Не е без значение какви произведения има в държавните институции, смята акад. Светлин Русев
| Снимка: архив "Сега" Светлин Русев |
| - | Г-н Русев, злоупотребява ли се според вас с параграфа "отговорно пазене"? | | - | Въпросът с т.нар. отговорно пазене най-малко може да бъде проблемен или дискусионен. Още по-малко териториите на "отговорното пазене" са само кабинети на висши държавници. В момента, покрай картината на Цанко Лавренов, собственост на бившия ЦК на БКП и закачена на неподходящо място, се манипулира по един доста любителски и тенденциозен начин общественото мнение. Без да се нарушава основната експозиция на една държавна галерия, независимо национална или общинска, произведенията от фонда й могат да изпълняват и естетическите, и представителните си функции в други институции с договор за отговорно пазене за определен срок. Какви ще бъдат условията - с наем или без наем, е въпрос на договор - основното е съхраняването и показването в подходяща среда. В много от нашите посолства имаше гостуващи картини от Националната галерия. Вероятно все още има. В посолството ни в Париж дълго време имаше две прекрасни картини на Майстора - и не стояха зле. Не мога да си представя президентството без "На нож" на Вешин, без "Паисий" на Мърквичка, без работите на Майстора, Златю, Гюдженов и т.н. Преди няколко години Културният институт към Министерството на външните работи представи в галерията на Художествената академия прекрасна сбирка от произведения, предимно тяхна собственост, които са украсявали някои посолства. По мое време, като директор на НХГ гостувахме за няколко месеца в Министерство на външните работи с много сериозна изложба от класици и съвременни автори. С подобни изложби, под формата на "отговорно пазене" гостувахме 6 месеца в Министерския съвет. Лично на мен никак не ми беше безразлично, че като премиер Иван Костов беше сложил в кабинета си един мой червен пейзаж, собственост на НХГ, и мисля, че стоеше по-добре, отколкото в депото на галерията. Едно от най-смислените и сериозни неща, които навремето Мони Паси направи във Външно министерство, е скулптурният парк на открито с творби и от НХГ, и Софийска градска галерия. Паркът беше отворен в определени дни за посетители. С какво и с какви произведения една институция ще живее, не е без значение. Въпрос не само на вкус, но и на национално осъзнато културно поведение. В кабинета на някогашния член на политбюро Александър Лилов висяха картини на Кирил Петров, Дечко Узунов и Иван Ненов (от сбирката на ЦК). Бедата не е в това дали един държавник ще изложи в кабинета си 2-3 работи от Националната галерия, с които той ще живее и ще формира определено духовно поведение, а дали изобщо ще ги забележи и той, и тези, които ще идват при него. Дали тези произведения са част от протоколния реквизит или е въпрос на естетическа необходимост. Народната банка не без основание се гордее със собствената си сбирка. Преди няколко години издаде и свой каталог. По стените на някои от големите световни банки висят произведения и на класици, и на съвременни автори. В кабинетите на чиновниците им, и то не само на ВИП персоните, има редки произведения на големи автори. През две-три години една от тези банки гостува в нашата Национална галерия. Може би не са познавали "идеите" на г-н Карбовски къде трябва да излагат и кой може да притежава подобни произведения! И ако има нещо, което да ни тревожи, това е, че реално ние нямаме национална галерия, че българското изкуство в развитие го няма, че с малки изключения общинските галерии са в трагично състояние, че 20 години почти нищо не влиза в тези галерии... В сбирката, която притежава бившият ЦК на БКП, има нещо много показателно и поучително! Там има сладникави соцкартини, предимно купувани през 50-те години на миналия век, други - и добри, и посредствени, купувани през 60-те години и изключителни произведения на наши класици (повечето от тях през 50-те години бяха обявени за формалисти) и на сериозни съвременни автори. Опасявам се, че ако трябва да чакаме 20-30 години, докато подобно на техните предшественици от БКП сегашните политици и държавници узреят за мястото на сериозното и дълбоко изкуство, ще изтървем всички влакове за българската култура. | | - | Под чий контрол в момента е сбирката на ЦК на БКП? | | - | След промяната няколко комисии описваха произведенията. В първата комисия бяхме Стоян Стоянов (тогава директор на НХГ), Валентин Старчев и моя милост. След това още две или три комисии са се занимавали с тази сбирка. Националната художествена галерия през последните години направи две изложби с част от тези произведения. Доколкото зная, картините не са заведени в НХГ, но са на "отговорно пазене" в депото на бившия ЦК на БКП (ако все още съществува). Съгласно действащото законодателство картините сега са държавна собственост и разпореждането с тях е задължение и право на държавата в лицето на съответната институция. Кой и как - премиер, министър, директор или уредник, е въпрос на практическа технология и... на отговорност. |
|
Св. Русев е МНОГО читав човек! За артистичния му талант не говоря, там думата имат картините му - не само у нас... 