|
- Европейският съюз, ако го погледнем с очите на обикновения гражданин, в едната ръка държи тоягата - правилата и регламентите, а в другата държи моркова - възможността да ползваш ресурси.
-----------------
ЕС е една общност, която събира от себе си пари, богатите естествено дават най-много, и дава на всички от тези пари, за да се постигне в крайна сметка изравняване на стандарта на всички страни. Тя обаче не дава на готово пари, а дава възможност за получаването им. Ти трябва да я убедиш, че това, което предлагаш, е полезно, че знаеш какво искаш, можеш да го управляваш и всички което ще правиш ще е по правилата на съответната програма.
---------------------
Ние, след получаването на поканата декември 1999 г. за преговори за членство, получихме достъп до т. нар. "предприсъединителни фондове". Европейският съюз ги създаде, за да подкрепи развитието на страните-членки и освен това постепенно обществата на тези страни да се научат да управляват пари преди още да са станали членки, за да им е по-лесно после, когато усвояват вече парите от т. нар. "структурни фондове".
Наскоро Виенският институт за европейски изследвания обяви, че има реален риск страните-кандидатки, след приемането им, от страни-ползватели на ресурсите да са превърнат в донори на ЕС. Логиката на тази констатация е в това, че след приемането ни ние задължително започваме да внасяме определена вноска, нещо като членски внос. Още не се знае какъв ще е размерът на тази вноска, но каквато и да е, ние трябва да започнем да я плащаме веднага. Привличането на ресурсите обаче ще стане, само ако знаем как да го направим. Тук е опасността да се стигне до абсурдната ситуация по-бедните страни-кандидатки след приемането да се превърнат дефакто в донори на ЕС.
- На какво точно се дължи това слабо усвояване на средства от страните-кандидатки и доколко се отнася за България?
-----------------
- Изследването на Виенския институт, което споменах, беше направено за Полша. От него се вижда, че усвояването в Полша е само 25% от средствата, които могат да вземат от предприсъединителните програми. Нямаме причина да смятаме, че в България положението е по-различно. Мисля, че за нашата страна не е правено такова проучване, но картината горе долу е еднаква за всички страни-кандидатки.
-------------------
Тревогата ми идва и от това, че в България има практика само няколко министерства, които имат изграден капацитет от опитни хора, да привличат средства от предприсъединителните фондове. На първо място определено е Министерство на труда и социалната политика. Това е така, защото там нямаше кадрови промени в екипите, които работят по програмите. Тези хора не само познават Брюксел, а и Брюксел вече ги познава, те вече са в кухнята. За да започне целенасочената подготовка на тези хора, много ми помогнаха разговорите с португалския и с испанския министри на труда и контактите с Ирландия. Тези страни имат имиджа на държавите, които най-успешно привличат пари от предприсъединителните фондове. Видях, че те горе долу по един и същи начин изграждат капацитета си. В Португалия например към министерството на труда е създаден специален институт, който се занимава със структурните фондове.
При нас освен в социално министерство добри експерти по привличане на пари от ЕС има в министерство на регионалното развитие, донякъде в земеделието и според мен до тук свършват нещата. А това, което разбрах от колегите ми от Португалия, Испания и Ирландия е, че истинският ефект идва не когато подготвяш хора само в министерствата. На практика има три основни кръга от институции, в които трябва целенасочено да се изгради капацитет за привличане на пари от ЕС. Единият са министерствата, разбира се, вторият е общинските администрации и третият много важен субект са неправителствените организации. В подготовката на хора от тези три кръга лежи успехът на трите държави в привличането на пари.
- Защо тогава не започнахте да подготвяте хора от тези среди веднага след като през декември 1999 г. получихме покана за преговори?
- Министерството на труда започна още 2000 г. една много важна програма, която имаше за цел да обучи хора от общините как да кандидатстват с проекти за пари от ЕС. До лятото на миналата година бяха обучени около 150 души от различни общини. За съжаление обаче тази програма в момента не продължава, не зная по какви причини.
----------------
Имам често разговори с кметове от различни общини и виждам, че те все повече разбират от какво се лишават, когато нямат капацитет за подготовка на проекти. Ако в една община има звено, обучено да изготвя проекти за привличане на пари от предприсъединителните фондове, то може да докарва толкова пари, колкото получава общината от републиканския бюджет.
------------------
Европейските общини всъщност имат три източника на средства - местните приходи, субсидии от републиканския бюджет и третото много голямо перо са приходите от европейските програми. Освен това в нашите общини започват да разбират, че след приемането ни, ако не усвоят пари в точно определен момент за точно определени цели, те ще ги загубят безвъзвратно. Тези пари не изчезват, а отиват в общини от Румъния, Унгария и др. Сега, ако се конкурираме със страните-кандидатки, след приемането ни ще се конкурираме с всички страни в ЕС, които ще станат 25. И тогава рискът да не успеем да привлечем пари става още по-голям. Затова напоследък у кметовете се наблюдава стремеж да получат информация по тези въпроси. Нашият институт започна да развива такава програма за общините и за неправителствените организации. Целта е не само да ги обучим на умението да подготвят програми, но в хода на обучението да подготвим конкретен проект. Според мен обаче това трябва да го върши и държавата. Изпълнителната власт е заинтересована да изгради капацитет и сред общините, и сред неправителствените организации. За съжаление не се прави.
- Доколкото разбирам твърдите, че в момента процесът на подготовка на хора, които могат да привличат пари по програми на ЕС, е замрял на нивото, на което вие сте го оставили. Какво според вас трябва сегашното правителство да направи още?
- Призивът ми е да не оставят подготовката на хора само на ниво министерства. Няколко министерства физически не могат да изработят и да управляват проекти за толкова много пари. Социално министерство управляваше и в момента продължава да управлява проекти за десетки милиони левове, но тук става дума за стотици милиони, а след приемането ни и за милиарди левове. За съжаление не виждам разширяване на броя на хората, които могат да правят програми и проекти. Мисля, че е необходимо известно количествено натрупване на хора с такива знания и умения. За мащабите на България и предвид средствата, които трябва да привличаме, ще са ни нужни минимум 10 000 подготвени за такава работа хора. Сега те са не повече от 100.
Мисля, че си струва изпълнителната власт да помисли за създаването на специална институция, която целенасочено в продължение на няколко години да подготвя тези хора. Представям си тази институция като някакъв учебен център. Той трябва да се създаде с усилията най-вече на външно министерство и с помощта на академичния свят. До приемането ни в ЕС трябва тези 10 000 души да бъдат обучени, което означава по около 1 000 на година. Иначе след десетилетия ще отчетем, че сме пропуснали възможността да използваме ефективно европейските фондове.
Каре:
Социално министерство е усвоило близо 70 млн. евро от Евросъюза
Социално министерство определено е ударник сред ведомствата в усвояването на средства от предприсъединителните фондове. От декември 1994 г. досега то е усвоило 59.5 млн евро, 5 573 673 долара и 3 178 000 екю, отчетоха оттам. Това приравнено в евро прави близо 70 млн. По ФАР има приключени 8 проекта. Най-много пари - по 20 млн. евро са усвоени по две Програми за спешна социална помощ през 1997 и 1998 г. 5 573 673 долара пък са били привлечени по "Красива България" II в област "Заетост" от януари 2000 до декември 2001 г.
Цели 9 проекта министерството е защитило по програма "Консенсус I". Най-много пари по нея - 270 000 екю, ведомството е усвоило за координация на социално-осигурителните схеми в България, Румъния, Албания, Бивша Югославия и Македония за периода март 1997-юни 1998 г. Пари по още 9 проекта са привлечени по "Консенсус II"