Един от наследниците на известния художник Цанко Лавренов си поиска в края на миналата година диптиха "Старият Пловдив" от държавата. Но не чрез съда, а чрез телевизионно предаване. Аргументът му беше, че преди 33 години държавата не е платила на художника, вземайки картината. От 2005 г. диптихът краси кабинета на министър-председателя.

В предпоследния ден на декември 2009 г. настоящият премиер Бойко Борисов свали картината от стената и я връчи на внука на Лавренов с думите: "Мене мама ме е учила нищо чуждо да не вземам".

-------

Този акт на въздаване на справедливост по премиерски бе предшестван от становище на Министерството на културата: "При проверката не бе открита никаква документация, че картината на Цанко Лавренов е законно придобита и по този начин включена в колекцията на ЦК на БКП", откъдето е попаднала в кабинета на министър-председателя.

Но логиката на галеристи, художници, юристи е диаметрално противоположна: ако нещо е придобито неправомерно, претендиращият за него трябва да докаже собствеността си в съда. Да се обърне към прокуратурата, ако става въпрос за кражба, или да заведе дело, ако се чувства ощетен.

"Навремето ние работехме само за представителни изложби - припомня живописецът Вълчан Петров, някогашен директор на Пловдивската градска галерия. - Ако картината се одобри от журито, подписвахме договор, според който творбата се откупуваше за, да речем, 1000 лв. При тогавашна средна заплата от 100 лв. можеше да си живееш половин година като Крез... После платното се разпределяше по разни общини, посолства, учреждения, предприятия. Т.е. много рядко се случваше авторът директно да продаде картината си. Частни колекционери нямаше, а и при онова толериране от страна на държавата не беше и нужно да си търсиш сам пазар".

Че огромната част от картините, попаднали в държавните фондове, са били платени, е доста убедителна теза за всеки, който поне отчасти помни онези времена, в които писателите, художниците и артистите минаваха за едни от най-заможните хора. Като гилдията на художниците беше най-толерирана от държавата, особено по времето на Людмила Живкова.

Но да се проследи по какъв начин ведомствата са преразпределяли придобитото, е на практика тежка дори за ДАНС задача и не е по силите на нито един гражданин, тръгнал да доказва собственост. Затова, естествено, за него е по-лесно да не минава през съда. В описания случай това се оказа напълно възможно. Помогна и телевизионно предаване, основаващо се само на аргументите на наследниците. Тяхната версия бе, че през 1976 г. Светлин Русев - тогава председател на СБХ, е взел произведението от Цанко Лавренов за подарък на Тодор Живков, но авторът не получил пари за това.

Вълчан Петров дава следния пример: "Наследниците на Златю Бояджиев взеха по онова време 120 000 лв. от Пловдивската галерия плюс един нов апартамент за картини на класика. Е, днес и те си ги искат обратно..."

Починът, подет от премиера и културния министър, хвърли в смут и пазара на изкуство. Какво ще стане със свободния пазар, ако изведнъж към него потече половината имущество на държавните фондове? "Този прецедент е ужасен - казва Павел Тодоров, шеф на аукционна къща "Виктория". - Не съм никой, че да критикувам Бойко Борисов и Вежди Рашидов, но не смятам, че дадоха добър пример. Че те половината фондове нямат документи! На мен всеки ден ми минават картини през ръцете и много добре зная колко трудно се доказва собственост, че да може да се издаде сертификат. Да не съм лош пророк, но ще има вълна от измамници, които ще се възползват от възможността да си присвоят каквото могат. Моето мнение е - закон. Но работещ".

"Пробивът", който направи внукът на Цанко Лавренов, ще има последователи, тъй като много от документите, удостоверяващи, че ЦК на БКП е откупил художествените произведения, изгоряха в пожара на Партийния дом през 1990 г.

Пък и настоящият министър на културата е цитиран да казва: "Картина не се дава с охота, а с болка. Но справедливостта трябва да възтържествува. Всеки, който обяви претенции към произведения на изкуството от социалистическия период и не се открият документи, че държавата е собственик, ще бъдат върнати на наследниците."

В Закона за културното наследство има параграф "отговорно пазене", според който висшите държавници имат право да вземат от някой национален фонд картина, с която да украсят кабинета си, но след края на мандата тя се връща обратно; т.е. не можеш да я откачиш от стената и да я дадеш някому. Това не е бащиния.

Но по-интересен е въпросът дали в Министерството на културата продължава да съществува списъкът на класиците, чиито произведения не могат да се изнасят зад граница (дори от частни собственици), а държавните фондове (без значение кои) не могат да продават или преотстъпват без подпис на министъра на културата плюс подпис на директора на Националната художествена галерия. На настоятелните запитвания на "Сега" съществува ли все още този списък и Цанко Лавренов фигурира ли в него, точен отговор не ни беше даден.

И министерството, и националната галерия заобиколиха в писмените си отговори чувствителната тема за картината на Лавренов и дали връщането й е напълно законосъобразно.

Министерство на културата отговори само, че картините от фонда на ЦК на БКП все още са цялостна сбирка и с нея се разпорежда министърът на културата. Уточняваме, че тези му правомощия се отнасят само до разрешение за участие в изложби, преместване от едно депо в друго и т.н., но не и преотстъпване на частни лица. И.д. директор на Националната художествена галерия Слава Иванова, отговори, че галерията не се е произнасяла по казуса дали картината на Лавренов трябва да бъде дадена на наследниците му.

Със "Старият Пловдив" бе извършена реституция на художествено произведение без безспорни доказателства, че то е отнето, а не откупено. Бе въздадена справедливост, без първо да бъде установено дали действително става дума за несправедливост или просто за сделка.

Това, разбира се, е изгодно за аферисти и хитреци, но в дългосрочен план не е изгодно за всички нас - държавните фондове ще започнат да се опразват. Иначе приветстваме идеята справедливостта да възтържествува. Но в правовата държава това се доказва в съда.



ЦИТАТ

"Нашият екип отиде в кабинета на Бойко Борисов да търси картината, заварена там от кабинета Станишев. Затаете дъх - Бойко решава културния спор в типично негов стил! Освен това ни разхожда из потайностите на премиерския кабинет и дори неговата баня...

Всички авгиеви обори, натрупани през последните двадесет и кусур години, чакат някой да се справи с тях. Хората тези дни имат нов спасител и спрягат само едно име - това на Бойко Борисов. Ето ни в неговия кабинет, за да търсим справедливост - да върнем картината на семейство Лавренови. Колкото може - трябва онези стари неправди да бъдат показани, разказани и изяснени. За да се потърси елементарна справедливост!..." (Из предаването на Мартин Карбовски, посветено на картината "Старият Пловдив")