Около 300 млн. евро всяка година може да черпи България от фондовете на Еропейския съюз. Само че не го прави. Ако харчехме ефективно, можехме да поискаме да ни отпуснат и още. Сега обаче част от парите, предназначени за нас, могат да отидат в други държави, щом не ги усвояваме.

Най-голямата част от средствата идват по линия на предприсъединителните фондове - ФАР, САПАРД и ИСПА. Парите по ФАР за година са около 120 млн.евро, по САПАРД - селско стопанство - около 54 млн.евро и по ИСПА - околна среда и инфраструктура - около 104 млн.евро. Това прави 2,5 на сто от брутния ни вътрешен продукт.

Ситуацията с предприсъединителните фондове е като в поговорката: вода гази, жаден ходи.

"До този момент България е договорила всички налични пари по линия на ФАР. Голяма част от договорите обаче завършват с негативен резултат при осъществяването им, каза пред "Сега" Христос Макридис, директорът на секция "ФАР и ИСПА" към Делегацията на Европейската комисия в България. Админстративният капацитет за подготовка на проекти трябва да бъде подобрен. До този момент нищо не е договорено по ИСПА. Усвояването по САПАРД върви с бавни крачки и очакванията на Комисията са това да бъде ускорено, като в същото време се наблегне на качествения контрол на проектите", заяви Макридис.

Той потвърди, че е възможно пари, предназначени за една страна кандидатка, която не успява да ги усвои, да бъдат пренасочени към друга страна кандидатка, която се е справила по-добре.

Почти година беше изгубена от българската страна, за да се задвижат проектите по програмите САПАРД и ИСПА. Усвояването на средства по тях все още е на санитарния минимум. По САПАРД от началото на годината



досега са усвоени около 5%. от отпуснатите фондове.



Ако за 5 месеца сме усвоили толкова, за следващите седем, при най-добро старание, едва ли ще надхвърлим 25-30%. Според Асен Друмев, шеф на Фонд "Земеделие", който администрира програма САПАРД в България, активният сезон за проекти едва сега започвал, пред старта на жътвата. Проблемът е, че до края на 2003 година по програмата за подпомагане на земеделските производители имаме да усвояваме около 108 млн.евро, общо договорени за 2000-та и 2001-ва година. Обикновено парите трябва да се усвоят в рамките на следващата година след договарянето. Със специално споразумение за САПАРД е направено изключение и затова все още можем да харчим парите, за които сме се споразумели през 2000 година. Дали обаче ще успеем?

До този момент от началото на старта на САПАРД у нас финасиране са получили само 19 проекта на обща стойност 5 милиона и 500 хил. лева. Специфичното при тази програма е, че селските стопани първо трябва да си осигурят ресурс за реализация на проекта и чак след това получават безвъзмездно 50 на сто от цената му. И макар че в момента от фонд "Земеделие" регистрират засилен интерес към програмата, огромната част от



проектите са малки, обикновено за покупка на комбайни или трактори.



Цените на един комбайн се движат между 230 хиляди и 300 хиляди лева.

Действаме ударно, на предната сесия одобрихме 64 проекта, а на последната преди дни още 41, твърди Друмев. В средата на юни ще има нова сесия. Само на последното заседание на комисията за одобрение на проекти по САПАРД са минали проекти на обща стойност 19 252 727 лева. С около 13 милиона и половина лева от тях ще се закупят 23 комбайна и 13 трактора.

Според шефа на фонд "Земеделие" одобрените досега проекти са на обща стойност 40 млн.евро. Някои от тях обаче се провалят, защото доставчиците не успявали да осигурят техниката в рамките на срока на действие на проекта.

Най-големият проблем за липсата на кандидати си остава получаването на банков кредит. Селският стопанин засега трябва да поеме изцяло риска за своя сметка. Той трябва да осигури цялата сума по проекта, да договори с търговските банки изгодни лихви и най-важното - да предостави 100% обезпечение. А какво обезпечение може да предостави един стопанин или дори една кооперация от дребни собственици?



Идеята за създаване на гаранционен фонд,



с който да се гарантират кредитите пред банките засега е все още само идея. Разчита се на заем от Световната банка на стойност между 80 млн. и 100 млн. долара. Проектът обаче може да стартира не по-рано от първата половина на 2003 година, твъдят специалистите.

Много по-плачевно е положението с парите по линия на ИСПА. Това са помощи за регионални проекти, в областта на транспорта и екологията. Освен България, проблем с усвояването на тези пари имат всички страни кандидатки за членство. Франция дори изказа подозрение, че те няма да успеят да ползват ефективно еврофондовете и предложи сумите да се намалят.

По информация на Европейската комисия през последните две години Евросъюзът е одобрил 170 транспортни и екологични проекти, за които е заделил почти 4 млрд. долара, но досега от тях са усвоени едва 200 милиона долара. Служители на ЕС смятат, че отчасти това се дължи на същността на инфраструктурните проекти като жп и шосейни пътища, изграждането на които отнема дълго време, и усвояването на парите се увеличава с напредването на проекта.



Особено се бавели търговете за строителство



на подобни обекти заради липсата на техническа експертиза от страните кандидатки и отсъствието на интерес от западните компании. Въпреки общото забавяне, у нас то се проточи непростимо дълго. Принос за това имаше първо смяната на властта през миналата година, а след това и двоуменето кой точно да координира тези проекти.

В крайна сметка МС прие нова концепция за по-ефективно усвояване на предприсъединителните фондове, според която МФ ще осъществява координацията на планирането и контрола на използване на тези фондове. Това трябва да стане до 2003 година, след което страната ни ще може да премине от едногодишно към многогодишно планиране на използване на фондовете. Само че прехвърлянето на тези отговорности от министерство на благоустройството към министерството на финансите отне време. А времето както знаем струва пари. В случая - много пари.

Според вицепремиера и министър на регоналното развитие Костадин Паскалев през май-юни могат да се видят първите резултати от мерките за по-ефективно усвояване на предприсъединителни фондове. Той смята, че до края на годината по линия на ИСПА България ще усвои около 6 млн.евро. В момента вървят тръжните процедури, а от май-юни стартират процедурите за избор на изпълнител на обектите, които трябва да приключат до края на годината. Можем да поискаме до 4 на сто отгоре върху парите за следващата година, ако се справяме добре с условията и проектите, твърдят от министерство на регионалното развитие. Обаче



няма никакви изгледи да се изявим като отличници



по усвояването. По линия на ИСПА са одобрени проекти за строеж на пречиствателните станции за отпадни води в Благоевград, Пазарджик, Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец.

Одбрен е и проектът за модернизацията и електрификацията на ж.п.-линията Пловдив-Свиленград. Но, както казва министър Меглена Кунева: "Ние с кандидатстването вече сме добре. Тези проекти, които ние искаме, биват одобрявани. Друг е въпросът как се усвояват след това парите. И тук има огромно поле за работа".

Спецификата при усвояване на пари по линия на ФАР и ИСПА е, че отделните стъпки от проектите се одобряват от Делегацията на Европейската комисия у нас или от самата ЕК в Брюксел. Това технологично време трябва да бъде предвиждано още в етапа на програмиране. Всяко, дори и малко забавяне на процеса натрупва закъснение, което може да се окаже фатално при фиксираните времеви периоди за изпълнение на финансовите меморандуми. Така един проект може да се проточи далеч във времето. Разбира се, не е достатъчно само да се направи проект и да се договорят пари. Нещо, с което много министерства са склонни да се хвалят. Важно е има ли краен резултат.

За да може България да усвоява успешно пари от предприсъединителните фондове трябва за това да има определен макроикономически, административен и финансов абсорбционен капацитет, обяснава Снежана Ангелова, директор на дирекция "Изпълнение на проекти" в Министерство на икономиката. Тя е един от малцината специалисти у нас, запознати в детайли с тази специфична дейност, с която се занимава повече от 10 години.

За да е успешен един проект по ФАР или по ИСПА, държавата трябва да има възможност за съфинансирането му.



Процедурите са много сложни и обвързани.



Държавата поема много ангажименти, за които предварително трябва да е готова. Често проектът се забавя или проваля, защото държавата не може да осигури своя дял от финансирането. Макар че обикновено то е значително по-малко от това, което получаваме от еврофондовете.

Понякога министри и висши администратори предпочитат да дадат приоритет и задвижат проекти с национално финансиране, защото им е по-лесно. Един такъв проект може да стартира само с техния подпис. За разлика от проектите по ФАР и ИСПА, които са с далеч по-сложни процедури. Предишният главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов дори пледираше да не стартират проекти с национално финансиране, докато не се сключат договори и не стартират проектите по ИСПА в министерство на транспорта. Такъв регламент обаче няма в нито едно ведомство.

Усвояването на парите, отпуснати по ФАР, засега е най-успешно - около 90 на сто. Това се дължи на опита, който придобихме за 10-годишната работа по тази програма у нас. Инвестиционни схеми по ФАР има от 2000-та година, но опит е натрупан с централизираните търгове преди това. ФАР е насочен към осъществяване на проекти за институционално изграждане, икономическо и социално сближаване и трансгранично сътрудничество.

Най-големият проблем за успешна работа с предприсъединителните фондове е



липсата на административен капацитет.



В момента добрите специалисти, които в детайли познават спецификата на работата с проекти за еврофондове се броят на пръстите на ръцете. На областно и общинско ниво такива почти липсват. А един такъв специалист се създава за около 5 години. Трудно може да бъде научен с лекции и семинари. Учи се от практиката, от опита и грешките си. Благодарение на работата по програма ФАР до 1997 година известен административен капацитет е бил натрупан, но поради разместванията в държавната администрация той се е разпилял. А в звената за евроинтеграция водещо трябва да е експертното начало. Подобни експерти трудно се намират. В Министерство на икономиката е предвидено да се назначат още 15 служители в дирекцията за изпълнение на проектите. Причината да има трудности при назначаването на служители в тези звена са високите изисквания за професионална квалификация, съчетани с необходимостта от отлична езикова подготовка. Работният език на предприсъединителните фондове е английски и цялата документация се създава на този език. Трябва да се познават в детайли процедурите и правилата на Европейската комисия за подготовката на проектите. А заплатата на един главен експерт е около 339 лева. Тази година по линия на ФАР се предвиждат допълнителни пари за създаване на административен капацитет. Но истината е, че вече сме закъснели.

Важното е държавата да осъзнае колко е важен този капитал в хода на преговорите с ЕС и членството ни по-късно. Защото ако сега не създадем условия и не се научим да усвояваме пари от предприсъединителните фондове, то утре, след приемането ни за страна-членка, ще имаме още по-голям проблем с усвояването на структурните фондове. Там парите са много повече. А правилата на играта не са прости. Като страна-членка ние ще трябва да осигуряваме членската си вноска в ЕС. И ако не усвояваме добре структурните фондове, може да се окаже че даваме повече отколкото получаваме.