|
Смисълът бе да се види доколко кандидатките могат да вървят "в крак" с членовете в ЕС още преди да са се присъединили. Затова в поканата до тях изрично бе записано да не повдигат въпроса за разширяването на съюза, а да изложат позиции само по основния дебат - за изпълнението на стратегията от Лисабон (2000 г.). А тази стратегия изисква обединена Европа да се превърне през 2010 г. в най-конкурентоспособната и динамична икономика, способна да осигури устойчив растеж, повишаване на стандарта на живота и социална справедливост.
"Европейският съвет смята Лисабонската стратегия за стимул спрямо страните-кандидатки да приемат и прилагат ключови икономически, социални и екологически цели и възприема това като двупосочен процес на опознаване", се казва в заключителната декларация от Барселона. С други думи, България и останалите бяха поканени на срещата в Испания да се поучат как работят и живеят богатите в ЕС, а богатите получиха възможност да си направят изводи за кандидатките доколко утре ще им бъдат полезни като вероятни членове.
Подкрепа за правилните позиции
Българското участие в Барселона се отличи с две характерни черти - празнословие и просия. Празнословието, както можеше да се очаква, прозвуча в изказването на ръководителя на делегацията премиера Симеон Сакскобургготски. За страната ни приоритетни са секторите на социалната политика и осигуряването, на икономическото развитие и структурните реформи, както и на устойчивото развитие и защитата на околната среда, заявил Сакскобургготски според цитирано от БТА съобщение на дирекция "Информация и връзки с обществеността" на Министерския съвет. Тоест той повторил темата на срещата, без да обясни в каква степен България отговаря на европейските изисквания. Със същия успех можеше да каже, че страната ни подкрепя международното положение.
Според премиера единният енергиен пазар, гъвкавото развитие на пазарите на труда и подобряването на обучението и образованието са изключително важни. България се присъединява изцяло към Лисабонския процес, уверил Симеон Сакскобургготски, без да му направи впечатление, че става дума за изграждане на икономика на лидерско равнище, от която страната ни е далеч на светлинни години.
Мълчание от неудобство
А иначе в Барселона се обсъждаха съвсем конкретни неща, по които България можеше само да мълчи. В заключителната декларация се посочваше, че след резкия спад през 2001 г. световната икономика е във възход. У нас обаче след относителната стабилност през миналата година се забелязва влошаване на икономическите показатели. Ние живеем в свой свят.
Що се отнася до приоритета "социална политика и осигуряване", който уж бил много важен и за българското правителство, Съветът в Барселона заяви следното: "Европейският социален модел се основава на добрите икономически показатели, висока степен на социална защита и образование и социален диалог. Активната социална държава трябва да насърчава хората да работят, защото трудовата заетост е най-добрата гаранция срещу социалното отхвърляне... Европейският съвет набляга на важността на борбата с бедността и социалното изключване. Държавите-членки са приканени да определят цели в своите Национални планове за действие за значително намаляване до 2010 г. на броя на хората, заплашени с бедност и социално изключване." България, която само по конституция се води социална държава, вече няма нищо общо с тези европейски критерии и затова младите се оглеждат за работа предимно в чужбина. Не е изключено в края на десетилетието тя да се окаже с най-силна емигрантска нагласа.
Две тактики - една стратегия
Декларацията от Барселона посочи, че през 2006 г. ще бъде направен междинен преглед на изпълнението на социалното изискване. Като знаем, че България се натиска точно през 2006 или 2007 година да получи покана за членство в ЕС, можем да си представим как ще се е преборила дотогава с бедността, за да отговори на критериите на съюза. Барселона препоръча "да се следва политика на намаляване на данъците, като се дава предимство на съкращаването на данъчното бреме на нископлатените работници и служители". У нас се наблюдава обратният процес - увеличаване на данъците, и то тъкмо на бедните, защото те са голямата маса коректни данъкоплатци.
В Европа през 2010 г. 90% от децата над 3-годишна възраст ще трябва да бъдат обхванати в детски градини, а 33% от децата до 3 години - в детски ясли. В България тенденцията е не да се отварят детски заведения, а да се затварят училища.
Тъй като премиерът се ориентира към обща фразеология, неговият финансов министър Милен Велчев се изяви на работно равнище пред колегите си в Барселона, като обяви какво очаква България от Европа. Едно от основните искания е да получаваме по линия на предприсъединителните фондове толкова средства на човек от населението, колкото ще получават новоприетите от първата група страни от Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) по линия на структурните фондове на съюза. Според министър Велчев, цитиран от собственото му министерство, "свободни средства могат да се осигурят и от фондовете, предназначени за първата група страни-кандидатки, които нямат възможност да ги изразходват поради липса на абсорбиращ капацитет". Какво означава това? Европейският съюз няма практиката да раздава пари. Той отпуска средства за конкретни програми. Когато държавите не са готови да изпълнят определени програми, парите остават непохарчени. Велчев е стигнал до извода, че големи суми залежават, и претендира за част от тях, макар и да не кандидатства с точни проекти. Ако на по-развитите държави липсва "абсорбиращ капацитет", какво остава за България? Неадекватното поведение на министъра може и да изглежда логично за българските условия, където влагането на пари е като да поливаш пустиня - попиват и следа не оставят, защото важи принципът, че няма толкова голяма сума, която да не може да бъде открадната (усвоена). Но в очите на европейците подходът му е по-скоро унизителен. Ако се преведат думите му буквално, ще прозвучат примерно така: България кандидатства да дояде оставеното от другите. Спомняте ли си какво прави Бай Ганьо на обяда у Иречек? - накрая събира трохите от покривката, защото гладът го е научил, че и те трябва да се изяждат.
Двойната тактика на премиер и финансов министър имаше за цел обща стратегия - изготвяне на "нова пътна карта" за България. Те настояха в нея да бъде фиксирано предварителното затваряне на всички глави от преговорите още в периода на гръцкото председателство на ЕС през 2003 г. Освен това нашата делегация поиска Евросъюзът отсега да ни съобщи година за приемане. Двамата очевидно не бяха разбрали за какво са ги поканили в Барселона. Смисълът бе да видят чрез пряка съпоставка какво представлява България, гледана от Европа, и сама да си направи изводи. Или както обича да казва Симеон, да си свърши домашната работа, с която хич не му се захваща.
|
|
|