|
За еврокомисаря по външните работи Крис Патън, който впрочем бе и последният британски губернатор на Хонконг, сравнението обаче е "неуместно" и руският анклав няма нищо общо с китайския остров. Нито пък Калининград се нуждае от някакъв специален статут. Подтекстът е, че въпреки аспирациите на Москва половинмилионното население на областта не бива да разчита на преференции в шенгенския визов режим, нито пък на преки материални облаги от близкото си съседство със заможна Европа. Според Патън всички въпроси около областта трябва да се решават "в рамките на традиционния диалог между ЕС и Москва".
Този диалог доста се активизира напоследък, и то точно в точките, засягащи Калининград. На тях бе посветена и голяма част от дискусиите на 11-ата сесия на Съвета на балтийските държави, проведена на 6 и 7 март в самия Калининград.
Руският премиер Михаил Касянов обяви там, че правителството му ще инвестира в транспортната и енергийната инфраструктура на анклава, за да го превърне
в "европейски мост" вместо в "задънена улица на Европа"
И пак повтори позицията на Москва калининградчани да могат да пътуват безвизово до метрополията си или поне да имат право на безвизов коридор, когато Полша и Литва въведат шенгенски бариери.
В отговор Патън изрази съчувствие към визовите изпитания, но пак повтори, че строгите изисквания на Шенген не могат да се пренебрегнат. И наблегна на тревогите на ЕС от ширещите се в анклава организирана престъпност, контрабанда, трафик на хора, екозамърсяване, корупция, туберкулоза, СПИН... Все резултат на тежкото икономическо положение в Калининградска област. Жизненото равнище на населението й е 1,5 пъти по-ниско, отколкото в останалата част на Русия. Затова пък престъпността е с 30% по-висока...
Безработицата и безизходицата тласкат много калининградчани към незаконни начини на оцеляване. Един от най-масовите е контрабандата на цигари и алкохол в съседна Полша. А един от най-доходоносните -
нелегалният износ на кехлибар
В Калининградска област са съсредоточени 92% от руския добив на този скъпоценен материал. Преди няколко години митничари конфискуваха два тона необработен кехлибар, което бе четири пъти повече от официално регистрирания добив... На черния пазар цената на кехлибара в зависимост от големината на парчетата е между 50 и 70 долара за килограм.
Другият притеснителен за ЕС проблем е наличието на ключова военна база в единственото незамръзващо северно пристанище на Русия. Миналата година дори се появиха съобщения за прехвърляне на ядрено оръжие в Калининград, последвани от категорични опровержения на Москва. Знае се все пак, че там има складирани още преди 50 години боеприпаси, за които никой не може да гарантира в какво състояние са и какви екопоразии могат да нанесат.
Положението ще стане още по-деликатно, ако наред с вече приетата Полша НАТО вземе и кандидатката Литва. Тогава главно икономическият проблем около съседството на анклава с ЕС ще се превърне и във военнополитически - с оглед заклещването му от НАТО.
Москва ще може да преглътне тази буца само ако Брюксел й предостави достатъчно апетитни компенсации. И той сигурно ще се види принуден да го направи. Не само защото Калининград е
родното място на руската президентша Людмила Путина,
а преди всичко заради собственото си спокойствие. По-добре е наистина да се хвърлят малко повече пари за инвестиции в анклава, отколкото той да се превърне в постоянен източник на опасни за ЕС социалнополитически зарази и на гнетящо напрежение в отношенията с Русия. Която от своя страна недвусмислено заяви чрез първия си зам. външен министър Александър Авдеев, че ще гледа на ситуацията с Калининград като на пробен камък и "пилотен проект" за цялото развитие на връзките си с ЕС.
За самата Русия обаче проблемът с Калининград също е пробен камък - дали наистина е в състояние да се приспособява бързо и адекватно към променящия се свят, или вътрешният й процес на разпад още продължава. Защото в Калининградска област има и сепаратистки настроения, родили
идеята за автономна Балтийска република
Не липсват и апетити за анексиране от съседите - по-близки и по-далечни. Нека не забравяме, че Калининград всъщност е някогашният Кьонигсберг, крепост на тевтонските рицари, спечелена от Русия след Втората световна война...
Належащите икономически и структурни реформи в областта ще са изпитание и за новия държавен модел, който Путин се опитва да налага от две години в цяла Русия. Дали той е приспособим към интеграция с европейските норми ще проличи от начина, по който се трансформира сегашният статут на областта във вътрешноруски план.
Един примамлив за европартньорите вариант би било демилитаризирането на областта, обявяването й за безядрена зона, която пък по-късно да прерасне и в облагодетелствана безмитна зона.
Засега обаче това е прекалено смел проект, като се има предвид алергичността на Москва на тема военни обекти.
Съществува друга идея, родена от група руски експерти - Калининград да стане т. нар.
специална федерална зона,
губернаторът й да се назначава лично от президента и да отговаря само пред него. Което съобразно някои руски специфики може само да помогне за овладяване на корупцията и на организираната престъпност.
Новото ръководство на областта изготви Федерална целева програма за развитието на района до 2010 г., която разчита на специален бюджет от центъра с оглед особеното му стратегическо положение. Може би засилената по семейни причини чувствителност на Путин към проблема с Калининград е изиграла своята роля, та в рамките на тази програма да се извоюват компенсации за жп пътуванията на калининградчани до други руски райони. А това не е малък жест, като се има предвид, че още сега, преди да е хлопнал Шенген, заради таксите, които трябва да се плащат на Литва и Беларус, пътят от Калининград до Москва струва два пъти по-скъпо, отколкото от Ростов на Дон до Москва, въпреки че разстоянието е почти същото. Покрай пътните тарифи за товарния превоз пък областта губи по 22 милиона долара годишно.
При едно по-добронамерено и от двете страни отваряне между Калининград и ЕС обаче могат да дойдат и плюсове. Например пристанището там е единственото на руска територия, чиято инфраструктура отговаря на всички европейски железопътни стандарти. Защо тогава именно то да не стане модерният вариант на мечтания още от Петър Първи руски "прозорец към Европа"?
Срещата на върха ЕС-Русия, насрочена за 28 май, се очаква да мине изцяло под знака "Калининград". Възможно е след нея да се появи малко по-ясна представа за бъдещето на анклава.
|
|
|