|
В Деня на хумора 1 април Паси очерта на две-на три пред българо-китайския форум в Пекин сияйното бъдеще на търговията ни. Ако всеки китаец драсне по една българска клечка кибрит - 2 милиарда долара годишна печалба за нас, а ако вземе, че удари и по една наша бира всеки ден - хоп, цели 350 милиарда долара!
В рамките на майтапа - върви, нищо, че китайците много не обичат да ги будалкат с празни приказки, а и първоаприлските шеги хич не са им в традицията. Все пак Паси само творчески изплагиатства прочутия девиз, с който американският бизнес тръгна преди 30 години да щурмува необятния китайски пазар:
"Дезодоранти за два милиарда подмишници!"
Само че янките си имат потенциала да хигиенизират изпотения трудов китайски народ, а ние няма как да го удавим в бира - произвеждаме жалките 400 000 тона годишно. Горе-долу като за половин Шанхай. С други думи, на гол задник - халба бира.
Та първият ни дипломат подкара иначе важната си визита в една велика сила на майтап. Горният пример толкова му харесал, че според информациите на придружаващите го български журналисти го повторил същия ден и пред китайската дипломатическа академия. Какви изводи са си направили студентите не е ясно. Но на китайците никой отдавна не гледа като на аборигени, на които можеш да пробуташ каквото си поискаш. Впрочем това е установил, макар и със закъснение, и г-н Паси в шанхайската специална икономическа зона Пудун, където се замаял от видяното и заявил на придружаващия го бургаски кмет Йоан Костадинов, че и неговият град трябва да стане един Пудун. Ама мъничък, защото само тази китайска зона е привлякла цели 39 милиарда долара чуждестранни инвестиции, докато ние имаме едва 4,5 милиарда долара за последните 10 г.
Тъй че
евтините шегички с китайците не вървят
Да видим тогава сериозната част от визитата на Соломон Паси. Като приоритет в политическите взаимоотношения Паси посочи сътрудничеството в Съвета за сигурност на ООН, чийто непостоянен член за 2 г. е България. Сигурно то ще е изключително ползотворно, след като София априори се подложи за база на САЩ при евентуални удари срещу Ирак, а Пекин априори е против. На тази основа вероятно трябва да очакваме и усърдно лобиране на Китай пред Ирак да ни върне дълговете, както е помолил Паси китайския си колега Тан Цзясюан.
В края на визитата си външният ни министър изрази задоволство от "високото ниво" на срещите си в Китай, което свидетелствало за интереса на Пекин към новото ни правителство. Само че предварително обявените разговори с премиера Чжу Жунцзи и с председателя на парламента Ли Пън (съответно трети и втори в партийно-държавната йерархия) не се състояха и вместо тях бе предложено по-ниско ниво - вицепремиера Цян Цичън и шефа на Общокитайския политически консултативен съвет Ли Жуйхуан (четвърти). Вярно е, че някогашният зидар и кмет на третия китайски град Тянцзин Ли Жуйхуан е спряган за бъдещия заместник на Ли Пън начело на парламента и в този смисъл контактът на Паси дори е по-перспективен, но постът може и да му се размине до март догодина. А и бирата е от ресора на Шефа, както наричат китайския премиер.
От дирекция "Информация и връзки с обществеността" на нашето външно министерство така и
не дадоха адекватно обяснение на "Сега" за несъстоялите се срещи
На 3 април една от служителките не знаеше с кого се е срещнал предния ден шефът й, а друга нагло излъга, че така било в предварителната програма. На 29 март на брифинг на Външно бяха обявени срещи именно с Чжу Жунцзи и с Ли Пън, пише обаче в информацията на БТА, която няма как да си ги е измислила.
Голяма работа, ще каже някой. Ами голяма е. През юни 1999 г. Надежда Михайлова беше приета от премиера Чжу Жунцзи, че и 300 000 долара дарение получи от китайското правителство. А Паси сега бира ще им продава. Той на тях бира, те на него - мажоретки при пристигането му в Пудун.
Каквото повикало, такова се обадило.