Може ли подслушан телефонен разговор с Константин Димитров-Самоковеца през 2003 г. да стане причина за отказ за достъп до класифицирана информация през 2007 г.? Или изгарящо любопитство на МВР служителки да научат рождени дати на известни лица да стане повод за отнемането на допуска им до държавни тайни? Колко разтегливо понятие може да е "неподходящ контакт" или "ненадеждност"? Възможно ли е заради минало или настояще на съпруг или съпруга другата половинка от семейството да бъде отрязана от работа, като не получи разрешение за четене на секрети?

Откакто държавните тайни станаха класифицирана информация - т.е. от 5 години, и си имат комисията, която да бди над опазването й, не беше допуснат голям пробив или скандал. Дори има усещането, че с гриф "Секретно" се скриват много повече неща от нужното, че



държавната тайна стана още по-разтегливо понятие,



откакто беше вкарана в модерното "класифицирана информация". Ръководството на ДКСИ отчете, че за времето, в което функционира комисията, са издадени 2082 документа на служители по сигурността на информацията, 6158 сертификата на български граждани за достъп до натовска информация и 2466 - за класифицирана информация на Европейския съюз. 25 фирми пък вече имат сертификати по индустриална сигурност, които са им нужни, за участват в международни търгове. Отделно от това през последните 5 години държавната комисия е преминала през 5 инспекции на НАТО и две на ЕС и всички те показвали, че България няма никакъв проблем нито с Пакта, нито със Съюза. Като се добавят и няколко десетките хиляди разрешения за достъп до национална класифицирана информация - на държавни чиновници, полицаи, хора от службите за сигурност, от администрацията на държавни институции като президентство, парламент, правителство, дипломати и т.н., то в общи линии може да се очертае и кръгът от лица, които образуват т.нар.



каста на посветените в държавните тайни



Някак по правило получените разрешения и достъп до класифицирана информация не пораждат скандали, дебат, противоречия, проблеми. Макар че трябва да е точно обратното. Просто защото има достатъчно основания да се смята, че не само достойни получават достъп до едни от най-деликатните данни в държавата. Достатъчно е да си припомним няколкото случая на изтичане на информация от различни правоохранителни органи към престъпния свят.

Затова пък не малко скандали родиха отказите да бъде получен достъп до натовска или пък до национална класифицирана информация. ДКСИ се прочу преди три години, когато започна да дава и съответно и да отказва достъп до секретите на пакта. Тогавашният шеф на Генералния щаб и настоящ президентски съветник ген. Никола Колев дори подметна, че въпросната комисия трябва да се закрие.

Повод за тази остра реакция бяха почти едновременните откази на ДКСИ да издаде достъп до тайните на НАТО на четирима висши военни и дипломати. Трима от тях се разминаха с почти сигурните назначения, а четвъртият загуби поста си на шеф на Военновъздушните сили. Емил Вълев бе почти сигурен като посланик в НАТО, ген. Павломир Кънчев бе определен за военен представител на България в щаб-квартирата на алианса за Европа в Монс, а бившият говорител на външното министерство Любомир Тодоров имаше агреман за посланик в Канада. За Кънчев и Тодоров дори бяха издадени укази на президента Георги Първанов. Но и тримата не получиха достъп до тайните на НАТО от ДКСИ. В същото време комисията вече бе пропуснала през ситото близо 800 цивилни и военни българи. Вълев остана само извънреден и пълномощен посланик за Кралство Белгия. Вместо Кънчев за Монс замина ген. Ангел Златилов. Тодоров отиде генерален консул в Австралия, за където не се изисква натовски сертификат. Последвалият четвърти отказ на ДКСИ - за командващия Военновъздушните сили ген. Димитър Георгиев, преля чашата и постави в твърде деликатна ситуация президента Първанов, тогавашните военен министър Николай Свинаров и началник на Генщаба ген. Никола Колев. По онова време последният обяви, че в много натовски страни няма такива комисии, а пък си пазили добре тайните. Генералът обяви, че няма намерение да предложи за смяна командващия ВВС ген. Георгиев. За да докаже, че това няма да пречи на работата, генералът обяви как е разпоредил защитените материали да се четат от заместниците на Георгиев. Това вече си беше директно несъобразяване с решението на комисията. Така или иначе обаче ДКСИ и нейният председател не само оцеляха, но и всички институции се съобразиха с нейните откази и съответните лица не заеха длъжностите.

Още тогава обаче стана ясно, че е налице много важен лост за управление на кадрите и за справяне с тях. С допуските до тайните в държавата и тези на НАТО безпроблемно може да се кадрува по най-високите върхове в държавата.

Както и да се регулират сериозни икономически интереси чрез даването или отнемането на достъпа на една или друга фирма до т. нар. "секретни" обществени поръчки. Такива са свързаните с отбраната и националната сигурност, както и всяка сделка, в която има дори едно листче с класифицирана информация. За щастие или не, досега такива конкретни случаи не са извадени. Но времето е пред нас. Така или иначе съмненията си остават, особено като се има предвид, че отказите не са публични и не се оповестяват техните мотиви. Отгоре на всичко те са и съдебно необжалваеми.

При достъпа до националната класифицирана информация (даван от няколко оторозирани служби за сигурност - примерно цивилното и военното контраразузнаване) наистина може здраво да се кадрува. Попълват се дълги и предълги секретни въпросници, в които, стига да иска, човек спокойно може да се хване за нещо.

Според ръководството на ДКСИ основните причини за няколкостотинте отказа за достъп до класифицирана информация са били неподходящи контакти и ненадеждност при опазване на тайните. Или иначе казано, всеки, който иска разрешение или пък желае да запази вече получено такова,



трябва години наред да внимава с кого говори по телефона и с кого спи



Преди месец кандидат за комисията по досиетата изгоря заради отказ на Национална служба "Сигурност" да му даде достъп до класифицирана информация. Основанието - говорил преди 2003 г. с Константин Димитров-Самоковеца. Разговорът бил записан със специални разузнавателни средства. Тук трябва да се отбележат две неща - първо, че не е ясно по какво дело е бил обект на подслушване Самоковеца, тъй като приживе срещу него нямаше нито едно. И второ, как данни, които е трябвало да бъдат унищожени 6 месеца след добиването им, се появяват 4 години по-късно.

От друга страна, отсрещната страна е говорила 20 минути със Самоковеца, а твърдяла пред комисията, че било грешка. Очевидно има нещо гнило. Да не говорим, че сигурно се знае за какво е бил разговорът. Проблемът е, че законът се охранява с незаконни средства.

Всъщност цялата система има нужда от ревизия. Защото наистина на само няколко места - и то все в службите по сигурност, покрай разрешенията за достъп до държавни тайни



се събира и концентрира огромна по обем и деликатност лична информация



Нека видим само малка част - пишат се декларации за съгласие за проверка на банкови сметки и да се правят при необходимост медицински и психически изследвания, проверява се за несъответствие между стандарта на живот на лицето и доходите му, дали то не изпитва финансови затруднения, или пък не живее в неоправдан лукс, дали в миналото или сега е било зависимо от алкохол и/или "незаконни опиати". Има и твърде любопитно проучване - "дали лицето е било замесено в извършване на деяние, включително всяка форма на неестествено (насилствено) сексуално поведение, което би могло да повиши риска за заплаха или за изнудването му". Или пък какво да кажем за проверката дали лицето "страда или е страдало от заболяване или умствено или емоционално състояние, което може да повлияе негативно в значителна степен на неговата преценка или на неговата надеждност или може да го превърне във възможна заплаха по отношение на сигурността", и т.н., и т.н.

И тук става дума за информация за десетки хиляди души. Затова тези фондове трябва да се проверяват постоянно - как се съхраняват, изтича ли от тях информация, за какво се използва ... И дали не се правят злоупотреби с опити за поставяне в зависимост?

И още нещо - много са й държавните тайни на малка България. И хората, които ги обработват, пазят и бдят над тях. Затова и политиците, и държавниците, и ДКСИ трябва да проветрят една мрачна система. Системата на безконтролното засекретяване и допускане до секрети.