|
Това е Б-групата, в която ще се състезаваме занапред, след като изпаднахме от квалификациите за А-групата.
Приликите между сродните нам страни се забелязват и с просто око - затихващо производство, висока безработица, ниски доходи... На всичкото отгоре и вихреща се корупция.
За да се доближат страните от региона до високите критерии на Брюксел, през септември 1999 г. в Сараево се роди инициативата, наречена Пакт за стабилност в Югоизточна Европа. Нейният основополагащ принцип е подкрепа на международната общност за балканските страни в замяна на реформи и регионално сътрудничество.
Орден за заслуги
От няколко месеца пактът има нов координатор. Обикновено всеки нов началник излиза и с нови инициативи, за да изпъкне на фона на свършеното от предшественика си. Бившият австрийски вицеканцлер Ерхард Бусек не прави изключение. Наред с предложението за установяване в Белград на център за предотвратяване на нелегалната търговия с оръжие на Балканите и за решаването на проблема с около 100 000 бежанци Бусек издигна и инициативата за балкански общ пазар. Той изложи идеята си още в средата на януари, когато бе в София по случай удостояването му с най-високото българско държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен заради "извънредно големите му заслуги в неговата дейност като координатор на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа". Тогава той обяви, че очакванията са Балканите да се превърнат в зона за свободна търговия, която да създаде по-добър бизнесклимат в региона. За постигането на целта до края на годината трябва да бъдат подписани двустранните споразумения между 7-те държави от региона, които са включени в инициативата. След това стоките между тях ще циркулират без мита и такси.
На 27 юни 2001 г. 7-те държави подписаха в Брюксел меморандум за разбирателство и се ангажираха бързо да сключат двустранни споразумения за свободна търговия помежду си. България е либерализирала търговията си с Румъния по силата на ЦЕФТА, има и сключени двустранни споразумения с Македония и Хърватия. Според експерти евентуалното участие в зоната на Босна и Югославия (Сърбия и Черна гора) трябва да се извърши след реформа на данъчното и митническото законодателство в съответствие с европейския модел.
Предвижда се
до 6 години митата в региона да изчезнат
Като се има предвид, че става дума за пазар с 55 милиона потребители, инициативата е доста впечатляваща. Стига да е осъществима.
Идеята на Бусек е страните от Югоизточна Европа да имат свой общ представител освен националните си координатори в Пакта за стабилност.
Отношенията между София и Пакта впрочем минаха през сериозни изпитания при предшественика на Бусек. През май м. г. Бодо Хомбах люто се разсърди на българското правителство, чието поведение по отношение на Пакта за стабилност според него е било недопустимо и в противоречие с европейските стандарти. Тогава той съвсем недвусмислено заяви, че е силно раздразнен от нежеланието на кабинета на Иван Костов да съдейства за разработването на две програми, едната от които бе антикорупционната инициатива на пакта.
Преди Хомбах да изрази раздразнението си, бившият съветник по външната политика на българския президент и сегашен национален координатор Владимир Филипов също хвърляше гръмотевици срещу Пакта. Той дори лансира идеята да се смени името на Пакта за стабилност, тъй като реалностите в региона са се променили след падането на режима на Слободан Милошевич. Според него инвеститорите избягват региона, тъй като тук няма сигурност. А сигурност няма, защото пактът е забавил инвестициите за икономическото развитие на региона. Нещо повече, според Филипов миналогодишната ситуация в Македония била възникнала в резултат от забавянето на големи международни проекти, особено в областта на инфраструктурата.
Тогава Хомбах посочи, че парите за втория мост между България и Румъния над река Дунав са заделени, но намекна, че те ще бъдат отпуснати, при условие че София избистри отношенията си с пакта.
Е, сега
отношенията на София с Пакта за стабилност
са кристално чисти, а на 27 ноември м. г. окончателно бе приет проектът на втория мост над Дунав при Видин-Калафат на стойност 207 млн. евро. Владимир Филипов вече не се изявява като критик на инициативата за Югоизточна Европа. Може би защото Западът внесе успокоение, че няма да залости България в регионалната схема. Вдигането на шенгенската бариера за българите трябваше да послужи като доказателство за това.
Ето обаче, че вместо приобщаването към европейския единен пазар сега тикат страните от региона към балкански общ пазар. За пример ни сочат успешно действащия от 1991 г. Южноамерикански общ пазар (МЕРКОСУР). Те обаче забравят да отчетат, че Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай са на друг континент и че на този континент не функционира алтернативен общ пазар.
Като най-разпален адвокат на идеята за общ пазар на страните от нашия регион се изявява сръбският премиер Зоран Джинджич. Според него
Балканите можели да бъдат по-атрактивни
за останалата част на Европа, ако формират общ пазар и обща икономическа система.
Странно как у Джинджич се е запазил жив интересът към инициативи, напомнящи за бившата югофедерация, след като събитията от последното десетилетие показаха, че на тези географски ширини големи политически и икономически общности трудно виреят. Дори Сърбия и Черна гора, които единствени от бившите югорепублики останаха в общ съюз, на 14 март окончателно погребаха Югославия. Независимо че все пак запазиха общността помежду си, Белград и Подгорица занапред ще имат отделни валути, отделни пазари и отделни митници. Е, след като и най-близките страни в района отделиха икономическите си системи, за какъв общ балкански пазар въобще говорим...
Американският милиардер Джордж Сорос обаче не разсъждава така. Той смята, че острите проблеми в Босна, Косово и Македония например могат да бъдат решени чрез създаването на общ регионален пазар, подобен на пазара в страните от Бенелюкс след края на Втората световна война. Едва ли обаче Сорос вижда Босна, Косово (все още сръбска провинция) и Македония като Бенелюкс на Балканите, още по-малко като бъдещи членки на Евросъюза, каквито са Белгия, Холандия и Люксембург.
На пръв поглед идеята за общ балкански пазар изглежда добра, но едва ли най-добрата в контекста на разширяването на Европейския съюз. Доста е спорно, че обединяването на слаби икономики в единен пазар ще се окаже светла перспектива за развитието на Балканите. Занижените критерии по отношение на качеството на произвежданите в страните от района стоки не могат да бъдат стимул за достигане на европейските образци. Така конкуренцията ще остане на по-ниско ниво. С вкарването на страните от района в общ пазар те ще попаднат в нещо като изолатор. В същото време Брюксел няма да се откаже от критериите си за членство, които ще стават все по-високи и по-високи. Очертава се опасност шансът на всяка една от балканските страни за членство в Евросъюза да намалява, вместо да расте. Очевидно идеята е
страните от района да бъдат пакетирани
в една икономическа общност, в която взаимно да се догонват. Равнището обаче ще си остане балканско. Така разстоянието между единия и другия край на Европа все повече ще се увеличава, за да се затвърди становището, че Европа наистина се дели - на ЕС и - други.
Предстоящото разширяване на ЕС сигурно стряска западноевропееца, който може би съзира заплаха за спокойствието и просперитета си. Тези страхове не могат да не намерят отражение и в политиката на Брюксел, резултатът от която може да се изрази в прокарването на нови разделителни линии. Вероятността Балканите да останат зад тях е най-голяма. И за да не се окажат съвсем разочаровани, им предлагат утеха - един скромен балкански пазар.
|