Така го казва Ангелика Шробсдорф в "Ти не си като другите майки": "България бе пепеляшката на Европа" (изд. "Аквариус"). И нататък: "Все още ми се случва да чуя в разговор? "Когато по онова време бяхте в Югославия (според други - Румъния)..." А аз, възмутено? "В България!" А другите? "Да, разбира се, това имахме предвид." Обаче дори не успяват да запомнят името на страната."

Нашумялата германско-еврейска писателка живяла като подрастваща у нас през 1939-1947. Майка й е еврейка. Тя сключила фиктивен брак с българин, за да може да напусне Третия райх, и се спасила тук с двете си дъщери. Шробсдорф вече описа тези неща в "Грандхотел България". Но романът не е за България, а за майка й. Документален роман може да се нарече. Защото дъщерята не си измисля. А майка й не е като другите майки, не е като другите жени, не е като другите еврейки. Рядко богат на събития живот, низ от флиртове, мъже, драми и поврати - като се почне от европейския хайлайф и се стигне до месеците в Бухово. Такова битие писател не може да измисли. На всичко отгоре Шробсдорф разказва интересно и ловко. Не е за чудене успехът на книгите й. Тя например е постигнала болезнено острия релеф в изрисуването на героите си, но в хармония с внушителното присъствие на събития и обстоятелства.

Шробсдорф е от спасените. Сега се вайкаме: Европа не е знаела за тях, светът не е знаел. Писателката казва: "Страната, която ме бе формирала за целия ми останал живот." Трогателно - за нас. Ала сливи ли имаше в устата толкова години? Прочутата германско-еврейска писателка! А само тя ли? От кого Европа да чуе за спасението? Или какво - българите постъпиха героично и благородно, но Пепеляшка да пази пепелта на огнището! Ей го и сега. Идват, настаняват се бедните английски пенсионери, поднасяме им националния си доход за жълти стотинки и се кефим, че участваме в спасяването на английската осигурителна система. Един ден и те ще ни благодарят.