|
- Тази шеговита метафора, родена от българската публицистика, отразяваше по-скоро състоянието и перспективите в преговорния ни процес с Европейския съюз през миналата година и по-специално след срещата на върха на ЕС в Лаакен. Знаете, че днес България ускорява преговорите си с ЕС и вече постигна един добър темп в тях. Това мотивира дори еврокомисаря по разширяването г-н Гюнтер Ферхойген да определи страната ни като "шампион в преговорите". Значи, имам основание да смятам, че метафората от миналата година е остаряла и би следвало да бъде перефразирана като "десет сватби и поне един годеж".
- Реалистично ли е да очакваме ЕС да посочи дата за присъединяването на България?
- Нашата пряка цел е България да получи на срещата на върха на ЕС в Копенхаген през декември 2002 г. нова "пътна карта", фиксираща двустранно договорена дата за присъединяването й към ЕС. Първото условие за това е наличието на политическа стабилност и мощна парламентарна подкрепа. Това условие за щастие е изпълнено. По-нататък, ако България запази добрия темп на водене на преговори и ускори постигането на икономическите критерии за членството, ще можем да се надяваме и на по-близка дата за присъединяване. От нашата държава се очаква да укрепи съществено административния си капацитет и да постигне съществен напредък в абсорбционния капацитет по отношение на предприсъединителните фондове. България трябва убедително да докаже своята готовност за усвояване на средствата от бъдещите структурни и кохезионни фондове.
- Какво се крие зад тези "пътни карти" за България и Румъния? До каква степен София е била консултирана по въпроса, какво да се включи в нейната "пътна карта"?
- "Пътна карта" е своеобразен график, в който е фиксирана датата за присъединяване към ЕС заедно с всички законодателни, административни и организационни мерки, които страната трябва да предприеме до тази дата за хармонизиране на законодателството правото на ЕС и за постигане на икономическите критерии за членство. Преговорите включват също мониторинг върху поетите от страната ни ангажименти в преговорния процес. Затова особено силен акцент в новата "пътна карта" ще бъде поставен върху прилагането на законодателство на ЕС у нас, реформата на съдебната система, изпълнението на стратегията за борба с корупцията, укрепването на административния капацитет на страната ни и т.н.
-------------------
По втората част от въпроса Ви ще кажа, че на 22 април т.г.
връчих на комисаря Ферхойген нон-пейпър - вижданията на българското правителство за "пътната карта". Политическият компонент на картата включва датата за присъединяване на България към ЕС, финансовият компонент предвижда увеличена предприсъединителна помощ, а икономическият компонент - регулиране на въпросите, свързани с пазарния достъп на български стоки до единния вътрешен пазар на ЕС. Този нон-пейпър бе изпратен и до посолствата на страните-членки на ЕС. На негова основа започват да се разглеждат различни идеи за новата "пътна карта" за България.
--------------------
- Бъдещият доклад за напредъка на България трябва да съдържа формулировката за "действаща пазарна икономика в България". Какво ще се промени, ако този път Брюксел признае, че имаме такава?
- Оценката "функционираща пазарна икономика" е един от икономическите критерии за членство в ЕС. Вече споменах какво значително място имат тези икономически критерии в преговорния процес. Затова отделяме особено внимание върху нашия принос по Редовния доклад за напредъка на България през т.г. и поставяме специален акцент върху икономическите критерии. това увеличава конкурентността на българския бизнес.
- Имаме ли административен капацитет, за да отговорим на изискванията за подготовка за членство в ЕС? Какво е наследството на този кабинет, какво е заложено за подобряване на положението?
- Европейската комисия сравнително скоро формулира, че наличието на административен капацитет за приложение на достиженията в правото на ЕС е предварително условие за членство. Това означава, че работата на административните структури ще бъде оценявана в две насоки: прилагане на националното законодателство, хармонизирано с европейското, и провеждане на преговорния процес. Трудността произтича от факта, че те съществуват формализирани критерии за "добър административен капацитет". Европейската комисия по-скоро формулира "индиректни изисквания" към административните структури и техните функции, а за адекватността на държавната служба съди по ясното приложение на няколко принципа като откритост, прозрачност, предсказуемост, ефективност, отчетност и т.н. Правителството декодира тези "индиректни послания" и предприема в отговор мерки - и стратегически, и оперативни за укрепване на административния капацитет.
По отношение на административния капацитет за водене на преговори смятам, че споделяте общата оценка за успешно провеждане на преговорния процес. Той е изцяло подчинен на волята на правителството да ускори приключването на преговорите и да създаде условия за възможно най-скорошното присъединяване към ЕС. Ние наследихме една добра за времето си организация, но не се поколебахме да приложим принципа на "засилената приемственост", т.е. да преразгледаме създадените структури и координационни механизми и да ги адаптираме към реалностите. Още през февруари Министерският съвет създаде Работна Група 31 "Въпроси на административния капацитет". Нейната основна отговорност ще бъде съсредоточена върху системно наблюдение на укрепването на административния капацитет. Тя ще прави предложения за усъвършенстване и ще разработва проекти и програми, финансирани от ЕС, МФИ и двустранни договори.
--------------------
Административният капацитет за приложение на европейското законодателство е свързан с цялостната модернизация на държавното управление. Наличието на модерна държавна служба се разглежда от ЕС като предварително условие за адекватен административен капацитет и този факт е залегнал в Стратегията за модернизиране на държавната администрация, която правителството ще приеме през следващите седмици.
----------------------
От 1998 година насам в България се осъществяват над 40 проекта за "побратимяване" между администрации на страни-членки и български административни структури във всички сфери на законодателството. В началото на 2002 правителството направи "самооценка" на административния капацитет в рамките на работните групи, като за база послужи един "индикативен каталог на добрите административни практики в ЕС". Очертаха се някои слабости, с които в момента се справяме.
Заключенията и препоръките на тази "самооценка" бяха отчетени в Плана за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет на България. Този план е разработен от ЕК в тясно сътрудничество с националната администрация и съдържа мерки за укрепване на административния капацитет, подкрепени с бюджет от близо 23 милиона евро. Доклад по изпълнението на този план за действие за всички страни-кандидатки ще бъде представен на Европейския съвет в севиля и аз съм убеден, че ще бъде отчетен несъмненият напредък на България.
Това на ни освобождава от задължението да укрепваме и модернизираме административния капацитет - това е непрекъснат и много динамичен процес, който се наблюдава и във всички страни-членки. Очакванията на хората от администрацията са високи, интеграционните процеси поставят нови условия за ефикасност, така че ние сме просто в началото на един дълъг път, по който сме тръгнали успешно.
- Как стои въпросът с капацитета ни да абсорбираме фондове на ЕС? Как се отнасяте към критиката на част от опозицията, според която има опасност България да се превърне в "нетен донор" на ЕС, ако бъде бързо приета?
- Тези опасения са малко прибързани и не дотам основателни. Вярно е, че Европейската комисия отправи критики, но още по-вярно е, че българските власти подложиха на анализ състоянието на административния капацитет за управление на предприсъединителните фондове. България получава финансова подкрепа, която възлиза на близо 2,2% от БВП. Европейският съюз е най-големият донор на България и нашата загриженост за доброто управление на тези пари е разбираема. Административният капацитет за управление на проекти е обект на системно наблюдение от началото на 2001 година, като през тази година този процес бе доста по-успешен. Администрацията се научи да идентифицира нуждите и проблемите и да търси незабавни решения: нови устройствени правилници, назначени експерти, обучение.
Програмите на ЕС ни дават възможност не само да решаваме конкретни приоритети от преговорния процес, но и да подготвяме администрацията, социалните и икономически партньори (проектите за икономическо и социално сближаване влизат на 50 млн. долара), гражданското общество (проектите тук възлизат на 5 млн. долара), за управление на структурните фондове.
---------------------
Проекти за "побратимяване" са предвидени в ключови министерства, които ще управляват тези Фондове - МТСП, МИ, МРРБ, МЗГ, МОСВ. Изграждането на проектно-ориентирана администрация, създаването на благоприятна среда за партньорство между публичния и частния сектор отнема време и ресурси. Ние сме готови да вложим това време и ресурси, така че няма да изложим България на риск при ускореното ни присъединяване към ЕС.
------------------------
- Има ли връзка между поканата на НАТО и отношението на ЕС към България? И обратно, докладът на ЕК за напредъка на страната има ли значение пред НАТО? Има ли скрит пазарлък между НАТО и ЕС за България и Румъния - в смисъл, че понеже перспективите за ЕС се забавят, да бъдем компенсирани с покани в НАТО?
- Пазарлък, за какъвто говорите, няма. Има обаче връзка между доклада за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС и членството ни в НАТО и тя се състои в това, че критериите за членство - политически и икономически, са едни и същи.
- Кога конкретно ще затворим блоковете 1 и 2 на АЕЦ Козлодуй?
- Предишното правителство е поело много строг ангажимент: края на 2002 г. И никое правителство не може да погазва поети държавни ангажименти. Приетата наскоро от правителството Национална енергийна стратегия предлага мерки и дейности за развитие на този сектор, включително и на ядрената енергетика, тъй като България възнамерява да остане държава, залагаща на ядреното производство на електрическа енергия.
--------------
Що се отнася до последствията от извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" - стъпка, за която никое от предишните правителства не бе мислило конкретно, бих искал да отбележа, че специален екип от икономически и социални партньори, в тясно сътрудничество с МВнР, ще проведе изследване на социално-икономическите последствия от преустановяване на експлоатацията на двата блока в региона. На основата на заключенията на това изследване ще се разработи голям проект за структурно развитие на региона.
----------------
- Не смятате ли, че закъснява подготовката на България за "Европалия" 2002?
- Самата подготовка на "Европалия" може да се сравни с щафетно бягане. Ако предните постове на щафетата са закъснели, то темповете, с които работи сегашният екип за подготовката на българското представяне на Европалия 2002, са впечатляващи. Такова е и мнението на самите белгийци.