България ще признае независимо Косово, но се стеснява да го каже. Месец преди крайната дата (10 декември 2007 г.), след която косоварите ще смятат, че могат самоволно да обявят независимост, София продължава да се придържа към тактиката: "Ние сме за решение, което удовлетворява всички". И тъй като такова решение вече е изключено, може ли да се смята, че България няма позиция?

Загадъчното поведение на българската дипломация означава само едно - каквото и да каже по въпроса, все някому ще звучи зле. И затова се изразява по начин, сякаш мълчи. За какво обаче на 11 юни американският президент Джордж Буш благодари в София на президента Георги Първанов? Тогава той каза на пресконференция в присъствието на българския държавен глава, че е получил полезен съвет за Косово. Никога по-рано не се е чувало



Америка да се съветва за нещо с България



Вероятно българската дипломация има позиция, щом някой я цени. Би било абсурдно да се смята, че тя не знае какво ще прави само след месец, когато почти на границата ни ще изгрее нова мюсюлманска държава. "Ще приемем по-малкото зло", каза пред "Сега" високопоставен дипломатически източник. Според него през юни Буш се е посъветвал в София дали да форсира обречената на вето от Русия проекторезолюция за Косово, или да даде нов шанс на преговорите, т.е. да забави решението. Мнението на Първанов е било, че такава резолюция само би посочила Русия като виновник за затягането на проблема и не би допринесла с нищо за решаването му. Може би не само заради неговата препоръка, но факт е, че документът не бе внесен за гласуване.

Въпросът е каква е ползата от протакането? Никаква друга освен печелене на време. За косоварите, чието търпение отдавна се е изчерпало, то не е необходимо. Белград обаче би се радвал, ако сегашната безизходица се проточи безкрай, защото липсата на нов статут на Косово означава поне формално, че още е сръбско, макар и управлявано от ООН. Стратегията на протакането обаче ражда своята противоположност



- стратегията на свършените факти



Косоварите разбират, че сърбите ги тласкат в тази посока. Парадоксално е, че управляващите в Сърбия ще си отдъхнат, ако бъдат поставени пред свършен факт, защото няма политик в Белград, който би сложил подписа си под споразумение за независимост на Косово. При такова развитие не Косово, а Сърбия би се представяла пред света като жертва на несправедливост. Съвестта на белградските политици би била чиста пред народа им, а Европа, която досега им е размахвала пръст, затваряйки си очите пред греховете на косоварите, би трябвало да ги гледа гузно, ако не им даде утешителна премия - например по-ясна перспектива за членство в ЕС.

Натиканият в ъгъла Белград има нужда от някакъв коз за обратен натиск над Брюксел и Прищина ще му го даде. Вече се знае от изтекла брюкселска информация, че 25 от 27 държави в ЕС са готови да признаят независимост на Косово, включително и едностранна. Те също чакат да бъдат поставени пред свършен факт, за да не изглежда, че сами са погазили принципите си. Окуражени са от безпомощността на Организацията на обединените нации и нейната администрация в Косово ЮНМИК, която е толкова изхабена, че би се радвала да стане излишна.

За нас е важно да знаем



кои са 25-те държави,



споразумели се чрез консултации и други намигания да признаят независимо Косово. Най-лесен би бил методът на изключването. Двете държави, които биха били категорично против, вече са ясни - Кипър и Румъния. Те не желаят да се създава прецедент, който би ударил незабавно по интересите им. Според Никозия той би отворил път към признаване на Севернокипърската турска република, която засега се радва на признание само от Анкара. Според Букурещ примерът на Прищина би насърчил сепаратизма на Приднестровието в Молдова. Това означава, че България фигурира в групата на 25-те, но тя съвсем не е хомогенна.

Ние се нареждаме сред онези, които ще показват неохота достатъчно дълго, за да направим не толкова лошо впечатление на Белград в сравнение с други. Все пак става дума за разпадане на държава на самата ни граница и за раждане на друга, която поне на първо време и неизвестно колко ще бъде някакво странно мафиотско-кланово образувание. На същата позиция вероятно ще бъде и Гърция, която се води най-голям приятел на Сърбия на Балканите. "Със сигурност няма да сме сред първите, но няма и да сме последни. По темп ще бъдем сравними с Гърция", каза на "Сега" дипломат с дългогодишен опит на Балканите. Според него Косово ще се стреми да показва добро поведение, след като постигне главната си цел, и няма да бърза да дестабилизира Южна Сърбия и Македония както мнозина се опасяват. Така България няма да бъде провокирана да втвърди позицията си.

Що се отнася до Русия, политиката на свършените факти в Косово ще й развърже ръцете да бъде по-безкомпромисна със сепаратизма на своя територия, защото никой не би могъл да я укори, че не иска да повтаря съдбата на Сърбия.