От изминалите избори сякаш всички останахме с някаква горчивина в устата. Не толкова от самите резултати, колкото от наглото, демонстративно купуване на гласове. Създаде се впечатлението, че хората отиват пред урните не за да упражнят основното си демократично право, а са се затичали към Женския пазар за бърз алъш-вериш.

По "Дарик" един коментатор, може би не без основание, каза: "Какво толкова лошо има в това да продадеш гласа си? Как може да продаваме труда си срещу пари? Как може да търгуваме познанията си срещу пари? Как може да купуваме познанието на другите срещу пари? Не може ли и да изтъргуваме гласа си? Това е право на всеки в крайна сметка".

Може би е така.



Всеки има право да прави със съвестта си каквото поиска



Но защо се стигна до тази цинична практика? На пръв поглед отговорът е, че очевидно има прекалено много алчни хора, които за 50-100 лева, превърнати в ядене и пиене, са готови да се откажат от възможността да решават съдбата на своята община. Но това е само на пръв поглед. Основната причина да се отвори пазарът на гласове и да се опорочи толкова много избирателният процес е липсата на идеи, на реална политика в отделните общини. Ясно е, че на много места изборите са кървави, защото има противостояние от сорта ЦСКА срещу "Левски" - било то поради етнически, икономически причини или чист манталитет. Доказателство виждаме в понякога абсурдните коалиции, абсурдното поведение на хората по места. ДПС да се съюзява с "Атака" на едно място, а на друго - лидери на ДПС стават лидери на "Атака" и правят всичко възможно да мъстят. ДСБ се коалира с ГЕРБ или някой друг субект срещу СДС.

В политиката сделката е нещо нормално. Тя има за цел така да съчетае стремежите на отделните субекти, че да се постигне консенсус по определена кауза. Ако промяната на статуквото в една община е цел за няколко партии, които сами по себе си са антагонистични, то е съвсем нормално опозицията да достигне до сделка в името на решаване на тази задача.

Проблемът на тези завери е, че в повечето случаи се правят в последния момент и почти първосигнално. Хората първо си стискат ръцете, а после започват да търсят кауза, зад която да застанат. И в повечето случаи каузата се изчерпва в едно изречение -



да свалим тия маскари от власт



След това се наема ПР агенция, която да прикрие "жаждата за власт" с ефектна опаковка. Събират се и пари, за да се усвои пазарът на гласове, който не е голям, но когато избирателната активност е ниска, всеки глас е ценен.

Всичко това може и да докара някоя и друга бюлетина, но няма как да привлече достатъчно много избиратели. Повечето хора изобщо няма да си направят труда да се разхождат до урните, защото някой се е опаковал в розова хартия. Повечето хора ще са мотивирани да пуснат бюлетината, когато са убедени, че една кауза може да промени живота в родния град или село.

Затова и коалициите, формирани в 12 без 5, не хващат дикиш - при тях няма ясна воля какво искат да направят политиците на местно ниво. Всяка партия може и трябва да има различна платформа, но политиката й трябва да е перманентна. Да започва веднага след като е приключил единият изборен цикъл. За да имат избирателите достатъчно време да припознаят идеята като своя, да намерят доказателства, че лидерите са със сериозни намерения, че имат визия и воля как ще управляват, ако дойдат на власт.

В крайна сметка



ползата от демокрацията е в свободната конкуренция на идеи



Затова лично за мен в тези избори имаше и нещо много обнадеждаващо - на много места хората излязоха и гласуваха не за партия, не протестно и напук, не срещу пари, а за личности и коалиции, които или са направили хубави неща за общината (което е политика), или през годините упорито са доказвали, че имат почтени и сериозни намерения за промяна (което също е политика). На такива места парите, похарчени от търговците на гласове, просто отидоха на вятъра. Както каза един политик от дунавски град: "Доказахме, че можем да победим като българи - без подкупи, без мръсни номера, без черен ПР".

Да, наистина много пари се дадоха за купуване на гласове на тези избори, но повечето от тях са грешно похарчени пари и не са постигнали резултатите, на които е разчитано. Това е първият светъл лъч. Вторият ще дойде, когато повече партии започнат най-после да правят политика, а не просто избори.