Препитването на европейските комисари пред комисиите на евросъюзния парламент е към края си. Всъщност редовната сесия вече завърши, само поправителната остана за тази седмица. Вече започнахме да правим изводи от чутото, но както си му е редът, се плъзгаме по повърхността, без да задълбаваме. Събеседването между новоизбрани депутати и бъдещи комисари не само се възприема и обсъжда като



поредното риалити шоу,



но и се разигра от повечето участници в него тъкмо така. Като игра на политика. А става въпрос за хора, на които Лисабонският договор отреди невероятно голяма власт. Едните - комисарите, ще подготвят през следващия мандат законите на общността, депутатите ще ги гласуват, а готовият продукт ще се прилага автоматично в страните членки като международно законодателство с приоритет над националното право. Значи тежко ни, ако е вярно, че партиите пращат в европарламента резервните си отбори. Подценяването е логично, защото европарламентът досега беше бутафорна говорилня. Но от този мандат нататък той вече има реална законодателна власт. Не чух обаче при изслушванията депутатите да показват задълбоченост и държавническа мъдрост. И това е първият печален извод - и депутатите и (повечето) еврокомисари напомняха



деца, играещи с истинска пушка,



без да си дават сметка, че игричката не е с играчка и не е наужким. Можете да сравните стенограмите от препитването на комисарите с изслушването на членовете на кабинета пред американския парламент. Разликата е потресаваща. В САЩ и двете страни в тази дискусия се отнасят невероятно сериозно към нея. Там не само се разискват задълбочено практически всички актуални проблеми в съответния ресор, но в дискусията се представя и цялата гама от възгледи и варианти за решение. Всеки, който проследи изслушването на секретаря на трезора например, разбира кои финансови проблеми управниците на най-мощната икономика в света намират за най-важни и как мислят да ги решават. Европа само наподобява американската парламентарна практика. Практически всички кандидат-комисари поднесоха



формални речи и празни приказки,



заучени фрази и бюрократска куртоазия, с (различна) ловкост обикаляха спорните въпроси. Дори и малцината от тях, които демонстрираха задълбочени професионални познания в областите, за които ще отговарят. Налага се изводът, че еврокомисията ще остане и през този мандат далеч от представата за наднационално правителство. Тя ще продължава да е повече координатор и блюстител, отколкото инициатор и автор на обща политика. Но изслушването на кандидат-комисарите даже в сегашния си вид се доказа като важна демократична процедура. Видя се, че то може да служи като филтър и тест за пригодност на политиците. За нас, българите, то постави важния въпрос



защо у нас няма изслушване



на политиците, посочени да заемат най-високите етажи на властта. Според мен е задължително на такова публично препитване да се подлага всеки посочен да заеме изборна длъжност. Ще кажете, че и сега депутатите имат възможност да препитват министрите и го правят всеки петък. Т.нар. парламентарен контрол няма нищо общо с изслушването на кандидати за бъдещи постове. При него министърът играе само ролята на четец, който поднася стъкмения от щатната професионална администрация на ведомството си отговор на предварително зададен въпрос. Няма прения, най-много някоя хаплива заядлица да се промуши в секундите за реплики. Друго нещо е препитването на кандидат, който (все още) не може да се крие зад непогрешимата ведомствена власт, а обект на обсъждане е самата личност на кандидата. И най-важното: когато това обсъждане завършва с



оценка на качествата



на номинирания, то става тест за професионален ценз. Ако всеки избиран трябва да мине през него, значително ще намалеят недоразуменията, докопали се до министерски портфейл. Самите премиери ще са принудени да търсят подготвени хора, вместо да си избират министри от тесния кръг на ближните си хора. И Европейската комисия, както и българските кабинети, се избира "ан блок", гласува се за всички вкупом. Но изслушващата комисия гласува за всеки един персонално. Става - не става. А черното дори вишегласие трудно ще направи бяло - който се издъни на изслушване, губи шанс да остане в листата на кабинета. Най-малко защото в собствената му партия има поне неколцина мераклии за същия пост. Не е трудно да почерпим от американския опит в препитването на велможи. Там парламентарните комисии изпитват не само министрите, а всички назначавани - чак до посланик. Могат да ги привикват на подробно публично изслушване по всеки въпрос, всякога, докато заемат длъжността. И имат навика да канят за участие в пренията вещи по въпроса независими експерти. Така може и трябва да стане и у нас. Достатъчно е да се допише парламентарният правилник.