Васил Тончев е роден през 1955 г. Създател и директор на социологическа агенция "Сова-5", която стана част от световната верига "Харис", конкурентна на "Галъп Интернешънъл". "Сова-Харис" се занимава главно с политически маркетинг и с изследвания на тв аудиторията у нас.

-------------------------

- Г-н Тончев, само страшни тенденции ли очертаха местните избори? Могат ли да се открият и положителни?

- Аз не съм песимист. Мисля, че безспорно има положителни тенденции. Едната от тях е избирателната активност, която показа, че все пак хората у нас не са толкова отделени от политическия процес, проявяват интерес и се включиха в избирателния процес. Знаем, че списъците са неточни. В тях има поне около 10% присъствие на хора, които не са в България, така че истинската избирателна активност е някъде около 55%, което е много прилично ниво за страната ни. Другият извод, който правя, е, че политическото пространство се структурира наново след тези избори. Определено може да се каже, че България върви от двуполюсен към двупартиен модел. Този вакуум, който се беше отворил в дясното политическо пространство, сега се запълва от една политическа сила и според мен това се очертава като трайна тенденция. Основният извод от тези избори е, че ГЕРБ успя да се наложи като партията, която десните избиратели припознават като изразител на техните интереси. Мисля, че и поведението й на сцената е много по-зряло и сериозно. С присъствието й в местната власт тя се вписва и в политическото статукво. Оттук нататък ще зависи от елита на тази партия дали ще издържи този тест и дали ще отговори на очакванията. Но засега върви успешно към поставената цел.

Налице са две центристки формации, ако се съди по програмите им - лявоцентристката БСП и дясноцентристката ГЕРБ, които макар и опоненти, вече са в едно взаимодействие помежду си. И това според мен ще бъде основата на управленската структура в България в близките години.

- Сами или в коалиции с други формации ще търсят реализация тези две партии?

- Това ще покаже бъдещето. До тези избори не допусках, че е възможно ГЕРБ да стигне до ниво да може да претендира за мнозинство в следващия парламент. Но след тези избори не изключвам нещата да се развият точно така.

- Бихте ли могъл да прогнозирате конфигурацията на бъдещото управление?

- Конфигурацията ще зависи от това как ще си завърши мандата тройната коалиция и най-вече лидерът в тази коалиция - БСП. Ако нещата тръгнат нагоре и се повиши стандарта на хората и се задоволят претенциите към изпълнителната власт, може резултатът за БСП да се стабилизира. И тогава тя ще запази много силни позиции в един следващ парламент. В този вариант може да се стигне и до коалиция между БСП и ГЕРБ. Макар че партиите ще бъдат опоненти, макар че имат различни политически визии, този вариант не бива да се изключва. В другия вариант, ако управлението на тройната коалиция породи сериозно недоволство в електората, тогава везните ще натежат към ГЕРБ и тя да потърси някой по-малък съюзник за сформирането на кабинет.

- Къде ще се разположи ДПС според последните й възходящи резултати на местния вот?

- ДПС има много стабилни позиции сред своите привърженици. Те са много сплотени, работят много сериозно както в политически, така и в икономически аспект. Неминуемо присъствието на ДПС в политическия живот ще бъде силно, но е много вероятно в следващия мандат да не бъде в изпълнителната власт. Според мен два мандата вече са едно сериозно постижение. Но ДПС като че ли много си повярваха. Те заложиха на тактиката да разширят значително присъствието си в още областни центрове и места, в които досега не са имали присъствие, като не допускаха, че БСП, ГЕРБ и "Атака" ще успеят да изградят сътрудничество по места. Тези сметки обаче се оказаха погрешни и хората все пак гласуваха според собствените си нагласи, а не по разпореждане на партийните централи. Очевидно, че когато в Търговище, Разград, Хасково и други по-малки общини на балотажа се изправи кандидат на ДПС, стана синхронизация на гласовете на българския етнос от различни политически партии. И на тази база ДПС не можаха да осъществят желания пробив. А на места, където досега работеха с кметовете на БСП - като Разград и Търговище, дори изгубиха позициите си. Според мен малко рано и в неблагоприятен момент се опитаха да направят това, което им донесе определени негативи. Стратегията им се оказа погрешна. Успешната тактика би била да отварят врати и да търсят съюзници.

- Трябва ли този вот да бъде определян като етносоциален, което звучи като самопризнание, че ДПС е етническа партия?

- Това е малко пресилено определение. Защото, ако вотът е етносоциален от едната страна, значи е такъв и от другата. Очевидно е за всички, че има етнически елемент в гласуването по тези места, но за да се преодолее той, трябва усърдна работа и от двете страни.

- Ще става ли все по-трудно за ДПС да намира съюзници или вече ги има в лицето на ГЕРБ?

- От последните речи на Доган си личи, че се открехва вратата към ГЕРБ, но мисля, че на този етап съществуват доста сериозни негативни настроения в обществото ни от продължителното участие на ДПС във властта. Мисля, че на този етап ГЕРБ не би могъл да отвърне на подобен тип послания, тъй като очевидно ще понесе сериозни загуби. А едно от основните неща, които изтласкаха ГЕРБ на гребена на вълната, е възможността чрез ГЕРБ да бъде извадена ДПС от изпълнителната власт. Затова в този момент не би могло да се говори за някакво сериозно сътрудничество между двете партии.

- Персоналистически партии ли са ДПС и ГЕРБ и дали с изчерпването на личната харизма на лидерите им ще загинат и партиите?

- Знаете какво стана с Бизнесблока, виждате как се развива и НДСВ. Но по отношение на ГЕРБ мисля, че има много по-сериозни перспективи. Дори лидерът на ГЕРБ бележи едно сериозно израстване в политиката през последния период. И голяма част от бизнес средите се обръщат към него с очаквания, че ще направи сполучливи политически ходове. Нещата са в негови ръце и на този етап дава надежди, че ще се справи с тежката роля, която му е отредена.

- Виждате ли предпоставки за трусове в БСП след резултатите от местните избори?

- Подкрепата за БСП е един изявен тест на фона на неблагоприятната обстановка в страната - средата на мандата, учителска стачка, претенции на целия обществен сектор и поскъпването, което е световна тенденция и не може да не ни засегне. Въпреки това социалистите получиха сериозна подкрепа, която може да се възприеме като картбланш да довършат мандата си. Т.е. те генерират достатъчно надежди, че ще успеят да се справят с мисията си.

- Има ли вероятност бизнес партиите, които се нароиха на тези избори, да прераснат в трайно явление?

- Те са много интересно явление, защото показват, че българският бизнес не е доволен от политическото си представителство. Мисля, че нито правителството на СДС, нито това на НДСВ като две поредни десни правителства не направиха нищо за този бизнес. Знаете, че и приватизацията мина по един много шуробаджанашки начин у нас и икономически активните субекти не получиха подкрепа от страна на държавата. Нормално е сега те да търсят друго свое представителство и да не се обръщат към вече дискредитираните политически партии. Мисля, че това е в основата на сериозния им интерес към политиката. И мисля, че на следващите избори тези бизнес образувания ще се обърнат към ГЕРБ като свой представител.

- А защо да не нахлуят директно, без посредници, както го направиха на тези избори?

- Не, не биха могли на национално ниво. Нямат нито ресурс, нито биха могли да се справят с тази задача. Друго е на местно равнище. Най-силни са в градовете, където има добър строителен бизнес, който безспорно е номер едно в момента. Много неща им зависят от общината, затова беше много важно за тях да вкарат свои представители вътре. Но на национално ниво тази схема не работи.

- Ако бизнесът се прилепи към ГЕРБ, това няма ли да предопредели една силно дясна политика, която ще задълбочи социалното разслоение в обществото?

- Така би трябвало да бъде, след като ГЕРБ има претенции да е дясна партия. Обществото ще трябва да избира. Ако БСП предложи добра социална алтернатива, хората ще трябва да избират между двете. В това е смисълът на двупартийния модел - да има един дясноцентристки и един лявоцентристки модел, между които хората да правят своя избор.

- Разбита ли бе досегашната партийна система на тези избори?

- Напротив. Смятам, че тя се нормализира и укрепна в лицето на две водещи партии в двата спектъра на политическото пространство - БСП и ГЕРБ.

- Да очертаем бъдещето пред "Атака" и десницата.

- За "Атака" безспорно изборите са загуба, тъй като тя се утвърди като част от политическото статукво, а всъщност е партия на протеста. Въпреки че успяха да вкарат съветници на доста места, мисля, че влиянието й оттук нататък ще намалява. Пред нея се затварят нишите за протест. Докато традиционната десница ще се превърне в бутикова партия. Това са някакви по-образовани, по-европейски настроени хора, които поддържат някаква традиция и идеи, но хора, които нямат пряк диалог и пряко отношение към основните процеси в страната. И на тази база мисля, че те, както и НДСВ, ще запазят някакво фрагментарно присъствие, но няма да са основните двигатели на политическите процеси.