|
Георги Захариев, на 63 години, ветеринарен инспектор, работи в столична инспекция на Държавен ветеринарно-санитарен контрол. Контролира месопреработвателни цехове, транжорни, мандри и други работилници, където се произвеждат и съхраняват продукти от животински произход.
----
- Непрекъснато обикаляте Софийското поле. Какво ви прави най-голямо впечатление напоследък, г-н Захариев?
- Производството се свива. То си личи, и ние, които го контролираме ежедневно, виждаме това много добре.
- Вие сте от дълги години в националната ветеринарна служба. Добре помните как беше преди 10 ноември...
- Помня, разбира се. 10 години съм работил в голям месокомбинат, 18 години съм обикалял целия Софийски окръг, всички месокомбинати, "Млечна промишленост", Ботевград, Самоков... Произвеждаше се във всеки град месо, сирене, кашкавал особено, изнасяше се с ТИР-ове, тези грамадни предприятия "Сердика", "Родопи" произвеждаха, даваха хляб на много хора... Всичко се затри. Сега сирене почти никой не изнася. Европейският съюз въвежда толкова драстични изисквания, особено за микробиологичните изследвания, че износ няма. И по нашия стандарт има изисквания, но те искат, така да се каже, да не изнасяме.
- Гришата, който има тук мандра, ми е казвал, че обикаля осем села с колата си, за да купи мляко, за да започне сутрин да прави сирене. Днес бях при него - уж работен ден, но производство нямаше...
- Така е. Той купува каквото мляко остане, защото хората гледат добитък вече колкото за себе си. Пък и всеки производител си прави сметката според заявката. Хората нямат пари да купуват. Навсякъде е така - произвеждат това, което са сигурни, че ще продадат. После може няколко дни да не работят.
- Всички тези дребни производители имат ли бъдеще, при положение че хем потреблението е свито, хем ще трябва да изпълняват все по-високи европейски норми?
- Всички тези малки обекти ще изчезнат. Млекопреработвателните - до края на тази година. Които не влязат в рамките или релсите на наредба 30, просто нямат бъдеще. А до 2004 е срокът за месопреработвателите. Ако не влязат в рамките на 28-а наредба, просто ще изчезнат.
- А пътят не е ли да се усвояват европейски помощи, за да се спасят тези производители, да се модернизират, за да отговарят на изискванията? Има една специална програма за селското стопанство, САПАРД се казва...
- Звучи хубаво, обаче зависи как ще се финансира. Защото този Фонд земеделие например - аз не знам за какво е. Досега на съм срещнал някой де е взел пари от този Фонд земеделие. Идеята се опорочи. Разбрахме какво стана. Кой открадна, кой изнесе. Или банките. Един производител разказваше през какви мъки е преминал, в колко банки е ходил, докато накрая взел някакъв заем. Обаче казва: сега не знам как ще го върна.
- А тези царски кредити?
- 5000 лева нищо не са. С тях може да отвориш кафене в някой фургон. За производство трябват от 50 000 нагоре. Кой дава такива кредити?
- Добре, нашата земя е богата, не сме Афганистан, където нищо не расте. Защо, без да сме воювали, мизерията ни е афганистанска?
- Не искам да говоря за политика. Но независимо какво правителство сме имали напоследък, никое не е имало отношение към производството. Кредитиране няма, и после тези високи данъци, които непрекъснато измислят и увеличават. Производителите месо ли да купуват, опаковки и амбалаж ли, на работниците ли да плащат, за дезинфекционни материали и други препарати ли, а пък тези, които плащат наеми - когато им ги вдигнат - направо фалират.
- Май лошо рекламираме страната си пред Европа? Наши политици казват: елате да инвестирате, защото тук работната ръка е евтина...
- Това не е реклама - да изваждаш напред бедността и немотията. Но и европейците лошо ни показват. Гледах по кабела една немска телевизия, неотдавна бяха показали точно Долни Лозен. Дошли и снимали боклука, някакви изпочупени прозорци, някаква каруца. Демек не отговаряте на нашите изисквания...
- Колко получава един работник, да кажем, технолог в един месокомбинат?
- Обикновено не казват. Това е тайна, но понякога се изпускат. 300 лева минава за добра заплата. Някъде има и 400 лева, за някоя по-специфична работа. Не е добре платен този труд. Но при тази безработица и това е нещо. А в повечето случаи това са семейни предприятия. Работят бащата, майката, бабата, дядото, както при Гришата, и само за по-специфичните работи се наема майстор. Тук има една малка транжорна, държи я бившият кмет. Той си прави всичко - докарва си месото, мели си и каквото си изкара - това е.
- Добре, обаче ако се отворят пазарите, в Германия например кило свинско в магазина струва по-евтино оттук. Какво става с нашето производство?
- Българско производство няма да има. Това е целта. Който не го е разбрал, значи нищо не е разбрал. Не са виновни европейците. Те си имат интереси. Ние сме си виновни. Навеждаме се, като кажат "а", трябва да кажеме "б". Трябва да отстояваме нашето си. Нека спазваме изискванията на Европа, обаче нашите БДС-та, българският държавен стандарт, с нищо не е по-лош от европейските стандарти. Цяла Европа ядеше храни, произведени с тези наши БДС-та, сега изведнъж - не щат.
- Може би пътят е да се отвори пазарът на земята, да дойдат хора със знания и капитали, да се възстанови едро земеделско производство...
- Българинът не ще много да си продава земята. Но не искат и да я обработват, защото няма с какво. После, ако стане така, ще пострадат дребните производители.
- Обикновените хора, с които се срещате всеки ден, как гледат на Европа? Не ги ли е малко яд на Европа?
- Отношението е положително. Всеки вика - Европата, Европата... Нека малко Европата да помогне. Европа означава благосъстояние... Аз съм от Бояна. Ще кажа една шопска приказка: Оно що си сака, си требе, и оно що си требе, си сака. Каквото иска Европата, то трябва да стане. Но за да стане, трябва и оно що си требе. Трябва Европата да помогне.
|