Предстои радикално решение, обяви британският вестник "Обзървър". Брюксел ще предложи да бъде отменена задължителната възраст за пенсия, която сега се колебае около 65 години, и да се даде възможност на старците да работят докато могат.
Шефовете на пенсионните фондове потриват ръце, защото ще избегнат кошмара на очерталия се фалит с навлизането в пенсионна възраст на поколението от бейби-бума след войната.
Перспективата е следната:
Огромен брой пенсионери ще се радват на дълголетие в условията на съвременното здравеопазване на Запад, но все по-малко млади хора ще крепят икономиката и ще вливат свежи пари в пенсионните фондове. Всички са наясно, че при такова напрежение пенсионната система ще прегрее и няма да издържи.
Но това е едната страна на проблема. Работодателите се тревожат, че ако заради спасяването на пенсионната система им оставят старците на доизживяване, няма да могат да освежават трудовите си състави с млади хора и ще се засили безработицата. Третото решение е да започне масиран внос на млади имигранти, както прави вече Германия в някои високотехнологични области, за да може системата за пенсиониране да продължи да функционира по сегашните си правила. Това обаче поражда нов проблем - интегрирането на чужденците в общества, които стават все по-ксенофобски и проявяват все по-голяма нетърпимост към имигрантите, защото нарушават традиционното им спокойствие. Засилването на крайнодесните партии в почти цяла Европа показва, че обществата не са склонни да допуснат масиран внос на работна ръка.
Подмладяване
Не им остава нищо друго, освен да разчитат на своите сили, каквито и да са те. Старите трябва да започнат да се подмладяват, за да добавят поне още 5-10 години към трудовия си стаж, преди да се оттеглят в пенсия. Това не е чак толкова трудно, като се има предвид, че за един век средната продължителност на живота, а заедно с нея и средната трудоспособна възраст е нараснала значително. През 1901 г. средната продължителност на живота на британските мъже е била 48 години, а сега е 75 години. При жените средната пределна възраст е скочила от 49 на 80 години. Успоредно с това обаче възрастта за пенсиониране не е растяла, а е спадала - от 70 години през 1908 г. до 65 години за мъжете и 60 години за жените в момента.
Пенсионерите, които се оттеглят сега да се радват на пенсиите си, съвсем не са грохнали старци, а са бодряци, поддържани от доброто здравеопазване и цялостно добрите условия на живот, като основната им грижа са пътешествията и развлеченията. Като се изключат някои южни страни на континента, северните народи общо взето не смятат, че бабите и дядовците трябва да се нагърбват с грижи за внучета, и така възрастните хора се оказват щастливци по три причини - те са здрави, богати и свободни. Много от тях биха могли да продължат да работят без проблеми, но предпочитат да се пенсионират, защото добрите осигуровки им гарантират наслади през остатъка от живота им, а не черна мизерия като в България, например.
Светът, или поне Западът, е на прага на
старческата революция
Според изследвания, разгласени в средата на май от сп. "Сайънс", след 5 години средната продължителност на живота на жените в САЩ ще бъде 101, а не 84 години, както се прогнозираше. Подобна е тенденцията и в Западна Европа, където родените напоследък французойки имат шанс 50/50 да доживеят до 100 години. В Япония положението е същото.
Настава кошмарът на посивялото и уморено старческо общество, треперят демографи и рисуват следната картина: масова бедност на немощни хора, принуда да работят, докато паднат, препълнени болници и старчески домове с намаляващ персонал.
Други обаче са склонни да гледат оптимистично на тази тенденция. Нищо лошо, успокояват те читателите на в. "Обзървър", нали винаги сме се стремили към по-голяма продължителност на живота. Защо да се плашим от целта, която постигаме? Това е триумф на живота над смъртта! Раждаемостта не може да се увеличава успоредно с дълголетието. Фактът, че хората живеят по-дълго, не означава, че трябва да продължат да раждат деца до късна възраст, нито пък е възможно да стават "ударници" в младите си години, за да балансират демографските показатели.
Свършва поп-културата на младите
Проблемът е, че обществото не е готово да се пренастрои.
Съвременната цивилизация все още се основава на младежката култура. А застаряващото общество ще преобърне из основи представите ни за живота - масовата култура, взаимоотношенията в семействата, политиката, дори измеренията на престъпността ще се променят и вестниците ще започнат да се пълнят с информации за "старци-разбойници". Нито една сфера няма да остане незасегната.
Възрастните започват да схващат, че положението не е чак толкова лошо. 69-годишният Дон Стийл, директор на британската Асоциация на пенсионерите, казва пред "Гардиън": "Сега живеем в златната ера на стареенето. Положението никога не е било толкова добро. Най-очевидната полза е, че хората живеят все по-дълго." Той е абсолютно прав за положението във Великобритания и в Евросъюза.
Гъвкаво пенсиониране
Според подготвения от ЕС документ, наречен "Действия по стареенето", който ще бъде приет наесен, жизнеността на съвременните пенсионери трябва да се използва за благото на всички. Много хора не желаят да се оттеглят от активен живот въпреки добрите си пенсии. Те искат да продължат да работят, защото така се поддържат не толкова във физическа, колкото в психическа форма. Предлага се да се въведе системата на "гъвкавото и постепенно пенсиониране". Тя полека ще повишава възрастта за пенсиониране, като ще дава възможност на хората да избират кога да се оттеглят в зависимост от здравето и способностите си.
"Хората не бива да се насърчават да приключват рано кариерата си или да бъдат санкционирани, че продължават да заемат места на трудовия пазар и след навършването на 65 години", пише в документа. На първо време ще се позволи на мъжете и жените да се пенсионират на една и съща възраст - 65 години, което означава, че към пенсионната възраст на жените автоматично ще бъдат добавени 5 години. Това се смята за справедливо, защото жените и без това надживяват мъжете. Като не достигат мъже да ги издържат, те трябва сами да си помогнат.
Напразна е тревогата, че старците ще вземат работните места на младите. В някои сектори на икономиката има хроничен недостиг на работна ръка, който ако не бъде запълнен с местни ресурси, ще трябва да абсорбира имигранти, предупреждават специалистите. Във Великобритания, например, възрастните хора имат най-малък дял на трудовия пазар в сравнение с други развити страни. Само 5% от британците над 65 години продължават да вършат платена работа, докато в САЩ делът им е 12%, в Швеция - 10%, а в Япония - 22%.
Белокоси курсисти
Пенсионните компании много пъти са предупреждавали, че трябва да се повиши пенсионната възраст. Просто не е възможно да се натрупат достатъчно фондове, ако работите от 25 до 55 или 60 години, които да ви стигнат, за да живеете само от тях до 95 години, твърдят те.
Съвременният трудов пазар е организиран върху принципа на диначимната ротация чрез назначения и пенсионирания. Работодателите вече трябва да се приспособяват към съвсем друг пазар на труда, като се концентрират върху преквалификация на наличните ресурси, а не върху системното им подмладяване. Изследвания показват, че възрастните хора се поддават на обучение също като младите. Само че белокосите са по-надеждни, по-дисциплинирани, по-опитни и отсъстват по-малко от работа, защото нямат много странични ангажименти - например към малки деца.
Преквалификщацията на възрастните е нормално явление и днес, но тя става по-скоро по лично желание, а не по инициатива на работодателите. Много пенсионери започват втора кариера след официалното си оттегляне от старата професия. Те го правят по две причини: да си осигурят допълнителни доходи и да се поддържат активни в интерес на здравето си. В САЩ това се нарича "мостова работа", която запълва пропастта между пълната заетост и пълното бездействие.
Изследователи съзират и други предимства в застаряващото общество. Възрастните са много по-склонни от младите да спазват законите и това предполага спад на престъпността. Следователно ще намалее нуждата от многоброен полицейски и затворнически апарат. Влиянието на белокосите ще расте също в политиката и тя ще трябва да показва по-голяма зрелост и улегналост. "Като се опират на опита си, възрастните не се паникьосват и имат сдържани реакции. Това предполага по-голяма консервативност, което означава опазване на изпитаните ценности", писа "Обзървър".
В България - планомерно изтребване
В България, която по ниска раждаемост бие и най-развитите държави, макар че по икономически показатели се движи към Третия свят, обществото се бори срещу застаряването чрез пенсионната и здравната си система. От една страна, пенсионерите са оставени на доизживяване с мизерни доходи - от 46 до 186 лева месечно, от друга страна, здравната каса търси всякакви начини да ги лиши от скъпите безплатни лекарства и да ги изтреби чрез фактическия отказ да ги подкрепя в условията на мизерия.
Чрез ускоряване на смъртността българското общество смята, че се саморегулира, но всъщност влиза в омагьосан кръг. Младите нямат никакви стимули да създават деца, защото искат да останат мобилни и да търсят решение на проблемите си другаде, но не и в безперспективната България. Тяхната най-близка мисъл е да се интегрират в Европа индивидуално, където да подсигурят старините си с прилични пенсии, или поне с някакви спестявания, ако работят на черно. Съдбата на техните родители е най-лошият пример, който държавата може да им предложи. Затова освен естествения спад на раждаемостта има и изкуствен отлив на млади, което въпреки растящата смъртност пак обрича българското общество на застаряване - онова, кошмарното застаряване в условията на нищета, което на Запад се върти в главите на песимистите.