|
Не е ясно дали има божествена намеса в едно толкова богуугодно дело като европейското обединение, но и при него бъркотията с многобройните и все различни езици на участниците му може да се окаже истинско проклятие.
Досега 15-те държави-членки на Европейския съюза са приели да разговарят и да публикуват документите си на 11 официални езика (английски, френски, немски, испански, италиански, португалски, гръцки, датски, холандски, шведски, финландски), за което всяка отделна евроинституция поддържа цяла армия от преводачи. Задаващата се перспектива към съюза да се присъединят още 13 страни кандидатки - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Естония, Литва, Латвия, Румъния, България, Кипър, Малта, Турция - заплашва да превърне проблемите с превода в истински кошмар. Дори и да се абстрахираме от аутсайдерите България, Румъния и Турция - все пак към 2004 г. на дневен ред ще дойдат цели 10 езика, барабар с турския, който се говори в Северен Кипър.
Генерална репетиция на драмата имаше още през март
т.г., когато стартира работата на Конвента на Европа. Не стига, че кандидатките не бяха представени в президиума на Конвента, ами и документите не бяха преведени на езиците им. А след като по-оперените от тях вдигнаха шум и се показаха обидени, им беше обявено, че ако желаят, могат да си платят и тогава ще им бъде осигурен превод. Разгневен, бившият полски премиер Юзеф Олекси, който представя държавата си в Конвента, обяви, че въпросът е принципен и че ще настоява за равен статут на езиците на държавите членки и на кандидатките.
Факт е, че представителите на кандидатките знаят добре поне един от езиците на ЕС и се справят без проблем с деловите си ангажименти. Но ако националните им езици не бъдат уважени, те ясно показват, че ще се чувстват дискриминирани. При това става въпрос не само за правото да произнасят речи на родните си езици, но и за осигурен превод на всички документи.
Разбира се, делегациите в Конвента са от различни страни и с различни изисквания. За главната преговаряща с ЕС от България Меглена Кунева, например, бе "изключително събитие", че навръх 24 май й е била дадена думата да говори пред Конвента на български. "Беше много странно усещането, толкова заседания вече, в които слушаме преводи на други езици, за нас да можеш да говориш така, както страните членки, на родния си език, усещането наистина беше невероятно," изповядва Кунева пред БНР два дни по-късно. И не споменава нищо за превод на документи на български.
Конвентът, който е съставен от 105 представители, твърди, че не разполага със средства за въвеждане на допълнителни преводи, както и с достатъчно специалисти, владеещи нужните езици. Основният проблем е преводът на документите, които се разпространяват и по Интернет. Липсват средства, а и чисто технологично тази процедура ще отнема безкрайно много време, ако трябва да бъде извършена на 24 езика. Затова засега бе наложен
вариантът с двуезичния превод
- на френски и английски, а оттам нататък желаещите страни могат да си платят, ако искат и превод на родния им език. Примерно, на екзотичния унгарски или малтийски.
Това обаче хич не се харесва на самите унгарци или малтийци. Още отсега. А когато влизането им в ЕС стане факт?
Никой не е правил изчисления колко нови преводачи ще се наложи да бъдат назначени в различните евроинституции след първата и очертаваща се като доста мощна вълна от разширяването. Засега Съветът на министрите на ЕС, примерно, разполага с 640 души преводачески персонал и се кани да наеме още 250. Но дали ще стигнат? Кой ще проверява качеството на знанията им по съответния език? Ще се вземат ли предвид предпочитанията на представителите на съответната страна? Ще има ли квота за преводачи от тази или онази държава? Ще бъдат ли използвани за "тройни" преводи познавачите на редките езици?
Сегашната статистика сочи, че в структурите на ЕС се
харчат приблизително по 685 милиона евро годишно за преводи.
Става дума за изброените 11 езика. А ако те набъбнат поне с още 10?
Съобръженията за икономии лансират варианти с използването на машини поне за част от преводите. Например, системата "Систран" може да превежда писмени текстове. Но при задание да обърне на немски израз като "далеч от очите, далеч от сърцето", тя предлага "невидим идиот", писа наскоро британският в. "Индипендънт". Истински вавилонски бисер...
Затова все по-силни стават гласовете на онези, които смятат да решат проблема, като обявят само два или три езика за основни в ЕС - примерно, английски, френски, немски. По-"периферните" страни дори от "старите" членки обаче отсега са нащрек да се противопоставят заради накърнено национално достойнство. Да не говорим за евентуалните нови.
При източноевропейското попълнение
още е прекалено свеж споменът за СИВ и властвалия там руски.
По време на социализма той се учеше в училищата, но на улицата никой не искаше да го говори. Стигаше се до парадокси загубил се в Прага българин да не смее да попита някой чех за пътя на български (защото на местните им звучеше като руски и отминаваха без да спират) и да се мъчи да скалъпи въпрос на куц немски или английски.
Аналогията, естествено, не може да е буквална, но все пак е доста трудно да си представим чехи, поляци, унгарци да приемат сега като "официален" някой друг "голям" език. Нали стремежът към ЕС постоянно се представя от собствените им правителства като съвършено нов тип отношения, различен от епохата на СИВ.
Всички тези терзания засега са още доста далеч за изостанали кандидатки като България. Но пък от друга страна нашето положение си има предимството, че останалите - по-напредналите, вече достатъчно ще са утъпкали пътечката и на езиковия проблем, когато ни дойде редът. Съдейки по острата реакция на страни като Полша, въпросната пътечка може да стане цял аутобан. Така че, докато и ние минем през пропускателния пункт, оттатък сигурно вече ще са готови и на преводи на български.
Въпросът е междувременно нишата все пак да бъде заета от БЪЛГАРСКИ преводачи. Всеизвестно е, че на българите чуждите езици им "вървят" и че имаме отлични специалисти филолози. Ако на Брюксел му е скъпо да плаща на своите преводачи и има недостиг от кадри - ето ги нашите. Стандартът у нас допуска работата да бъде свършена от тях качествено и прецизно срещу значително по-ниска тарифа от приетите в ЕС.
Ако отсега насочим към Брюксел една
българска преводаческа "пета колона",
това като нищо може да помогне и за сбъдването на светлата мечта на външния ни министър Соломон Паси, сподолена миналия месец пред Българското национално радио. В коментар по повод затварянето на главата "Институции" в преговорите с ЕС той заяви, че след влизането ни в съюза на банкнотите евро редом до надписите на латински и гръцки ще има и надпис на кирилица.
Вярно, главната преговаряща с ЕС Меглена Кунева каза, че темата за еврото въобще не фигурира в глава "Институции", а говорителят на Европейската комисия по валутния съюз Герасимус Томас още по-сурово отсече, че този въпрос "дори не е обсъждан". Фигурира обаче все пак условието българският да стане официален с влизането на страната ни в ЕС. А това освен неизбежни преводи от и на български и хипотетични надписи по банкнотите, означава и кирилизирани компютри. Или - за Брюксел може би трябва да се стягат и нашенски компютърни асове. Освен ако, докато дойде времето на въжделенното ни членство, не се латинизираме, както вече вдъхновено ни агитират отвън и отвътре...
|
|