Добрият тон между премиер и президент вече остана в миналото, след като двамата продължават с нападките дни наред. |
ГЕРБ вече обявиха намерението си да започнат преговори с останалите партии по искането, но изчакват завръщането на Борисов от Германия, където е за честванията на годишнината от падането на Берлинската стена. Мотивите на десните са различни, но те разполагат с достатъчно депутати, за да вкарат искането в КС - 162-ма, ако и РЗС подкрепи искането.
Премиерът се аргументира вчера, че за 4 г. нито веднъж не е чул Първанов "да се изкаже срещу крадците, а сега иронизира". "Ако бях на мястото на президента, щях да се замисля за ланския сняг - 132 млн. са откраднати", разгневи се Борисов. Ден по-рано пресаташето на Първанов Бойка Башлиева реагира на искането за импийчмънт именно с тези думи. Според Борисов, когато правителството удря бандитски схеми, срещу него се насочват сериозни сили, които търпят икономически загуби от това, че им се режат "схемите, каналчетата и притоците от пари". "Съжалявам, не аз съм нарушил добрия тон", отсече Борисов. И добави, че чувството за вина на президента никога няма да изчезне заради това, че е конструкторът на тройната коалиция. "Крайно време е 20 г. след промените тези хора да излязат от властта, да се ометат и да се престане с генерираните скандали", допълни премиерът.
Бойко Борисов даде да се разбере, че отказът на президента да подпише указа за предсрочно отзоваване на посланиците ни в Турция и САЩ е абсолютно неоснователен. "Ние отзовахме посланици заради дисциплинарни нарушения и ще продължим да отзоваваме за дисциплинарни нарушения, защото носим отговорност. Убеден съм, че те (първите ни дипломати в Турция и САЩ - б. р.) са направили много нарушения", бе категоричен премиерът. Ден по-рано лидерът на ДСБ Иван Костов видя в отказа на Първанов опит да се защити изборното мошеничество. Според Борисов "тези хора на по 60-70 г. продължават да искат да работят. Крайно време е да дойдат млади хора с друг мироглед."
Междувременно противоборството между правителството и президента по въпроса за отзоваване на двамата ни посланици в САЩ и Турция роди скандален прецедент, за който няма законово решение. В момента двамата дипломати юридически са с прекратени задгранични командировки, но продължават да представляват държавата.
Назначаването на посланиците ни в чужбина е инициатива на правителството и президентът е длъжен да се съобрази с неговото решение, коментираха юристи пред "Сега". Според тях Първанов не може да се противопоставя дълго на кабинета. Важи и презумпцията, че в една парламентарна република не може да има посланици, които да провеждат различна от правителствената политика. В конституцията никъде не е указано как трябва да се процедира при подобни ситуации. Според правистите може да се прибегне и до хипотезата на чл. 129, ал. 2 от конституцията, която се отнася до назначаването на шефовете на ВКС, ВАС и главния прокурор. В нея изрично се посочва, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
Основният мотив на държавния глава да не подпише указите за връщане на посланиците бе, че не е спазена съгласувателната процедура и не е запознат с доказателствата за извършените от тях нарушения. Премиерът Бойко Борисов призна, че Първанов действително не е питан предварително, тъй като дълго време отсъствал от страната. Но бе категоричен, че щом види материалите, президентът няма как да не подпише. Вчера стана ясно, че никой няма намерение да праща допълнителни документи на Първанов. От МВнР обясниха, че това не е тяхна работа, тъй като вече има решение на Министерския съвет. От МС пък заявиха, че веднага след заседанието са му пратили решението за отзоваване и мотивите към него. "Ако президентът иска още нещо, трябва да направи писмено запитване", обясниха оттам.
------ТУПИК
От президентството засега мълчат. "Казусът показва наличието на празноти в закона за дипломатическата служба, които спешно трябва да се запълнят", коментира говорителят на Външно Драговест Горанов. Според него има само два начина за решаване на спора - в съда или чрез политическо решение. Най-добрият вариант бил тихо и кротко да се намери политическо решение извън публичното пространство, за да се запази авторитета на държавата пред света.