Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 г. в София. Завършил е политически науки в СУ "Св. Климент Охридски" и сравнителна политология в Лондонското училище по икономика и политически науки. Основател е на "София Аналитика", компания за изследвания и консултации. Външен преподавател в СУ и Дипломатическия институт на МВнР.
- Г-н Шопов, на какво стана жертва Румяна Желева - на заговор, институционални интриги или на слаб съветнически екип?
- От всичко по малко. На първо място ЕНП се предовери на джентълменското споразумение, което сключи със социалистите за двустранно ненападение по време на изслушванията за еврокомисари. Още отначало бе ясно, че това споразумение е условно. От политическа гледна точка европейската левица силно се надяваше да спечели триумфално изборите през 2009 г. заради кризата и краха на либералния модел. Но това не стана. Европейската левица продължава да живее с чувството на неудовлетвореност от пропусната възможност да вземе властта. Тя беше доста критична към новия стар председател Барозу и дори го принуди да разработи по-цялостна програма за втория си мандат. Така че имаше достатъчно основания да се очаква опит за реванш от страна на европейската левица и повече настъпателност по време на изслушванията. Има и нещо друго - одобряването на Еврокомисията е моментът на същинското противоборство между отделните фракции в ЕП. Политическата битка се изостря силно в този период и това също трябваше да се предвиди.
- Дали Желева не извади на показ и едно нарастващо съперничество между ЕК и ЕП след разширяване на правомощията на парламента с приемането на Лисабонския договор?
- Очевидно е, че евродепутатите започват да възприемат по друг начин Еврокомисията. Според мен едно от условията Барозу да получи подкрепата на страните членки беше да създаде слаба комисия.
- Защо?
- Защото в резултат на глобалната криза по-големите и силни играчи в Европа се опитват да реагират чрез национални механизми, а не чрез ЕС. И не са съвсем сигурни какво точно искат да правят на европейско ниво. Затова ключови държави като Германия и Франция сякаш предпочитат една по-слаба ЕК. Което пък допълнително настървява европейските депутати да са по-настъпателни и да отвоюват допълнителни правомощия, например провеждането на изслушвания за всички висши дипломатически назначения в ЕС.
- Ако е така, то Румяна Желева идеално пасва на замисъла за слаба ЕК?
- Е, все пак слабостта също има относителни стойности. Тя дори и в тях не успя да се вмести. Ако трябва да обобщя казаното дотук - налице бяха всички предпоставки за политическа битка и това не биваше да се подценява. Всичко това бе улеснено и от фактологическите неясноти около българската кандидатура. Много кандидати бяха атакувани, но те приложиха превантивни стратегии. Като опитен комисар Вивиан Рединг например се срещна с всички от членовете на комисията преди изслушването. Запозна се, пита ги кои са нещата, които ги интересуват, предразположи ги. Друга бе стратегията на словашкия кандидат Шевчович. След като бе атакуван през медиите за антиромски изявления, той разпространи документа на ОССЕ, в който представител на някаква неправителствена организация му приписва тези думи и така стана ясно, че те никога не са били официално произнесени. Това издава степен на подготвеност, която тотално отсъства при българската кандидатура.
- Защо Желева не съумя да се защити? Слаби съветници?
- Един кандидат за еврокомисар може да използва страшно много източници, за да се подготви. На първо място може да ползва експертите на самата ЕК, след това - целия ресурс на националната администрация, ресурсът на ЕНП, където е пълно с опитни и интересни политически и секторни експерти. Всички тези източници са били на разположение, но очевидно не са използвани по никакъв начин. Причината може да се търси и в чувството за непогрешимост на ГЕРБ като партия, която винаги печели избори, "бие" всички. Част от това усещане е било пренесено и към външнополитическото самовъзприятие на ГЕРБ. Това свръхвнимание на ЕНП през последните години, сериозните инвестиции, които се направиха в този политически проект, допълнително засилиха усещането, че чистата политическа подкрепа е напълно достатъчна за успеха на Желева. Не на последно място е и пълната липса на опит у кандидатката. Защото може да имаш и 10 източника на информация, но трябва да знаеш как да ги подредиш. Случаят с провалената кандидатура на Желева е предизвикан урок за това, че политическата мощ на ГЕРБ си има граници.
- Виждате ли наченки на някакво преосмисляне в редиците на ГЕРБ вследствие на провала с Желева?
- По отношение на външната политика - да. И доказателство за това е назначаването на Николай Младенов за титуляр на дипломацията ни, както и замислените структурни промени в МС с назначаването на вицепремиер за европейските фондове. Дали това преосмисляне ще се пренесе и в други проблемни сектори, не мога да гадая. Но са налице първите индикации за превръщането на ГЕРБ от една спечелила партия в една управляваща партия. Назначаването на трети вицепремиер показва, че е на път да се пропука досегашният модел на директно общуване между премиер и министър - "аз му разпоредих, той ми докладва". Явно е осъзната нуждата от едно междинно вицепремиерско ниво, което най-малкото да уеднакви моделите за реформа в различните сектори.
- Ще успее ли Кристалина Георгиева да изличи неприятния спомен от слабото представяне на нейната предшественичка?
- Поради твърде слабата кандидатура на Желева сега ние избрахме човек със свръхекспертиза, поне на документи. Това, което й липсва, е ясен политически профил. Тепърва ще трябва да извоюва позиции вътре в ЕНП. Впрочем много от новите страни членки избраха същата предпазлива стратегия - номинираха свръхексперти с много неясна политическа принадлежност.
- Невинна ли е Желева по случая с недекларираното участие във фирми?
- Изчетох от начало до край становището на правната служба на ЕП. Според мен там има голям скандал и става ясно колко неграмотна е цялата история. Основният защитен документ, който тя предоставя, е извлечение от АПИС. Дори не е легитимен документ от Търговския регистър. И в това извлечение, което би трябвало да я оневини, има едно изречение накрая, че г-жа Желева "остава единственият собственик на капитала". Аз не знам как то се появява в този документ и защо е вътре, но се използва като претекст от юристите да я оневинят, защото решават, че това е техническа грешка. Аз не знам те как решават, че това е техническа грешка, при положение че мандатът на правната служба й позволява единствено да съотнесе съдържанието на документите към позициите в декларацията. Тоест те нямат мандат по процедура да проверяват, консултират, да взимат отношение по валидността на документите, за да преценят дали това е техническа грешка.
- Как си го обяснявате тогава?
- Според мен това е направено нарочно. Просто юристите са търсили елегантен начин да я оневинят, след което да бъде веднага изтеглена. После в автобиографията на Румяна Желева пише, че тя е била мениджър на фирмата "Глобъл консулт" от 2003 до 2006 г. и след това, забележете, в периода 2006-2007 г. И само два документа по-надолу в папката са справките, които доказват, че тя е била собственик на фирмата до април 2009 г. Значи тя е предоставила на ЕК автобиография с невярно съдържание. Разбирате ли на какво базово ниво е проблемът. Той даже не е на политическо, а на културно ниво.
- Добре, но защо й е на правната служба на ЕК да пази реномето на нашата кандидатка за еврокомисар и да я оневинява?
- Явно в един момент са преценили, че скандалът започва да удря по реномето на цялата комисия, на европейските институции изобщо.
- Добра тактика ли е да пуснеш на терена по-слабия си отбор и чак като стане необратим резултатът, да вкараш в игра звездите от резервната скамейка?
- Не, разбира се. Но тя пак е свързана с това чувство за самодостатъчност на ГЕРБ. Сега покрай случая с Желева си задаваме въпроса как е възможно толкова неподготвени хора да кандидатстват за високи позиции. Това е свързано и с начина, по който функционира нашето общество, антиселекцията на кадри. Много голям проблем е инфлацията на автобиографии. У нас всяко излизане отвъд Калотина се представя като специализация.
- Възможно ли е гласеният за трети вицепремиер Илиян Михов да изземе постепенно правомощията на финансовия министър и Дянков да се оттегли от кабинета?
- Възможно е. От много различни посоки се чува ропот срещу финансовите рестрикции на Дянков, които са удобно оправдание за всички управленски решения. Но това е в някаква степен и наследен проблем. При положение че всеки ден броиш стотинките на държавата, не може да мислиш за глобални реформи и политика.
Нима остана някой неупражинил на на темата Желева?
Немое да бъде!












Не дай Боже пък да консултира!

MBA и PhD, са си степени достойни за уважение, даже и по нашите високи критерии.