В последните няколко години родната фондова борса доказа, че на нея се акумулират и могат да се правят доста пари, че съдържа потенциал на развитие. У много от инвеститорите се създаде илюзията, че на борсата задължително се печели, и то в пъти над това, което предлагат другите форми на инвестиции. Това се дължи и на значителното нарастване на активите на различни категории инвеститори, особено институционалните, което доведе до сериозно покачване на цените при много дружества.

Тази илюзия, че от борсовата търговия задължително и винаги само се печели, провокира доста хазартно поведение у много инвеститори. Вярно е, че българският пазар като цяло е във възход, но все пак ежедневно наблюдаваме ръст на цените при компании, в които нищо ново не се е случило или не се очаква да се случи и съответно нищо не оправдава такъв скок. Разбира се, не трябва да пренебрегваме, че има различни дружества и не трябва да ги слагаме под един знаменател - при едни очакванията и перспективите никога няма да се оправдаят, докато при други те изглеждат постижими.

В последните години българският пазар показа потенциал за развитие, но инвеститорите трябва да знаят рисковете на това развитие. Те трябва да се съобразяват както със специфичните рискове, присъщи за даденото дружество и отрасъла, в който то действа, също така и с пазарните рискове, които се проявяват на целия пазар и засягат всички търгувани на него книжа. Борсовата търговия е опасна игра и публиката трябва да знае, че не е задължително тази игра да се увенчае задължително с успех. Затова инвеститорите трябва да са наясно с основното правило, а именно - да не рискуват повече пари, отколкото могат да си позволят да загубят.

Да не забравяме, че има много фондови пазари, дори най-силно развитите, претърпели срив в определени моменти и никой, дори съответният държавен регулатор, не е успял да го предотврати. Така е, защото пазарът отразява действието на обективни икономически фактори. Единственият сигурен начин срещу моментен срив е да забраним изцяло търговията на финансовия пазар, т.е. да го ликвидираме, но това категорично не е изход.

Считам, че засега българският пазар още не е "балонизиран", макар все повече опасения в тази посока да се споделят. Това е така, защото на него през последните 1-2 години се появиха много нови качествени компании, които търсят финансиране през българската борса.

КФН следи внимателно действията на основните пазарни участници във връзка с драстичното и необяснимо поскъпване на цените при акциите на не едно и две дружества, където нито финансовото им състояние, нито перспективите пред съответния бизнес могат да оправдаят наблюдаваното поскъпване на цените. Спрямо такива пазарни участници се предприемат и ще се предприемат драстични мерки, включително тяхното елиминиране от пазара, от което последният със сигурност няма да загуби.

През последните месеци сме свидетели на т.нар. "презаписване" при първичните предлагания. Дават се "кухи" заявки за акции, срещу които не стоят реални пари, парите се дават много време след като са подадени заявките за участие. Така се афишират бомбастични презаписвания, които създават илюзията, че акциите са изключително търсени и задължително при тяхната вторична търговия цените ще са неколкократно по-високи. В някои случаи това е така, има и такива примери от последните месеци. Но не е задължително.

Трябва да се потърси начин да се овладеят тези лавинообразни "презаписвания". Ето дори последното при "Трейс груп" надхвърли очакванията и стигна близо 1500 пъти презаписване на емисията. Макар КФН още преди месеци да се допита до цялата инвестиционна общност и в диалог да потърси разрешаване на този проблем, не получи еднозначен отговор. А трябва да търсим балансирано решение на проблема с "кухото" търсене на нови книжа.