че Иран е 2по галемина на запаси от природен газ в света, по този начин турците се опитват да елиминират проекта "южен поток" от русия през България за Европа и отново се стремят да бъдат решаващ фактор, с изграждането на южен поток , тяхната роля се намаляваше, а през която страна минават повечето тръбите той е по важен и го пазят. От всичко написано моля да не останете с впечетлението че го харсвам и одобрявам, просто си правя сравнението с нашите управляващи. За разлика от нас Гърция и Турция си имат нац.политика(доктрина) която си следват последователно независимо от вида на правителствата.
24 Юли 2007 11:52
Да припомним, че Османската империя беше по същество халифат върху териториите на Багдадския халифат и Византия. Не просто сатрапия, ами ислявска такава. Визията за бъдещото на днешна Турция е пак халифат, пак възобновяване на сатрапията.
24 Юли 2007 12:10
Абе, аман от мутанти. Вж нашата съвременна история, пък не питай за комшиите
24 Юли 2007 15:02
От мутриращ, към мутиращ
24 Юли 2007 23:33
Махни "ера" и ето ти ... Доган ... На ти булка Спасовден , в "прехода" на Андрюха Райчев ... Факултето история ...

24 Юли 2007 23:36
И понеже , Бобщението стана по-сериозно , следва да се разбира като Андрюха и нагоре ...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД