Пали ли някой горите, или си горят сами?

Този въпрос не е най-важният от екологична и стопанска гледна точка, макар че по-късно ще се върна към него. От тези точки е съществено, че през всяко по-жарко лято лесовете на страната пламват като факла от различни страни. Изгарят хиляди декари от нещо, което е все-голям дефицит в световен план. Отива си не само лес, храсти, цветя, треви, мъхове, гъби и прочее флора, ами също така пчели, мравки, змии, гущери, зайци, бръмбари, птици и яйцата им, паяци, лисици... Понякога и човеци.

От една страна, се губи суровина, от друга - природа. Нелесновъзстановими неща.

От трета страна, така обръгнахме, че е цяло чудо как има още какво да гори. Обръгнахме на драматични телевизионни репортажи и кратки речи на мъжествени жени и мъже пред обектива - "правим всичко възможно", "работим денем и нощем", "локализираме огнищата".

Далеч съм от идеята, нищо че някак интонационно така се получи, да иронизирам огнеборците. Те борят; факт. Тази работа е достойна.

И все пак в този първи план, екологично-стопанския, вероятно трябваше вече да има по-различни сценарии. Вече петнайсетина лета, по мое летоброене, все си гори и гори. Сега, през юли, министър Емел Етем заяви, че ни трябват 3-4 хеликоптера с голям тонаж и възможност да пренасят техника. След като близо 15 хиляди декара широколистна и иглолистна гора изгоря само край Стара Загора.



А ако се присетим зиме за тези неща?



Пък лете да мислим примерно за мазут и пясък? Не е ли по-присъщо на хомо сапиенса, особено ако някои негови представители тъкмо за такава досетливост вземат заплата, осигурена им от останалите?

И кой следи какво става с обгорялата гора сетне? Кои фирми я използват, какво я правят?

През 2002 г. влезе в сила забраната да се изнася опожарена широколистна и иглолистна гора с диаметър на тънкия край над 4 см. Преди това, ако си спомняте, пак така масово димя.

И бе установено, че далаверата на родния бизнес е да изнася суровина, (дори обгоряла), защото печели десетократно от нея, а не примерно мебели, защото там има много главоболия и разходи - за заплати, за ток, за машини... Нищо че връща страната към туземството. Примерно - Нигерия изнася суров петрол и тъне в мизерия и безработица... А България изнася гора - като си няма петрол.

Сега уж е вече забранено да се изнася опожарена дървесина, но то и вътре, у нас, има какво да се прави с нея. Още повече че е вече "бракувана". Живи да сме да видим наесен



кой е направил парички от пожарищата



С това не твърдя, както шефът на пожарната на Хасково Николай Вълчев, че непременно става дума за умишлени палежи. Навсякъде по света горят гори през жегите, то се случва, понякога дори без човешка намеса. Твърдя само, че все пак гората си затриваме главно ние самите.

Най-често се случва от човешки непукизъм и небрежност. Фас през прозореца на колата, неумело огнище по време на горски пикник, запалени стърнища (въпреки че нарушават закона) от непробиваеми за колективния разум байовци...

Има обаче и такива, които палят нарочно. Сигурен съм, че някои от тях не го правят заради печалба. Правят го, за да си отмъстят. Не мисля, че са убедени пиромани. Но са сърдити на света около себе си по известни само на тях причини. И не рискуват почти нищо - много е трудно да хванеш горски подпалвач, освен ако не си курдисал камера на всяко дърво.

Явно, който пали, сигурно пораства в собствените си очи високо - я как всички ме подмятаха, как не ме зачитаха, а сега какво им докарах... Явно така е мислел още Херострат, изпепелил храма в Ефес.

Спомням си една действителна случка, разказана от писател. Седи си той край ливадата и гледа шоп-чобанин с овцете му. И писателят, и чобанинът едновременно забелязали гущерче на един камък. Чобанинът вдигнал крак и с точно движение го размазал.

- Защо уби гущерчето, бе? - попитал разочарован съзерцателят.

- А оти па да е живо? - изръмжал онзи с несъкрушима логика.

Такава психика на разрушител имат мнозина сред нас. Между тези мнозина има няколко, които не си остават само с психиката, а я турят в дело. А между тях стига и един, който да драсне клечката на незащитено от човешките мании нещо като гората.

Херострат



запалил храма на Артемида в Ефес,



за да се прочуе. Бил честолюбив младеж. Гърците, за да отмъстят на безумеца, заплашили със смъртно наказание всеки, който говори с него. И посред нощ ходела стража, вдигала случайни граждани от сън, за да ги пита кого трябва да забравят. "Херострат" - отвръщал събуденият.

Жан-Пол Сартр в разказа си "Херострат" описва свой съвременен герой-човеконенавистник, който избира за кумир древния маниак.

- А как се е наричал създателят на храма? - пита героят свой колега.

- Забравил съм - признава онзи. - Струва ми се, че името му е неизвестно.

- Нима? Но сте запомнили името на Херострат? Значи не му е била крива сметката.

Херострат в сравнение с нашите комплексари е човек достоен - подпалил е, поел е цялата "слава", платил си е.

Този, който пали гората ни нарочно, е херострат-недоносче, мизерник на парче, суха фашкия.

За такива в Турция има доживотен затвор. У нас няма, но поне горните квалификации следва да им лепнем категорично - ако прочетат този текст, да са по-наясно със самопознанието си.