"Настоящото равнище на ДДС подлежи на преоценка и намаление. Възможностите са в диапазона от сегашните 20% до минимално установените в ЕС 15%. Евентуално намаление на ставката ще разпредели ефекта от освобождаващия се доход между стопанския сектор и потребителите в зависимост от ценовата еластичност. И в двата случая резултатите могат да се определят като благоприятни за стопанската активност и за повишаване доходите на домакинствата."

Ако си мислите, че горният цитат е на министър Симеон Дянков, бъркате.



Пасажът е вехт -



от доклад за икономическите предизвикателства пред България, изготвен по поръка на президента Георги Първанов през 2005 г. Авторите са над дузина, сред тях и бъдещият (към оня момент) министър Пламен Орешарски. Петилетка по-късно ДДС още е 20%, темата за свалянето му пак е актуална и е в плановете на ГЕРБ-овото правителство. Светът и България са в криза, а миналия петък президентът Първанов събра на кръгла маса политици, икономисти, синдикати и бизнесмени - за да си говорят "Накъде след кризата". Какви са резултатите?

Домакинът на събитието затвърди ролята си на социално грижовен президент и сподели тревога, че кризата е опасен батут за безработицата, сивия бизнес и крайните политици. Бойко Борисов уважи форума и не пропусна да повтори любимия си лайтмотив, откакто е премиер - че всички трябва да му целуват ръка, задето е спасил страната от политическа безизходица и е направил кабинет на малцинството - иначе, по думите му, щеше да има не криза, а катастрофа. И озадачи публиката, като обяви, че не вижда края на кризата. Така се размина и със свои предишни изказвания, и с уверенията на дясната си ръка Дянков, че от лятото икономиката ни ще тръгне нагоре.

Шефът на БНБ Иван Искров пък използва удобната трибуна да натърти, че валутният борд е непоклатим, а финансовата ни система е стабилна напук на глобалната криза.

Президентът Желев пожела да настигнем Дания и Хърватия по бързо строителство на магистрали, а Надежда Нейнски (ексМихайлова) обясни, че по личното й мнение изграждането на пътища, летища, пристанища е ключов приоритет.

Всички изказващи се бяха единодушни, че на България й липсва дългосрочна визия, че трябва да започнем да си изяждаме редовно порциите от еврофондовете и да изпъдим корупцията, ако искаме да се сравняваме с Финландия и Словения, а не да мерим доходи и БВП с Румъния и Македония.



Но тези неща са безспорни като аксиома



и обсъждани хиляди пъти - още отпреди кризата, отпреди влизането на България в ЕС, че и още по-отдавна. От форума се очакваха не метафори, сравнения и заклинания, а дръзки идеи и новаторски решения. Нищо такова не се чу, а част от 35-имата записали се за изказване дори не дочакаха реда си и си тръгнаха. Малко ведрина в началото внесе министърът на икономиката Трайчо Трайков, който обеща до края на февруари да има решителни промени в законите за насърчаване на инвестициите и за обществените поръчки. Другата заявка, радост за бизнеса, е, че вече са анализирани 33 закона и скоро бумащината и таксите по тях ще бъдат намалени.

Всъщност изненада поднесе домакинът на срещата - с липсата на фундамент на дискусията. Първанов изневери на собствената си традиция да открива годината с форум по изготвен по негова поръчка икономически анализ. Сега дискусията увисна без основен материал. Може би защото само преди 4 месеца президентът си "изстреля патроните" - през септември изготвен пак по негова заръка анализ за кризата разбуни духовете с идеята за премахване на равното облагане на доходите и връщане на прогресивния данък, при който по-богатите плащат повече. Министърът на финансите нарече идеята "малоумна".

Този път дори нямаше полезен скандал, който е лакмус за общественото мнение по дадени въпроси. Единственият сблъсък бе съвсем лек, не успя да прескочи отвъд кризата и си остана в 2010 г. - дали хазната може да си позволи малко по-голям дефицит или харченето не бива да надхвърля приходите с повече от 1%. Но дори и тази дилема е продължение на спора от миналата есен, когато президентът подкрепи бюджета за тази година със същата забележка - че разходите са прекомерно свити.



Всъщност България няма нужда от такива форуми



Вече сме заринати до шия за смекчаване и преодоляване на кризата.

"Консилиумът" вече трябва да обсъжда не какви са възможните лечения, а да реши какви комбинации от лекарства и допинги трябва да се прилагат - сега, догодина и в следващите петилетки. Проблемите си ги знаем. За доказателство пак ще надникнем в онзи доклад за предизвикателствата пред България, писан за президента през 2004-2005 г.:

"Общата сума, която страната трябва да получи от ЕС през 2009 г., е равна на 7.1% от БВП. От изключително значение е ефективното използване на тези ресурси, за да не се превърнат парите от ЕС в средство за преразпределяне на богатството и за формиране на нови групи за натиск."

"Основните трудности в България продължават да се свързват с липсата на бърза, ефективна и безпристрастна съдебна система; с организираната престъпност, клиентелизъм, недостатъчна защита на правото на собственост."

"България (за разлика от страните от Централна Европа) засилва специализацията си в нискотехнологични индустрии и влиза в "нискотехнологична дупка".

Въпросът е как да излезем от дупката?

Известна надежда лъхна от думите на премиера Борисов оня ден, че е време теоретиците да отстъпят на практиците. В същото време обаче той кани за свой трети вицепремиер тъкмо теоретик (несъмнено блестящ). Проф. Илиян Михов смята, че не е невъзможно да се стремим към успеха на Сингапур, който преди 30-40 години е бил по-беден от Ангола, а сега е по-богата държава от САЩ.

Със Сингапур си приличаме по едно - имаме си валутен борд. Въпросът е как да си заприличаме и по реда, високите технологии, високите доходи и всичко останало. И пак опираме до големия въпрос - КАК да стане това?