През лятото на 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определи като един от основните критерии за присъединяване към ЕС способността на страната-кандидат да изпълнява задълженията си, произтичащи от членството в Съюза. Това е т.нар. административен капацитет за прилагане на европейското право. Европейската комисия (ЕК) подготви в диалог с всяка страна кандидат специален План за действие за укрепване на административния и правен капацитет. Българският план е в обем от 35 страници.

Този месец Европейската комисия ще представи пред Европейския съвет в Севиля (21-22 юни)



доклад за изпълнението



Документът до голяма степен ще определи настроенията в ръководните среди на съюза преди вземането на решения през декември, отново в Копенхаген, кои кандидатки са готови за присъединяване към ЕС.

Нашата страна е много далеч от съществуващите в ЕС административни системи. У нас на практика липсва административна култура. В резултат на бездействието на едни правителства и на прекомерното действие на други, днес у нас е налице един недобър вариант на държавна администрация, която не само че не е в състояние да подготви страната за присъединяване към ЕС, но



може да се окаже най-сериозно препятствие по този път.



Нещо повече. Ако теоретически допуснем, че България, по силата на политическо решение на ЕС, бъде приета за член на Съюза, нашата страна рискува да започне да губи съществена част от брутния си вътрешен продукт под формата на глоби, които ще трябва да плащаме по осъдителните присъди на Европейския съд в Люксембург за това, че не можем да прилагаме европейското право. Ситуацията е напълно реална. Още преди години гръцки колеги споделиха собствен опит от първите години на членство в ЕО.

Държавите членки на ЕС са страни с традиционно добре установени професионални, политически независими държавни служби, които са изключително стабилни. Все по-редките опити за съкращаване на броя на заетите в тях не са предизвикани толкова от желание да се намали ролята на държавата или да се ограничи обхватът на дейността на държавната служба, а се дължат на необходимостта да се съкратят разходите по тяхната поддръжка. Според Световната банка независимо от увеличаването с почти 30% на държавните служители у нас през периода 1997-1999 г, техният брой продължава да е



само около една четвърт в сравнение с индустриално развитите демокрации.



Институциите на ЕС не се интересуват как конкретно националните администрации прилагат наднационалното европейско право. За тях има значение резултатът и той трябва да е еднакъв в рамките на целия Съюз. В ЕС днес има правила, които варират от общо регулиране на търговските потоци до най-детайлното стандартизиране на етикетирането на храните. Тези правила трябва да бъдат прилагани незабавно от държавните администрации и съдилищата на всички държави членки. Това е т.нар. пряк ефект на европейското право.

Изграждането на Единното европейско административно пространство, част от което е призвана да стане и българската държавна администрация, се осъществява и в ежедневната съвместна работа на представители на ЕК и на държавните администрации в рамките на десетки агенции на ЕС и съвместни комитети. Именно там става уеднаквяването и конвергенцията на иначе автономните национални администрации.

Този процес е от съществено значение за всяка държава членка, включително и затова че ако нейната администрация не е толкова ефективна, колкото другите национални държавни служби, тя няма да може да ползва преимуществата от членството в Съюза. Това ще затрудни социално-икономическото развитие на страната с "изоставаща" администрация, като ще води до бягство не само на чуждестранния капитал, но и на националните фирми към други държави членки.

Една от основните слабости на администрациите на бившите социалистически страни, включително и на българската, е в стария навик



решенията да се вземат на възможно най-високо ниво.



В държавните администрации на страните членки на ЕС държавните служители на различните нива на управление имат власт да вземат решения или да постигат съгласие от името на техните администрации в рамките на процеса на координация. Тази ясна дефинираност на властовите функции по отношение на другите, т.е. мандатът за действие, е определен в конкретни регламенти, длъжностни характеристики. Отговорността се определя със закон. Така на политическо (министерско) ниво се вземат сравнително малък брой окончателни решения.



При нас е точно обратното



Именно по тази причина най-високите етажи на изпълнителната власт се задръстват от нерешени въпроси, а към втората година на всеки Министерски съвет дневният ред на заседанията му започва да надхвърля всякакъв разумен брой точки.

До голяма степен липсата на доверие е резултат на политизацията на държавната администрация у нас. Законът за администрацията, който е в сила от 1998 г., и Законът за държавния служител, в сила от 1999 г., съдържат много текстове, в които се говори за деполитизация на държавната администрация, за изключване на политически мотивирани действия, за политически неутрална служба. На практика обаче тези закони станаха база за създаване на една изключително политизирана и затова дълбоко корумпирана администрация, неспособна да работи като съвременна европейска държавна служба. Само модернизацията на тази администрация няма да е достатъчна. Лекуването на болестта изисква по-радикални методи, а именно - промяна на двата закона.

На първо място би следвало



да се премахнат политическите кабинети



(чл.27 и 28 от Закона за администрацията) и да се променят начините за назначаване на заместник-министрите, главните секретари, директорите на дирекции и началниците на отдели. Това са длъжностните лица, които участват в процеса на вземане на решения. По нашите закони сега те всички на практика са политически назначения. Те се назначават от политици, избрани в изпълнителната власт, и са отговорни само пред тях. Нещо повече, в различни конфигурации те определят състава и движението на останалите служители в държавната администрация.

Какви назначения извършва една "конкурсна" комисия, назначена от министър или член на политически кабинет, ако изобщо се провежда конкурс? Какви решения взема една Атестационна комисия, ако в състава й влизат само политически назначени лица? Рано или късно политически изградената държавна администрация започва да страда от



липсата на приемственост и институционална памет,



от отсъствието на професионално независимо участие в процеса на управление на държавата. Именно това избутва решението на проблемите нагоре по стълбата на държавната йерархия или пък направо ги препраща за решаване в извъндържавните политически структури на управляващите. И започва корупцията.

Днес у нас има шанс да се извърши административна реформа. Достатъчно е политическата воля да премахне фактическото противоречие, като се опре на един от най-красивите текстове в нашата Конституция: "Чл.116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални."