/:/ "Проверката на програмата на СКАТ в СЕМ започна след оплаквания на политическото движение "Евророма", Българския хелзинкски комитет и четирима народни представители, които бяха изключени от "Атака" - Станчо Тодоров, Йордан Величков, Петър Манолов и Христо Величков.
Тяхното оплакване беше, че медията накърнява престижа и достойнството им. "
......................................... ......................................... .........................
Престъпленията "Клевета" и "Обида" се ДОКАЗВАТ в Съд, а НЕ от СЕМ !!!
Твърдяното престъпление "Клевета", ако НЕ бъде доказано в Съда, е също престъпление "Клевета"/ и "Набедяване"?!/- този път извършено от този, който е твърдял , че това престъпление го е извършил Обвиняемият!!! Впрочем, престъплението "Клевета" е ЕДИНСТВЕНОТО престъпление, при което от залата на Съда е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО/трябва!/ да излезе Осъден- или обвиненият в "Клевета", или Обвинителят в "Клевета" / ако твърдението му за "Клевета" НЕ бъде доказано в Съда, то това негово твърдение АВТОМАТИЧНО става "Клевета- "приписване на престъпление "Клевета"!- спрямо обвиненият от него в "Клевета!!!/ !!!
СЕМ в никакъв случай НЯМА право да се превръща Съд в този ЧАСТЕН случай!!!
Право е на "оклеветените" да заведат дело срещу Сидеров/ а НЕ срещу ТВ "СКАТ" !/. КАЗАХ
......................................... ..........
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
...
Чл. 146. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл. 147. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.)
Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
...
Чл. 286. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва
за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
................................