Сигурно ще ми се изсмеете, но бях развълнуван повече от обичайното, когато тия дни се озовах в Берлин с 18 години закъснение. Германската столица, едва ли знаете, е официално побратимена (посестрена?) с Лос Анжелис. Но не това беше причина за ентусиазма ми.

Покрай всичко друго, което имах наум да свърша в този пълен с живот град, исках да ударя един шут на археологическия експонат, едно време известен като Берлинската стена. Същата стена, която поне фигуративно казано, държеше родителите ми и милиони като тях залостени в един измислен идеологически свят, неспособни да се реализират напълно, ако не са сертифицирани като правоверни. (На много други пък им беше съвсем удобно да живеят в аквариум, но думата ми не е за тях.)

Когато стигнах до самата стена (в частта й на "Нидеркирхенщрасе"), ми се видя доста глупаво да си го изкарвам за минали разочарования върху разкъртения железобетон. Победата на капитализма на мястото на този страховит символ от близкото минало изглежда безапелационна - парчетата от стената вървят по 5-10 евро според размера. Не мога да кажа дали са оригинални - в Германия има закон от Средновековието, гарантиращ чистотата на бирата, но не знам някой да дава



гаранции за качеството на комунистическите реликви



Мощите на всяка религия са много често със съмнителен произход, обаче не това е важното, а вярата в тях. В случая със стената, парчетата й са толкова енергично отрицание на вярата, която я е издигнала, така че дори и менте бетонът върши работа.

На 200 метра от Бранденбургската врата си купих копие на ЩАЗИ-досието на Густав Руст, лично от него. Той има страница в интернет - http://www.gustav-rust.de. Изглежда добър бизнес - 8 евро за няколко ксерокопирани странички без особен ред в тях и разрешение да го снимаш с белезници и факла. Да, добър бизнес, ако се абстрахираш от факта, че Руст е прекарал години в затвора за "антисоциалистическа пропаганда и агитация". Обаче ми беше много по-интересно да разбера защо той прави това. ЩАЗИ е репресирала стотици хиляди и почти всички можаха да получат досиетата си, но не видях масова търговия по улиците с такива документи, нито пък съм виждал нещо подобно другаде в Източна Европа. Може би Руст е по-напорист от останалите или е обикновен хахо, може би няма друга работа, а може би няма срам. Липсата на немски не ми позволи да бъда по-задълбочен, но съм сигурен, че любознателни читатели могат да разнищят какво се крие тук.

За мен неговото



"досие за продан" беше подобаващ символ



на това как крахът на диктатурата на пролетариата след падането на Стената се превърна в пъргав туристически бизнес, който за пръв път видях през превратното лято на 1991 г. в Москва.

Разпродажбата на реликви от близкото минало в Берлин беше в странен контраст с това, което става в братския Лос Анжелис, където на половин час път от Холивуд има музей, събрал десетки хиляди артефакти от времето на соца. Много изненадващо е, че нищо от тях не се продава, поне засега. Музеят "Венде" е сериозен и некомерсиален почти по начина, по който са сериозни и некомерсиални Пергамонът и Египетският музей в Берлин.

Материалите идват предимно от две несъществуващи вече държави - Източна Германия и Чехословакия, - но се намират мили артикули с лика на Тато и даже една чиния с глазура на Людмила Живкова. Вижте страницата тук: http://www.wendemuseum.org/, макар че нищо не може да се сравни с чувството да се мотаеш между складираните - буквално натрупани - вещи, величаещи комунистическото бъдеще и неговите пророци.

Музеят "Венде" тази есен представя малка реконструкция на "Чекпойнт Чарли" в раздела, посветен на Берлинската стена. Експозициите са професионално подредени и наистина занимателни, като се има предвид, че всичко е започнало почти на шега преди десетина години, за да се стигне до 100 хиляди експоната днес.

Нещото, което ме впечатли силно, бяха думите на уредничката Елена Кравцова (екс-СССР, както може би се досещате):



"Това е културата, с която ни възприемаха на Запад."



Аз си казах наум: "Да бе!" Ами музиката, литературата, балета, българските гласове и какво ли не още, с което се гордеехме - съвсем заслужено според мен, макар понякога наивно? Бюстовете на Ленин, Хонекер и Тато, везаните кърпички и килимчетата с ликове на вождовете, сервизите със сърп и чук, засмяните работници и селяни, гравирани върху лакирани кутии, пионерчетата на картинка ли са култура?

Не мисля така, но пък преди 18 години кой смееше да нарече всичко това кич? Освен това на Запад думата "култура" е много по-обхватна и не включва само произведения на изкуството, а практически всичко, което хората от една общност правят. В този смисъл и чалгата си е баш култура.

Колкото до истинското изкуство, върху Египетския музей в Берлин с големи неонови букви е изписано следното мото: "Всяко изкуство е било съвременно." Да не отварям политико-историко-философски спор, но с какво фараоните са били по-малко деспотични от Хонекер, а пирамидите им - по-смислени от мавзолея на Владимир Илич?

Прочее много се радвам, че ликовете на някогашните богоизбрани днес се продават по улиците на Берлин или събират музеен прах в Лос Анжелис. Същото важи и за досиетата на ЩАЗИ, КГБ и т.н. Изобщо не ми пука дали някой търгува с минали неправди, лично изтърпяни или чужди. Важното е те да си останат там, в миналото.

Писателят Примо Леви бе казал по друг повод: "Това се е случило, и затова може да се случи отново." И съвсем не е имал предвид фараоните.



_______________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu