- Г-н Петров, смятате ли, че част от намиращите се в държавните фондове картини са били неправомерно иззети от авторите по времето на социализма?
- Почти всички картини от държавните фондове са законно придобити от държавата. За това съществува съответната документация в музеите и галериите. Разбира се, има и други случаи. Освен тоталитарната държава за това вина имат и самите художници и наследниците, които навремето са оставяли обикновено след изложби свои картини на съхранение. Все пак нямаше свободен пазар и творбите нямаха такава висока стойност, както е днес. Години по-късно на тези хора обаче им е отказвано да им се върнат картините. Това е абсолютно противозаконно. Държавата не може да "присвоява" по давност. Фрапиращ случай в Пловдив има с картини на Златю Бояджиев, които не са върнати на семейството, както и в Чипровци, където голяма колекция на Георги Павлов-Павлето има същата съдба.
- Тежка ли е борбата според сега съществуващото законодателство наследниците да си върнат дадена творба? Каква е процедурата?
- Проблемът не е само в законодателството, а в тълкуването му. Тежко е, че дори съдът понякога поставя интересите на държавата над интересите на гражданското общество, което според мен е и противоконституционно, няма равнопоставеност. Знаете, че българската държава е най-често осъжданата в Страсбург. Но се надявам това да се промени. Трябва да има справедливост и тук. Нашият случай с връщането на "Старият Пловдив - диптих" не е прецедент. Наскоро на художника Кирил Майски бяха върнати две картини, които дълги години му бяха противозаконно задържани във Военноисторическия музей. Това стана без съд.
- Трябва ли да има общ регистър на държавните фондове, който да е публично достояние?
- Това е абсолютно задължително. Държавата има огромни колекции, които трябва да са публични. Не само заради ценителите, а и за да престанат да изчезват ценни произведения. През годините това често се е случвало. И в повечето случаи се е правело от вътрешни хора.











