|
колкото повече засипваме с хартия Европейската комисия,
толкова повече ще се увеличават шансовете ни ЕС да погледне на България с други очи. Само че засега ЕС гледа на нас с очите на Ферхойген, според когото само магията на Хари Потър ще ни вкара в Евросъюза, докато той е в Европейската комисия. А именно комисията е тази, която задава тона за всяко решение на ЕС. През последните месеци комисията налага последователно линия на изключване на България (и Румъния) от всеки проект, свързан с практическото разширяване на Европейския съюз.
Това показва, че отношенията между България и Европейския съюз са отново в криза. Този път очевидно проблемът е между България и Европейската комисия, която в миналото не на шега бе наричана "най-големият приятел на България в ЕС".
През следващите месеци в Европейския съюз ще бъдат взети решения, които ще определят облика на съюза за десетилетия напред. Проектите за тези решения се изготвят от комисията. България не фигурира в тях. Ако нашата страна не се появи и в самите решения, не е нужно да се правят прогнози за това как ще изглежда България извън ЕС. Ние вече 10 години сме в такава стратегически "недефинирана" среда независимо от уверенията и вярванията, че сме "почти" пълноправни членове.
Има една "малка" подробност: ако България не влезе в първата вълна държави, които ще се присъединят към ЕС, нашата страна ще трябва да проведе нови преговори за присъединяване,
този път с 25 държави-членки на ЕС
В правото на ЕС няма никакво положение, което да предотврати такова развитие. Наивно е да се вярва, че съюзът ще въведе изключение заради България и Румъния и че след като приключим преговорите с ЕС през 2003 г., според нашите предвиждания, ще оставим резултата им да отлежава, през което време ЕС ще приеме нови 10 страни, а България ще изпълнява някакво друго "упражнение" за покриване на критериите за членство, и изведнъж през 2007 г. - ще стане член на ЕС с договор за присъединяване, изработен 5 години по-рано в преговори само с част от държавите-членки?!
Първата вълна може да се окаже и последна за десетилетия напред, защото много лесно още сега може да се прогнозира "следприсъединителният шок", който някои от новите членове ще предизвикат в ЕС. Така стана след приемането на Полша, Чехия и Унгария в ОИСР и НАТО. В историята на самия Европейски съюз има много продължителни периоди, през които не са приемани нови държави. Противно на изявленията на днешните ръководители на съюза, динамиката на "източното разширяване на съюза" намалява и първи от нея изпадат България и Румъния. В наш интерес е да мобилизираме извънредни сили, за да използуваме последните остатъци от политическата инерция в полза на разширяването на ЕС, която зададоха големите европейски политици от края на ХХ век - Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Жак Делор, Валери Жискар д`Естен.
Тревожно свидетелство за промените във възгледите за разширяването на ЕС е налаганата от Европейската комисия формула 10+2. Сериозни опити за легитимиране на тази формула са два ключови доклада - за подготовката на администрацията на съюза за предстоящото разширяване и докладът за финансовата рамка за 2004-2006 г. И двата доклада са изготвени от ЕК, съответно през юли м. г. и януари т. г., и се обсъждат от Европейския парламент и държавите-членки на ЕС. Много скоро те ще станат основа за решения, които няма да могат да бъдат променени. Достатъчно е да си спомним прословутия Визов регламент на ЕС и приложения към него "черен списък", който бе приет през септември 1995 г. и бе отменен за България едва през 2001 г.
Този път става дума за много по-сложни, деликатни и скъпо струващи проблеми. България има сериозни основания да заяви, че позицията на Европейската комисия е непълна и неправилна. Но това може да се направи, като спешно се подготви български отговор на двата доклада на ЕК.
В тях България не фигурира
Комисията аргументира "изпускането" на нашата страна с това, че "българското правителство предвижда по-късна дата за присъединяване към съюза". И това е действително така. Допреди няколко месеца всички позиции, представени на преговорите с ЕС, започваха с фразата "България основава тази позиция на работната хипотеза, че ще се присъедини към ЕС през 2007 г." Впрочем не е излишно да се напомни, че тази дата бе абсолютно волунтаристично определена на 5 февруари 1998 г., когато Министерският съвет обсъждаше първия вариант на Стратегия за присъединяване към ЕС. Това се оказа една от най-големите грешки, допуснати в отношенията с ЕС. А имаше и друг вариант...
Министерският съвет и Народното събрание промениха датата за приключване на преговорите с ЕС. Това е едно вярно решение, но то трябваше да бъде взето поне един месец преди Европейския съвет в Лакен и тогава решенията на ЕС - може би - щяха да изглеждат по друг начин.
Сега трябва
да се промени и другата дата-цел - за присъединяване към ЕС
Затова е необходим наш отговор на двата доклада на ЕК. На основата на данните и методиката, които използва комисията, нашите експерти следва да изчислят какво и колко ще "струва" присъединяването на България към ЕС с "първата вълна". И ако правителството приеме, тези данни могат да бъдат представени от най-високо ниво на комисията, Европейския парламент и на държавите-членки на ЕС. Това са данни, с които ще бъде запълнен един, нека приемем за случаен, пропуск на ЕК. Това са данни, които са нужни и на приятелите на България в ЕС. Един шанс вече бе пропуснат - през миналата седмица в Европейския парламент се проведе първото обсъждане на предложенията на комисията.
И тъй като от време на време - както в ЕС, така и у нас - се чуват гласове за "опасностите от бързото присъединяване на България към ЕС", добре би било експертите да изготвят и оценка за това колко струва и ще струва неприсъединяването ни към Съюза. То също има цена, и то много висока, поне съдейки по досегашния ни опит.
В последно време Европейската комисия налага и вариант за "специална помощ" за България за подготовка за присъединяване към ЕС. Странното изречение в заключенията на Европейския съвет в Лакен по този въпрос показва, че засега комисията няма особен успех сред държавите-членки, много от които предпочитат да се придържат към вече одобрения принцип за оценка на кандидатите според индивидуалните им достойнства. Този принцип се споделя от българска страна. Той е и единствено обективният.
България категорично следва да заяви, че
не са нужни "специални" помощи и програми
Неведнъж експерти по въпросите на европейската интеграция са информирали не едно българско правителство и президент, че страна, която е обект на "специална" помощ от ЕС, не може да разчита на присъединяване към съюза. През 1997 г. България отказа предложение от Европейската комисия за "масирана помощ", защото бяхме отчели като грешка приетата през септември 1996 г. "социална помощ" от ЕС от 20 млн. екю. Малко след отказа България сама намери изход от кризата. Така трябва с достойнство да намерим изход и от сегашната криза в отношенията с ЕС.
Необходимо е да се направят по-ефективни вече съществуващите механизми в отношенията с ЕС, като нашата страна подобри ползването на фондовете от ЕС.
Всеки път когато България е била активна страна, решенията на съюза са били благоприятни за нас. Така бе през 1994 г., когато Европейският съвет в Есен изравни статута на България с този на Вишеградските страни и формулата 4+2 бе заменена от "шестте асоциирани страни от Централна и Източна Европа". По същия начин през декември 1999 г. в Хелзинки ЕС "поправи" грешката, която допусна в Люксембург, и включи България в групата на страните, с които води преговори за присъединяване. Можем да сме уверени, че ако работим ефективно с ЕС, ще успеем да отменим и формулата 10+2.
Сложността на сегашния момент изисква отново да се направи преглед на механизмите и хората, които работят по отношенията с ЕС и неговите държави-членки. Проблеми очевидно има. Следва да се постави въпросът какви са функциите на създадените механизми и дали са нужни някои от "нововъведенията". Така например и до този момент не е ясно кое наложи създаването на отделни звена по европейска интеграция в Министерския съвет, при положение че водещо по тази проблематика, както е практиката в самия Европейски съюз, е Министерството на външните работи.
От ключово значение е и поведението на тримата български представители в Конвента за бъдещето на Европа. В продължение на една година това ще бъде най-високата европейска трибуна, от която може най-бързо и ефективно да се допринесе за променяне на европейската перспектива за България. В това отношение не може да не предизвикват безпокойство някои елементи от изявите на някои от "избраниците" още преди да са започнали истинска работа. И защо трябваше да участват в предизвикания от други цирк в първия ден на Конвента? Това го нямаше в одобрената от правителството "първоначална позиция". Затова не би било без значение да се изясни начинът, по който те ще взаимодействат с институциите, които са ги излъчили, а и с българската общественост, която твърде дълго е държана в неведение по въпросите на европейската интеграция.
Очевидната криза в отношенията с ЕС и по-специално с Европейската комисия трябва да има спешно, в рамките на 2-3 месеца, решение. Иначе всички стратегии, програми и искрени усилия могат да се окажат напразни.
|
|